Мартичка Божилова: Като гилдия сме овце, не се борим за интересите си

Специализира и в един от водещите европейски кинокурсове – EURODOC. Продуцент е на филмите на режисьора Андрей Паунов “Георги и пеперудите” и “Проблемът с комарите и други истории”, а също и на ”Коридор № 8” с режисьор Борис Десподов и на филма-омнибус “15”. Носител е на множество награди, а в момента работи върху новите проекти на Андрей Паунов и Борис Десподов и в две големи копродукции - едната е българо-финландската „Правилата на ергенския живот”, а другата носи името „Желязната завеса” – в нея копродуценти са всички бивши държави от соц-лагера и селекцията на всеки един продуцент е била особено трудна.

Интервю на Преслава Преславова

- Като успял продуцент, който има вече куп награди в кариерата си, с три проекта на току-що приключилия Сараево Филм Фест - с какво според теб тази година бе по-различно българското присъствие в Сараево?

- Българското присъствие е най-голямото досега на този фестивал, на който аз идвам от 5 години. И бих казала за първи път е страшно адекватно организирано, защото имахме и парти, много българи са тук, тоест хората от киноиндустрията са разбрали, че е хубаво да се ходи, да се мърда от собствената си локва, за да се види какво се случва с киното и в киното извън България. Така че тази година в Сараево имаше едно масирано българско присъствие, партито беше супер, което не на последно място е много важно и имахме промоционални материали, видими за всички, че присъстсваме на този фестивал. Разбира се, имаше значение и с какво присъстваме.

- Мислиш ли, че след всичките тези години ще ни забележат и ще ни обърнат сериозно внимание като на държава, която може да прави сериозно кино. Не само в регионален, но и в международен мащаб?

- Не съм сигурна дали оптимист е точната дума, но нещата със сигурност тръгват в някаква доста професионална посока. Това е, което мога да кажа, защото от години пътувам и вярвам, че в контактите и в размяната на идеи се крие успеха на всеки бъдещ филмов проект. Дали ще ни забележат - зависи от нас самите, защото ако имаш талантлива идея и я направиш професионално ( ние не откриваме топлата вода за това как се продуцира и как се прави кино в Европа) и филмът се получи добре, няма начин да не се забележи от останалите кинопрофесионалисти.



- Какво им липсваше до сега на новите български филми? Какво е това, което твоите хитове като “Георги и пеперудите” и “Коридор № 8” ( и всички останали проекти на АГИТПРОП ) притежават и стават успешни?

- Не мога да дам рецепта. Просто нашата артистична група АГИТПРОП и режисьорите, които аз наричам артисти и с които работим в постоянно сътрудничество, сме си открили някаква ниша, наша си. Даже бих казала, че сме си създали собствен жанр, който непрекъснато нарушаваме, в което се крие и чара на работата ни. Пък и хората го харесват и оценяват. Защото наистина наградите са вече страшно много – над 50 за трите филма – аз поне незнам в България да има друг такъв случай. От друга страна тези награди са и мотивация за режисьорите, защото у нас режисьорите все още не са достатъчно платени, все още няма достатъчно промоции на филмите им. Няма и условия да се хвърлят пари за промоции, за реклама, а би трябвало да има.

- Какви врати отварят тези награди пред теб като продуцент и пред режисьорите, с които ти работиш?

- По пътя на Борис Десподов “Сърцето на Сараево” беше третата голяма награда за “Коридор № 8”, защото преди това бе награден в Берлин и в Торонто. Тоест, през 2008-ма той получи 3 много престижни награди, което му отвори абсолютно всички врати. Сега, всички предишни наши партньори, а и всички, които по някакъв повод са гледали филма искат да видят следващия ни филм. Очакването, разбира се повишава, но аз мисля, че той ще се справи.

- Освен много работа, напрежение и цифри – нормалните неща за един работещ продуцент, както и голямата отговорност, какви още съставки включва рецептата успешен продуцент?

- Работата задължително е много, а аз имам и малко дете, което не виждам толкова често, колкото бих искала заради честите пътувания. Особено важно за добрия продуцент е да имаш търпението от една идея, да изтърпиш целия подбор на героите, всички колебания по творческия процес. Аз не занимавам само с цифри, а общувам с абсолютно всички герои, което е доста трудемко и отговорно - те са реално съществуващи хора, с които в един момент ставаш толкова близък, че си отговорен включително и морално. Странно е, че именно тази връзка с хората, с реалния живот ме кара да обичам работата си още повече. Освен търпението да стигне този филм до екран и още поне 2 години да му правиш непрекъснато промоция, да следиш постоянно какво се случва с този филм - ако сметнем се получава по 4-5 години работа само за един филм. А за да оцелее един продуцент, трябва да направи няколко филма едновременно. И наистина да заживее в този процес, денонощно.



- Това зарежда ли те по някакъв начин, освен че те изморява?

- Да, абсолютно – аз страшно си обичам работата и затова я върша. Според мен, точно в документалното кино или по-точно в този жанр, в който ние от АГИТПРОП творим, някъде между фикшъна и нон-фикшъна, е точно този чар да експериментираш. Във всеки един наш филм, ние пробваме различни неща, които държат истинското кино живо. Не влизаме в някакво жанрово клише, а създаваме авторски експерименти. Вървим по верен път, надявам се.

- Какви са начините на финансиране на филмите, които продуцираш? В България трудно се намират пари за подобен тип филми. Как е извън България?

- Винаги се намират трудно пари. Вече осма година работя като продуцент и всеки един ден се стремя да изградя добра репутация и да създам доверие в партньорите от чужбина – това е всъщност другата част от рецептата за добрия продуцент – да умее да създава доверие. Без доверие в киното не става! Защото както всички знаем киното е екипно изкуство. Ако вътре в екипа няма 100% доверие, веднага си личи на екрана, че нищо не се е получило. А създаването на доверие е много трудно нещо и аз се опитвам се да си пиша домашното, за да знаят хората, че може да ми се вярва, че съм сериозна и винаги да могат да разчитат на моя вкус. В професията ми, когато веднъж се харесаш с някого, независимо дали е финансист или копродуцент, това може да трае много дълго. И с много от моите партньори работя многократно и то добре.

- А какво се случва, когато кандидатстваш за едни пари и не ги получиш? Не се ли обезнадеждаваш? Каква продуцентска стъпка предприемаш?

- Аз съм търпелива и упорита и когато съм взела един проект, значи е въпрос на стратегия. За всеки отделен филм, имам съвсем различна стратегия. Така че, когато падна, гледам бързо да стана, задължително! Факт е, че възможностите са супер ограничени, но не е невъзможно – проекти като „15” и „Източни пиеси” на Камен Калев са доказателство, че не е невъзможно. Не е невъзможно, стига да си заслужава, а да не е просто проект, който да вземе едни пари - това все още е клишето за българското кино! Ето, в момента правя няколко филма едновременно и те имат различна стратегия, различен подход. Но е факт, че аз работя главно с международни партньори – задължително над половината от финансирането на филмите, които правя не е от България. Казвам това, защото според мен не може човек само да се надява на държавата, нужни се комбинации.

- Добре, а в България с кого и как работиш?

- В България работя с нашата артистична група АГИТПРОП, която е една амбициозна група и надявам се, все още не сме се приели насериозно. В същото време се опитваме максимално безкомрпомисно да работиме – това ни създава възможности за финансирането отвън. Добре работя и с НФЦ и се опитвам и там да правя неща за първи път, опитвам се да разбивам клишето – неведнъж ми се е случвало за първи път да се правят някои неща заради това, че просто казуса на филма го изисква.

- Имаме вече ново правителство, имаме и нов директор на НФЦ – Александър Донев, който вече демонстрира, че иска да помогне на хората като тебе, което е много добре. Един от заместниците на министъра на културата – Димитър Дерелиев е бил начело на НФЦ – ще имаме ли повече от вяла загриженост за българското кино?

- Аз бих казала, че ще им е много, много трудно – виждам желанието, което беше заявено, имаше предложение да се направи Фонд Култура - не е невъзможно, защото има вече създадени предпоставки. Но ще им е страшно трудно. Защото в киното, ние самите като гилдия сме овце – не се борим за нашите интереси достатъчно или по-скоро интересите в гилдията не са точно професионални. Аз бих искала всички да бъде на професионална основа, така както съм го учила и както го практикуват колегите ми в чужбина.



- Оптимист ли си, че най-накрая всички тези обещания ще се случат?

- Имам чувството, че и самото време, и обстоятелствата принуждават нещата да се променят. Така че те ще се променят, убедена съм в това. Въпросът е в това, колко дълго ще продължи това съпротивление, тая съпротива от статуквото, но според мен процесът е необратим!