Л. Младенов: В Македония се осъзнават, страхът се пречупва

- Лазаре, съпругата ти остана без работа под претекст за съкращение на персонала на фирма в ликвидация. Всъщност истинският повод за уволнението й, както добре знаем, е участието й в събора в Смилево, където от всички краища на Македония и България чествахте годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Изненадани ли бяхте от това развитие на нещата, или очаквахте, че може да се случи нещо подобно?
 
- Историята започва много отдавна... Струмишките актьори от този гнусен спектакъл много добре ме познават по простата причина, че допреди десетина години бях от същата страна на барикадата и до ден-днешен не съм променил страната си. През 1998 година след повторното идване на ДПМНЕ на власт, се случи първият удар срещу съпругата ми. Промениха й работното място. Дали от суета на някои хора или поради нашата българска принадлежност, не знам, но се случи. Управлението по такъв начин им докара поражение на следващите избори. Когато се завърнаха през 2006 г. на власт, едно от първите неща, които пробваха да направят в Струмица, беше да уволнят дъщеря ми, която е дипломиран психолог. По този повод на няколко пъти, пред колежките на моята дъщеря, имахме размяна на остри реплики по телефона с депутатката Силвана Бонева, след които, дъщерята ми все пак остана на работа. Но! Веднага след това започва новата Голгота на моята съпруга. Затвориха я в офис от 25 квадрати, без НИКАКВИ работни задачи, мислейки че по този начин ще я пречупят. Помислиха си, че това е слабата халка в моята верига, но се излъгаха. Не позволих да падне психически.  И така четири години! Класически MOBING. След трансформирането на фирмата, когато не я приеха в новоформиралата се фирма, си знаех, че ще дойде денят, в който ще остане и на улицата. Гьобелсовщината на еничарите трептеше във въздуха. До последния ден не спряха със заканите, че ще я уволнят от работа. Може би прославата на Смилево беше моментът за окончателната ликвидация.

- Дни след събора ти си имал среща с шефа на струмишката държавна сигурност. Какво ти казаха, имаше ли заплахи?
 
- Не съм го канил на среща, дойде ми сам, в събота, когато е неработен ден. Дойде ми демек като приятел (те винаги така настъпват) и почна да ме разпитва за Смилево. Когато ми цитираше част от моята реч в Смилево: "ако целта на востаниците од 1903г. беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, коя ги дели люгето и насадува омраза" и ме попита защо съм казал това с оковите, вече си знаех, че е дошъл служебно. Тогава обърнах темата за уволнението на съпругата ми, което само по себе вече беше факт. Първо ми твърдеше, че това няма да се случи, след това че това се прави от локалните функционери (?), а накрая, като видя, че мисията не му е успяла, ме предупреди ДА НЕ СЕ ПАЛИМ МНОГО ! Но това не е първата заплаха срещу мене. Първата дойде след атентата на Киро Глигоров, когато двама служители на ДС в Струмица, чрез една моя приятелка, внучка на познат емигрант в Брюксел, българин от Струмишко, ми изпратиха послание че е много лесно физически да ме ликвидират. Единият от тях сега е на много висок пост в МВР в Скопие.

- Председател си на БККС; тази твоя дейност се оказва много опасна за теб самия и за семейството ти в Македония. Какъв натиск ти се оказва, откога?
 
- Аз не съм криминално проявен, не съм политик, нямам голям бизнес, моята обществена дейност е открита, всичко е наяве. Това им намалява възможностите за пряк удар срещу мен, затова използват еничарите за странични атаки, тормозят членове на семейството ми, надявайки се да саботират моята дейност. Но не съм от тези, който се отказват от идеите и начертания си път. И те го знаят това. Също и еничарите, които от 1990 година работеха с мен. Оттогава е и самият натиск върху мен лично. Но, той само трепти във въздуха, не се вижда, те са майстори в това.

- Усещаш ли някаква подкрепа от страна на България?
 
- Разбира се, че усещам. Имам прекрасни приятели в България. От обикновени работници до евродепутати. Знам, че са с мен в този момент. Доказват го по разни начини. Обаждат се по телефон, пишат на фейсбук или скайп или излизат със собственомнение по повод Гьобелсовото дело с уволнението на съпругата ми след 29 години непрекъсната работа в една и съща фирма. Благодаря на всички за това.

- А имаш ли много съмишленици в Македония? Идва ли краят на страха?
 
- Това, което се вижда чрез работата на БККС, е само върхът на ледения бряг. Отдолу има една огромна маса от осъзнали се хора, на които им трябва само една малка стъпка да пречупят с десетилетия насаждания страх у тях. Идва денят на безстрашието и няма сила, която може да го спре. Всички да ни изкарат от работа, без хляб да останем, ние пак ще оцелеем.

- Оттук накъде, Лазаре? Как ще живеете под този морален и материален натиск?
 
- Само напред. Няма да позволим да ни манипулират и изкривяват истината. Няма да позволим двойни играчи да ни решават съдбата. Много е лесно да кажеш: "В разговора с тях (евродепутатите-б.р.) ясно показах моето разбиране, че не трябва единични случаи, проблеми или инциденти от двете страни да се използват от политиците за трупане на политическо напрежение между двата народа", както гласи отговарът на депутатката Силвана Бонева на евродепутата Димитър Стоянов, но когато тези "единични" случаи ги използват за разчистване на сметки с активистите на българското движение в Македония и когато същите ги събереш, получаваш една добро осмислена система срещу българите в Македония, а със това и срещу самата България. Събраха се много единични случаи, за да са само "единични". Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Виктор Канзуров, Драги Попов, Миле Йованоски, Виолета Младенова ... и т.н. листата е безконечна. И сега? Продължаваме нататък! Как ще живеем? Ами, може малко по-бедничко, ама ще оцелеем! Ние сме идеалисти, материалното не ни е най-важното. А еничарите нека трупат пари, те ще са им нужни, за да купуват дрога на децата им и след това да ги лекуват.

Председателят на БККС Лазар Младенов говори пред паметника на Дамян Груев в Смилево