- Г-н Лилов, как виждате еуфорията  около президентските избори в държавата?
- Никаква еуфория в обществото няма, но за сметка на това има гръмко квакане в политическото ни блато. И разбира се, едни партийни жаби са по-гръмогласни от другите и считат, че ако са първи, то е печелившо. А не е вярно!
Ген. Радев изглежда като сериозно кандидатура, но с погледа на БСП. Спрямо критериите на обществените настроения и очаквания фигурата му е парадно неуместна. Разбира се, аз не смятам, че в столетната партия са такива глупци и идиоти. Напротив!
Защото изборът на президент (а и на премиер) у нас е комплексно явление. И въпреки държавния ни суверенитет то не е национално, а международно явление.
Не лансирам конспиративна теория. Обяснявам: България е с колониален статус, за което в обществото има единодушно съгласие. Дори премиерът ни го е признал и многократно се е позовавал на „големите началници” в Брюксел, Вашингтон, Москва.
Единствените разлики между мненията на хората са в това чия колония сме! Според едни – на САЩ, според други – на ЕС, според трети – на Русия. А според мен сме протекторат на всички тях! Разликата е единствено във времето и заявения им интерес - т.е. в степента, в която в даден момент една или друга от тези световни сили управляват процесите у нас. Сама в едни случаи, а в други - съвместно с останалите или в противоречие с тях.  
Това обстоятелство обяснява неочакваните зигзаги в международната ни политика, както напоследък се случи с Турция и Ердоган или вътрешните пируети в редица партии.
А щом сме колония, за което всички сме съгласни, нелепо е да мислим, че такъв важен пост в местната администрация ще е роден избор. Затова задачата на партиите у нас е да издигнат кандидати, съгласувани с външните сили и да оформят избирателно този международен избор. В този смисъл бъдещият президент ще се назначи или от някоя от световните сили, или по споразумение между две или всички тях.
Апропо – под модерния рефрен „обединител на нацията” и БСП, и ГЕРБ, и Реформаторите  разбират именно това – консенсусът между великите сили. Иначе какво обединение може да има между вас и Кой, между нас и олигархията, между властта и освирепяващото й все повече мнозинство от народа!?
 
- Да започнем с обявените кандидати за президенти. Ще полети ли ген. Радев?  Каракачанов ли обича най-много България?  Виждате ли го в надпреварата Жорж Ганчев? Ще има ли някаква бомба от АБВ или и  Георги Първанов вече  стреля с халосни патрони? Пердрешиха ли БСП и АБВ победата на ГЕРБ?
Ген. Радев може да полети, но най-възможно е да бъде приземен по корем. Той е резервната писта, публичната заявка за преговорна позиция на Москва, направена чрез БСП. А когато се преговаря на международната сцена, винаги се започва с максимума – твърд като скала Генерал, за да има място за отстъпки и компромиси. Апропо – първата отстъпка е направена. И тя беше в неквания развод между БСП и АБВ около иначе съвместната им кандидатура.
Относно така нареченото патриотиотично обединение съществува същия парадокс. Патриотите заявяват прозападна позиция, атакистите – пропутиновска, ВМРО – според силата на световните ветрове и посоките им в момента. Каква обща кандидатура, какви пет лева? Заявката на родните елити чрез тази патриотична двойка е проста – винаги съществува и по-лош вариант. В действителрност не само у нас, но и по света винаги се създава някакво политическо плашило или се произвежда чрез медиите в такова, на чийто фон всяка друга позиция и фигура да изглежда по-приемлива в международнен аспект.  
 
- Можете ли да разгадаете кой ще е кандидат-президентът на ГЕРБ. Казват, че е известен у нас и в чужбина, разпознаваем, популярен. Кой е той? За какво толкова го крият?
- Понеже ГЕРБ е основната политическа сила, която управлява, тя и Бойко Борисов са компромисът между столиците Москва, Вашингтон, Брюксел. Засега нов компромис около управлението – съответно президенството, а в скоро време и за изпълнителната власт няма.
И съответно и ГЕРБ-аджиите, и Реформаторите изчакват с кандидатурите си. И с бъдещите си действия – говоря за съвместен или индивидуални кандидати.
Ще го кажа грубо и директно - родните избори ще се предопределят от онези в САЩ. Например затова за пореден път гербаджиите отложиха за края на септември така чаканата вест от обществото. Реформаторите без да го обявят, всъщност копират това поведение. И ДПС постъпва така. Ще се изразя образно - умно куче в мъгла не лае!   
Спрямо изхода или прогнозата за бъдещия обитател в Белия Дом и Кремъл, и Брюксел ще си определят позициите на Балканите и какво ще се търси на тези територии -  сътрудничество или конфронтация.
Затова при първия вариант дори отреклата такава опция Кристалина Георгиева или някои фигури от ръководството на ГЕРБ и правителството ще изгреят на сцената като безспорни звезди.
А при втората – според мен ще надделее Москва, понеже тя е най-силната метрополия у нас. И нека не се лъжем по прозападните приказки на някои родни „европейски” политици, предназначени за публиката. Защото най-разноцветни партии, правителства и властници  стояха и зад Южен поток”, и зад „Белене”, а и сега зад позицията на Борисов за „неочаквана” прегръдка с Ердоган, последвала затоплянето в турско-руските отношения.
Възможен е и трети вариант – при пълно разбирателство на 3 септември между Путин и Ердоган да научим „изпреварващо” още преди края на септември (както обеща Цветан Цветанов) кое ще е лицето на ГЕРБ.   
- Според вас има ли вариант премиерът да са кандидатира  за президент? Само рекламен трик ли беше совалката на Борисов между моста на Истанбул и Брандербургскта врата? Ще го чуе ли някой в ЕС  за бежанците?
- Ако Бойко Борисов се кандидатира за президент, то кандидатурата му ще е симптом за започналата подялба, за стартирала война от външни сили за пълно влияние в територията, наречена България. Това ще означава, че самият лидер на ГЕРБ знае, че изпълнителната власт ще се подмята на улицата,че може да се стигне до всичко – дори до извънредно положение и дълготрайно временно правителство.
Т.е. креслото на „Дондуков” 1 ще се окаже не само продънено и без значение, но и ешафод. А столчето на „Дондуков” 2 ще се превърне в царски трон.   
Совалката на Бойко Борисов между Истанбул и Берлин е точно обратното – вместо направа на избор тя е демонстрация на липсата му. Нещо като Живковото „да се понаведем, докато мине вятърът”, което се оказа погрешно и гибелно за прехода ни. Лошото сега е същото - не само ветровете ще стихнат, а тепърва ще бушува урагани – и с Турция, и на Балканите, и в света.
Ердоган е в тотална международна изолация, а ухажването му на Путин е нещо като танц на боа с боа. Всеки иска да обгърне другия в плътна прегръдка от „обич” – задушаваща. Да се напъхва България в този танц с разчета, че двете огромни змии няма да решат и нас да „ухажват” горещо, е наивинитет.
И въобще надеждата, че сегашното разчекнато състояние на държавата ни между Изтока и Запада може да се опази и продължи, е гибелно. При пълния шпагат, който сме направили, едно по-силно подръпване от едната или другата страна ще изпрати страната в травматологията, дори в интензивното, а не дай си боже – може и на хирургическата маса за ампутации.   
  - Защо и политици, и журналисти и обикновените хора сякаш забравиха, че заедно с гласуването за президент, ще се гласува и референдума на Слави Трефонов. Може ли той в последния момент да обърка всички сметки на партиите?
- Разбира се, че може! Слави Трифонов е финната политологична и социологическа настройка в случая. Може и да се използва, може и не според ситуацията тогава. Възможна кандидатура, подкрепена от него, ще създава възможността да се правят корекции дори в най-последния момент на изборите. Т.е. объркване на сметките е невъзможно – евентуалното участие на „Шоуто” в изборите цели и ще постигне напасването им.   
- Г-н Лилов, разкажете какво стана след разкритията ви около подписания договор с илюзорната "Аликс Патнърс сървисис". Замаза ли се случилото се с фалита и следите на милиардите?
- Le Roi est mort, vive le Roi! (от френски: „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“), казват французите.
Мисълта ми е, че въобще не става дума само за замазване.
Първо ще отговоря на замазването. Замазването е всичко да е „скрито-покрито”.
Докладът на така наречената „Алекс Партнърс сървисиз” е най-ярката й илюстрация. Веднага след като Бордът на истинската компания научи за случилото се, президентът Донс Колинс беше отстранен от него. Да, може и да е съвпадение във времето, но са факт документите как самият Колинс след взетата поръчка за милиони е побързал да се измете, да напусне току-що създадената фирма. Явно се е опасявал от нещо. Няма да повтарям разкритията си, само едно отново ще акцентирам - няма как чистачка на офиси и продавач на цигари и напитки са са световни експерти и главните действащи лица и ръководители при написването на Доклада.
След моя скандал така наречения доклад беше изредактиран, но въпреки това у нас и в него нови обстоятелства няма – нито едно-единствено. Под нови разкрития разбирам такива, които не са появявали преди това в медиите. Внимателно е обгрижена и фризирана, така да се каже, мъглата около структурите на Пеевски.
Не защищавам Цветан  Василев. Ще напомня, че аз съм авторът на най-острите публикации срещу него и банката му. Бях единственият журналист и експерт, който прогнозира фалита й изпреварващо – близо две години преди да се случи. А това означава, че съм бил чудесно, прекрасно информиран за всичко – вкл. и за политическите игри в случая.     
Ще цитирам нацисткия идеолог и пропагандатор Гьобелс - „Най-добрата лъжа е част от истината”. На нас официално ни дадоха трохи информация, без да оповестят как те стоят в целия контекст на случилото се, за да разберем истината, а не манипулацията й. Т..е. получихме уродлив мутант на истината.
Парадоксът сега, след фалита е, че въпреки клетвите и заканите на властта справянето с тази банкова катастрофа се изроди в огромна, многомилиардна  далавера. Зад кулисите трескаво се грабят и разпределят активи на огромни стойности за отбрани лица от властовия и бизнес елит.
Вината е на упражняващите властта, но отговорността си е наша – на обществото. То е махнало с ръка - „Карай да върви!”.
Е, при такъв манталитет, който народът ни демонстрира от десетилетия и векове, няма защо да се чуди, че все е с изути гащи. Да, всеки си има оправдание – това не е мой проблем или намесата ще ми струва скъпо. И забравя пазарните закони - при голямо търсене на истината цената й за индивида спада.  
Ще завърша с това, че тежестта на нерешените проблеми, вкл. националните, винаги се мери бруто – т.е. с всички нас. Без изключения! 
Интервю на Красен Бучков