Днес Европейският парламент прие доклада за Северна Македония, който потвърди, че напредъкът на страната към членство в ЕС остава обвързан с изпълнението на поетите ангажименти. Владимиров посочва, че докладът не носи изненади и потвърждава досегашната европейска рамка – Северна Македония няма да може да продължи напред по пътя към ЕС без конституционни промени и вписването на българите в основния закон на страната. Запазването на текста за съвместната историческа комисия според него е важен успех за българската позиция.
По думите му най-големият риск е Северна Македония да пропусне настоящия прозорец за разширяване на Европейския съюз, докато други държави кандидатки напредват. В същото време забавянето на европейската перспектива може да отвори още повече пространство за руско и китайско влияние в региона.
Ето и цялото интервю:
Случайно съвпадение ли е времето на палежа или можем да търсим връзка с предстоящия дебат и гласуване на доклада за Северна Македония в Европейския парламент?
Независимо от това кой е конкретният извършител на това вандалско действие – той вече е задържан, доколкото разбираме от официалните съобщения в Северна Македония – има един важен и интересен детайл: човекът има огромна татуировка на Владимир Путин върху тялото си.
Отдавна в спора между Северна Македония и България има и още двама участници, които понякога са по-видими, а през повечето време не са толкова разпознаваеми. Това са Руската федерация и Сърбия.
Затова смятам, че този акт търси задълбочаване на проблемите и ескалация между Северна Македония и България, особено в контекста на предстоящия доклад, тъй като това се случи няколко дни преди неговото обсъждане и приемане.
Констатациите в доклада бяха очаквани заради много ясната рамка, която Европейският съюз е поставил за евентуалното бъдещо членство на Северна Македония. Има ли обаче рискове за България, ако Скопие няма напредък в близко бъдеще по пътя към ЕС?
Имаше предложение от докладчика Томас Вайц да отпадне параграф 73, което е важно да бъде отбелязано. Това не се случи. Ако този параграф беше премахнат, той щеше да намали тежестта на българската позиция, тъй като реферира към историческата комисия между България и Северна Македония. Това е една малка дипломатическа победа за България.
Изводите и заключенията в доклада са познати и очаквани. Недобрата новина е, че Северна Македония използва своите възможности за създаване на антибългарска кампания и риторика, вместо да се концентрира върху реалния напредък, реформите в институциите, върховенството на правото и позициите, по които самият докладчик не отбелязва напредък.
С тази риторика, с тази позиция и с този език на омразата много трудно Северна Македония ще стане член на Европейския съюз.
Опасността е следната – в момента има отворена врата за Европейския съюз. Най-вероятният следващ член е Черна гора. Доста сериозен напредък е отчетен и по отношение на Албания. Започнаха преговорите с Молдова и Украйна. Ако Северна Македония не използва този исторически прозорец и не хване този европейски влак, никой не би могъл да прогнозира с точност кога ще има следващ подобен момент за разширяване и какво ще се случи със самата Северна Македония, ако остане извън този процес.
Какви са вашите прогнози – могат ли руското и китайското влияние да се засилят на Балканите, ако европейската перспектива на Северна Македония се отдалечи?
Руското и китайското влияние става все по-силно. Всъщност самите медии, общественото мнение и правителството на Северна Македония са резонатори на тези влияния.
Важно е да се отбележи, че китайското влияние се проектира през Виктор Орбан и неговите особени взаимоотношения с ръководството на ВМРО-ДПМНЕ и правителството на Северна Македония.
Руското влияние минава през медии, собственост на близък до Виктор Орбан медиен олигарх, но и през Сърбия и нейното голямо медийно, разузнавателно и икономическо влияние в Северна Македония. Това влияние има сериозни шансове да продължи да присъства в Северна Македония и да оказва влияние върху обществените нагласи и решенията на правителството.
Основната ключова тема обаче остава включването на българите в Конституцията, което в Северна Македония се превърна в тема на силна политическа и обществена конфронтация, неразбираема за повечето българи, а надявам се и за останалите ни партньори в ЕС.
