Михаил Христов пред Фрог: От ГЕРБ не обичат да им казват истината в очите

- Г- Христов, вие бяхте ли в парламента, когато зам.-председателят на събранието от ГЕРБ Емил Христов не допусна да влязат хора в неравностойно положение?

- Точно в този момент трябваше да съм на планирана среща с европейските посланици и не бях на мястото на грозния случай. Интересно ми е обаче как щяха да се почувстват управляващите, ако ме видят и мен там с такава тениска? Защото аз се почувствах много зле. Оправданията на ГЕРБ с шефа на охраната, че той бил преценил така и т.н. са некоректни, нелепи и несъстоятелни. Толкова ли се уплаши властта от надписите на тениските „Системата ни убива”? Та той е абсолютно коректен, защото хората като нас са подложени на стопроцентов геноцид. Само че хората от ГЕРБ не обичат да им казват истината в очите.

- Защо не наказаха човека, проявил липса на елементарно човешко състрадание?

- Адресатът на въпроса ви е в ГЕРБ. В крайна сметка резултатът от исканата оставка е, че обещаха на майките на деца с увреждания, че ще се направи работна група то техните искания. Ако не я направят до 10 дни, то ние от опозицията ще предприемем конкретни действия в тази посока със законодателни инициативи.

- Революционно ли е предложението на колегата ви от обществения сектор Капка Панайотова да се премахнат комисиите ТЕЛК, които съществували само у нас и в Русия?

- Цялостна реформа е нужна на политиките, които се водят спрямо хората с увреждания от години. За комисията не съм сигурен дали е само тук и в Русия, ще проверя, но очевидно има проблем с нея. Корупцията продължава да е бич за цялото ни общество. Аз давам един пример – чиновникът, който взема подкуп за 10 000 лв., същевременно ощетява държавата с милиони.

- Имате ли конкретно предложение, вече като депутат, как да се спрат измамите?

- Като начало да се премахне термина „пенсия”, а да се въведе „социална компенсация за увреждането”, както е в останалите европейски страни. Вижте, аз съм на 26 години, обаче по документи се водя пенсионер, така е и с едно момче на 18 години, което има моите проблеми. Най-важно е обаче, че инвалидите трябва да бъдат интегрирани в работна среда, защото човек няма как да се издържа с по 200 лв. и е огромен проблем, че те по цял ден не правят нищо. Неумела е защитата, която сега уж държавата показва на тези хора като регламентира щом веднъж ги вземат на работа, после да не могат да ги освобождават. Това спира работодателите да наемат инвалиди и трябва да се промени. Извън парламента аз участвам в една кампания, която се казва „Джамба” – онлайн платформа, която свързва работодателите с хората с увреждания и им намира работа. През тази платформа вече близо 300 души си осигуриха заетост. Дълъг процес ще е промяната на обществените нагласи към инвалидите, не се залъгвам.

- Много се говори, но нищо не се прави по отношение на достъпната градска среда за вас, оптимист ли сте, че скоро поне в столицата ще стане по-добра?

- Не. Очевидно е, че общината нехае за подобряване на инфраструктурата за хората с увреждания. Затова се захванах да разработя високо проходима количка, която да помага при качването на тротоарите и т.н..

- При всичките ви проблеми, заради които протестирате напоследък, защо организациите, които представляват интересите ви, по чисто български тертип се делят и цепят и не са единни?

- Има 17 национално представителни такива организации, които присъстват на обособен Национален съвет по тези проблеми и всеки законопроект трябва да се защити общо пред съвета. Ако сме обединени, ще постигнем много. Защото нито един човек, който е без увреждания, не може да се постави на наше място. И, да, права сте, крайно време е да се обединим, защото иначе не може да се постигне нищо ефективно.

- Ако имате среща с премиера, какво бихте го помолил да направи за инвалидите?

- Да ни включи в обществото като пълноправни граждани. Уж е просто, а се оказва така трудно, да не кажем невъзможно у нас. Щом хората с увреждания излизат на протести, то аз не одобрявам това управление. Не всичко се върти около европредседателството, а и то скоро свършва.

Интервю на Аделина Делийска