Надежда Джендова, психолог за ФрогНюз: Четенето променя живота зад решетките – книгите като инструмент за рехабилитация

Финалите им, които обикновено предлагат разрешение и справедливост, създават усещане за завършеност и носи удовлетворение. Това е особено полезно за хора в депресивни състояния, за които подобни разкази могат да повишат у Това каза за ФрогНюз психологът в Бургаския затвор, Надежда Джендова.

Вижте и цялото интервю:

Какво място заема четенето в процеса на рехабилитация на затворниците? 

Четенето играе важна роля в рехабилитацията на затворниците, като съдейства за осмисляне на времето, което те прекарват в затвора. Почти няма затвор без библиотека, а затворниците, които проявяват интерес, имат достъп до разнообразни книги, одобрени от администрацията. Четенето се превръща в позитивна и конструктивна дейност, която запълва времето на лишените от свобода, давайки им възможност за саморазвитие и личностно обогатяване.

Има ли забранени книги? 

Не, няма конкретен списък със забранени книги, както и отделни заглавия, които да не могат да се ползват. Съществуват обаче ограничения по отношение на литература с порнографско съдържание или материали, насърчаващи езика на омразата. Например, криминални романи не са забранени. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че те могат да насърчават агресия или омраза, всъщност това не е така.

Какви позитивни ефекти наблюдавате у затворниците, които активно четат?

Четенето развива комуникативни и социални умения, емоционална интелигентност, а също така помага за развитието на емпатия и въображение. Подобрява и паметта, разширява познанието и общия поглед към света. В условията на местата за лишаване от свобода четенето може да има много силно позитивно психологическо въздействие. Освен това облекчава стреса, намалява депресивните състояния, подобрява съня, насърчава толерантността и концентрацията. Мисля, че всичко това оказва добро въздействие. Такива наблюдения имаме върху затворниците, които активно четат книги – дори понякога идват и казват: 'Госпожо, моля Ви, дайте ми нещо интересно за четене.'

А каква е разликата между тези, които активно четат, и тези, които не проявяват такъв интерес? Има ли направен паралел между двете групи, кой е по-голям като процентно съотношение?

Да, и макар хората извън затворите често да са скептични и да смятат, че повечето затворници са неграмотни или не четат, всъщност немалка част от тях проявяват интерес. Проблемите с грамотността са реални, но затова имаме училища към местата за лишаване от свобода, които се занимават с образователния процес. Заедно с колегите учители се стремим да насърчаваме интереса към четенето и да повишаваме мотивацията, за да осъзнаят колко е полезно да си грамотен и информиран за това, което се случва по света.

Как четенето на книги влияе на психичното здраве и поведението на затворниците?

Четенето на книги определено ги прави по-будни и комуникативни. Впечатлението ми е, че четенето подобрява комуникацията и социалните умения на затворниците. То не само им предоставя информация, но и предизвиква желание да обсъдят прочетеното с другите. По-скоро, вместо да споделят нещо с психолозите, те искат да обсъждат книгите помежду си. Това провокира взаимодействие и създава допълнителни възможности за комуникация, особено по време на групови сесии. 

 

Какви психологически програми и инициативи съществуват в затворите, свързани с четенето и литературата?

В момента в затворите провеждаме групова работа, фокусирана върху мотивацията за по-добър живот. Темата на програмата се основава на идеята, че литературата може да провокира размисъл и да развива различни умения, като емпатия и емоционална интелигентност. Чрез четене, затворниците научават как да разчитат и анализират чужди гледни точки.

Освен това, в личния си професионален опит мога да споделя за библиотерапията. Имаме утвърдена стратегия от Главната дирекция за изпълнение на наказанията, която цели превенция на стреса и суицидното поведение сред лишените от свобода. Психолозите реализират различни дейности, като например през това лято организирахме тренинги за превенция на стреса чрез приказкотерапия. Тази терапия е психологическа техника, която формира позитивни житейски модели на поведение и развива емоционалната интелигентност. Тя осигурява по-добро отношение към живота и взаимоотношенията.

Тренингите се оказаха успешни и предизвикаха размисъл и преоценка на живота у затворниците, особено при тези с по-ниско интелектуално и образователно ниво. Например, прочитането на приказка може да има подобен ефект, както при децата. В миналото организирах образователно мероприятие по случай Световния ден на книгата, където целта беше да запозная затворниците с идеята, че четенето може да помогне в справянето с психологически проблеми и поведенчески промени.

Тези, които желаят да участват, прочитат откъс от произведение, което ги вдъхновява, и споделят своите емоции и преживявания. Също така, провеждаме групови работи, използвайки басни и притчи, които се възприемат добре както от по-интелигентни, така и от по-слабо образовани затворници.

За съжаление, не разполагаме с утвърдени стандарти или психологически програми, свързани с четене и литература, но наблюдаваме положителни промени сред участниците. Затворниците проявяват интерес и желание да участват в бъдещи инициативи, които осмислят времето им в затвора. Когато са ангажирани в смислени дейности, като работа, образование или участие в програми, те са по-малко склонни към нежелано поведение.

В заключение, колкото повече се работи с тези хора, толкова по-лесно ще бъде да се постигнат позитивни ефекти. Разбира се, мотивацията за нашите ученици е ключова и усилията на администрацията са насочени именно към насърчаване на грамотността и желанието за учене. В някои затвори съществуват и възможности за завършване на основно и средно образование. 

Какви книги или жанрове смятате, че могат да предизвикат травматични реакции у затворниците? Как се справяте с подобни ситуации, когато се сблъсквате с такива реакции?

Книгите наистина са въздействащи, особено когато предизвикват реакции, свързани с лични преживявания. Според мен по-скоро би могло да има и позитивен ефект, от гледна точка на това, че и други хора преживяват трудности, подобни на моите. Когато видят, че някой е успял, може би и те ще успеят.

Познаването на факта, че и на други хора се е случвало нещо подобно, е важно. Разбира се, зависи от историята – понякога може да провокира носталгия към семейството, например, или към съпруг/съпруга. Възможно е да не е задължително в негативен смисъл, а зависи от човека и колко дълбоко преживява прочетеното. Когато затворниците споделят какво са прочели, това също е обратна връзка и въздействие от самата книга. Не мисля, че мога да посоча конкретен заговор, който би могъл да провокира подобни реакции, но при конкретна ситуация, в която човек се е почувствал много емоционален, например, разплакал се е или е изпитал безпокойство, вероятно става въпрос за преживяване, свързано с него. Нямам конкретни впечатления, но те коментират, а за шанс за свобода, който споменах, те свързват с това, което прочетат.

Мисля, че литературите от популярната психология и самопознание са полезни, тъй като те помагат на затворниците да се усъвършенстват. Няма определена тенденция за избор на книги – някои предпочитат художествена литература, други четат любовни романи, а трети – книги за самопознание. Разнообразието от вкусове е голямо.

Как четенето може да помогне на затворниците да разберат и анализират собственото си поведение и преживявания? Има ли примери, които можете да споделите?

Припознаването с героите в книгите, например, помага за саморазпознаване и осъзнаване. Четенето развива въображението и аналитичните способности на хората. То води до уникален вътрешен диалог, който позволява на човека да анализира себе си. Когато четеш задълбочено, непрекъснато си в процес на анализ. По този начин имаш възможност да погледнеш на себе си отстрани и да направиш своя избор. По отношение на примери мога да споделя един от програмите за превенция на зависимости, където прочетох откъс от "Шантарам". Идеята за възходите и паденията в живота и как е важно да се изправим и да продължим напред предизвика гробна тишина в залата. Цялата група замълча, защото темата за живота между наркотиците и възможността за изправяне е много актуална.

Как оценявате контрола, който затворниците упражняват върху литературата, която могат да четат? Смятате ли, че този контрол е необходим или по-скоро ограничителен?

Нямам информация затворници да се оплакват, че библиотеката не е разнообразна. В библиотеката имаме одобрени средства за закупуване на нови книги, което създава позитивен ефект. В повечето случаи имаме основно стара литература, но няма оплаквания, свързани с недостатъчно нови книги.

Що се отнася до криминалните романи, повечето осъзнават, че това е художествена измислица и не съм имала впечатление, че някой ще вземе решение да последва действията от тях. Не знам защо порнографските романи предизвикват повече внимание и ограничение, а криминалните не. Нямам впечатление, че литературата провокира криминално поведение.

Какви стратегии използвате, когато затворници се сблъскват с трудни теми в литературата? 

Трудно е да се създаде мотивация, особено когато темите са свързани с травматични реакции. Опитваме се да мобилизираме конструктивни и вътрешни ресурси. Когато се сблъскваме с трудна тема, често търсим причините за емоционалната реакция. Всеки случай е индивидуален, но при трудна тема се опитваме да осъществим конструктивен диалог, в който човек да изрази емоциите си и да разбере какво му се случва.

Специфичните стратегии, които използваме, включват обсъждане на емоциите и чувствата, свързани с литературата. Важно е да насочим вниманието към конструктивно решение и да подготвим затворниците как да подходят към негативните си мисли. Например, ако човек има негативни мисли, можем да се опитаме да ги заменим с позитивни и да видим как се отразяват на емоциите им.

Как се адаптират терапевтичните подходи спрямо индивидуалните нужди на затворниците в контекста на четенето и литературата? Какви фактори взимате предвид?

Адаптацията на терапевтичните подходи зависи от предходния опит на затворника, включително детството и личните му преживявания. Проверявам тяхното досие и вече на базата на тази информация избирам подходяща литература за работа. По този начин се опитвам да насоча дискусията и разискванията към теми, които са значими за тях.

Как вашият собствен опит с литературата е повлиял на начина, по който работите с затворници? Има ли книги, които са променили вашето разбиране за човешката природа?

Личният ми опит с литературата ми позволява да добавям интересни примери и цитати в програмите, които водя. Книгите, които са ми повлияли, са основно художествени произведения. Например "Шантарам" и "Ефектът на Луцифер" от Филип Зимбардо обясняват много добре човешката природа и нейното поведение. Личният ми опит, особено в художествената литература, ми дава идеи, които мога да включа в работата си с затворниците. Смятам, че човек не се ражда лош, а е под влияние на различни фактори. Човешката природа е сложна и все още непозната. Важно е как се отнасят хората помежду си и какви условия им се предоставят.

Какви дългосрочни ефекти наблюдавате у затворниците, които активно четат? Мислите ли, че четенето може да бъде катализатор за положителни промени след освобождението?

Четенето може да бъде катализатор за положителна промяна, но е важно да отбележим, че не всеки читател ще стане "суперправеден" само защото е прочел книга. Хората, които имат желание да четат и да се развиват, разполагат с повече стратегии за справяне с трудностите. Четенето дава допълнителна "патерица", която помага за справяне с предизвикателствата. Не бих казала, че четенето само по себе си променя живота, но съм убедена, че помага за формиране на полезни стратегии и нагласи.

Интервю на Бояна Маркова