Николай Колев-Босия не се нуждае от представяне, защото той е една от най-оригиналните дисидентски фигури, с активна гражданска позиция – и преди, и по време на т.нар. преход. На 29 септември трябваше да има заседание по съдебното дело, което Колев заведе срещу експрокурора Никола Филчев за изказването му, че Босия бил наркопласьор. Оказа се, че вече година и два месеца след началото на делото то отново бе осуетено.
Интервю на Еми Мариянска
- Г-н Колев, докъде стигна делото, което водите срещу срещу Никола Филчев?
- Пак се отложи. Очевидно мотаят, за да мине законният срок. Експертът, който трябваше да си даде становището за записа, който съм предоставил на съда, не го е направил и е глобен 300 лева. Самият Филчев една година не могат да му връчат призовката, та се наложи чрез съда да го обявя за национално издирване. В момента си е тука и се крие. Според мен никога не е бил и в Казахстан, а през цялото време е бил в Швейцария при сина си. За две години даже не си е връчил акредитивните писма. Подозирам, че и сега ще шикалкави, докато мине срокът за давност на делото. Накрая ще си извади жълтата книжка и дотам. Този човек, освен луд, е и престъпник. Имам документи за побоя над колежката му Нели Боцановска във Варна. Съществува преписка. Има и бит човек в трамвая от него и др. случаи. Аз го съдя, задето ме  нарече „наркодилър на Южна България и по-конкретно – на Старозагорска област”.
- Какви доказателства има той, че се занимавате с дрога?
- А, това се базира на една разработка срещу мене. Аз бях близък с Николай Колев, който ми беше и информатор. Знам, че през 2001-ва, за да го изхвърли от прокуратурата, Филчев поръчва на Атанас Атанасов от НСС разработката му. Срещу мен е имало три разработки – „Бърлога”, „Болния” и „Комбинатор”.  Николай Начев, тогава шеф на икономическо управление на НСС, извиква една своя агентка – сестрата на винената царица Роза Георгиева – Донка Митева, и я ползва да свидетелства, че уж аз и Николай Колев сме били наркодилъри на хероин, и то  - „най-големите” в България. Това им дава възможност да ни подслушват с Николай Колев. А Донка Митева работи с Трактора. Всъщност точно по онова време назначават Алексей Петров в НСС. Аз поисках от Борис Велчев да разсекрети тая разработка но той ми отказа. Сега ще я разсекретя чрез съда по делото срещу Филчев.  
- Вие сте един от най-смелите критикари на властта, правораздаването и органите на реда у нас. Сега мнозина гласно нападат МВР...
- У нас има 60 500 щатни полицаи. От тях 22 хиляди са фуражки, а останалите са чиновници. Т.е. зад всяка фуражка седят двама чиновници. Лондон има 8 милиона и 700 хиляди жители и 16 хиляди полицаи. Ню Йорк – центърът на престъпността в Щатите, на 19 милиона жители има 40 хиляди полицаи. В Европа само Кипър има повече полицаи от нас – 623 хиляди. Обаче Кипър е страна в полувоенно положение, за разлика от нас. В България полицията хем е многочислена, хем не е институция, на която се гласува доверие. Навремето, като встъпваше в длъжност, казах на Цветан Цветанов, че е добре да се даде повече власт на неправителствените организации, в които хората имат по-високо доверие. Той ме изслуша, но не ме послуша. Или пък му попречи пожарникарят. Първото, което направиха, беше да сменят шефа на митниците на кап. Андреево – Марашев. Защо, защото контрабандата минаваше през него. А като го смениха, вместо да отиват парите в БСП, потекоха към ГЕРБ. От МВР отчитат намалянване на престъпността. Но го правят по лъжливи параметри. От жалбите на хората само една трета от средно 610 хиляди престъпления годишно влизат в папките и те, ако решат половината от тях, отчитат висока успеваемост, но това изобщо не отговаря на реалните цифри. Аз съм за грузинския модел. В  Грузия имаше 30 000 полицаи. Сарикашвили преди три години с един указ закри Министерството на вътрешните работи и на следващия ден го откри със съвършено нов състав – без да има приемственост – без нито един от предишните полицаи. При това ги намали на 15 000 и въпреки това разкриваемостта скочи със 70 процента. 
- Напоследък много се обсъжда една констатация – че Законът за МВР отменя Конституцията...
- Разбира се. Засяга неприкосновеността на личността, заложена в Конституцията. У нас още в момента, в който си задържан, те третират като осъден. И нищо не се е променило от време оно, през соца. Мен са ме задържали стотици пъти. Лежал съм в затвора три пъти, от които два пъти - без присъда. За „лъжи и  клевети” срещу властта, че даже и за вицове; за дневника ми, който откриха при обиск и в който бях написал: ”Социализмът ще рухне от собствената си тежест и простотия!”, за „Подкрепа” и т.н. Имах един изгнил пищов, който не може посмъртно да гръмне, щото няма и патрони за него – от 1853 г., от Кримската война – обвиниха ме за „притежание на оръжие”. Не ме пуснаха да отида в Румъния, а през 86-а година, като ме пуснаха от Старозагорския затвор, почнаха да ме молят да напусна България. Между другото в Старозагорския се запознах с Киро Циганина – Цар Киро.
- Той е „герой” на днешния ден, вие как го познавате?
- Той ме заговори пръв. Бяха го прибрали за контрабанда и опит за организиране на убийство. Занимаваше се с метали – основно злато, платина  и сребро. Имаше група в електрокарния завод „Рекорд” в Пловдив, която от платките за електрокарите е стъргала среброто и е работила за него. Контрабандно Киро пък го е пращал за Турция. При обиска у тях са намерили 2 милиона лева. Аз, като видях документите му, му викам:”По-малко от 20 години не ти мърдат! И на теб, и на жена ти, и на синовете ти!” Той вика: „Не, аз вика съм платил 50 хиляди лева на следователя и на Митьо Паричката – Димитър Попов (по онова време съдия).  Платил съм, вика, да ми дадат 15 години, пък да лежа 6-7, жена ми ще получи условна присъда, а синовете ми няма да ги съдят!” Аз не повярвах. След десетина дни обаче дойде окончателната присъда и беше точно такава, каквато ми беше казал.
Следващата ми среща с Киро Циганина беше в Пловдивското конвойно отделение – 89-а година – мен ме караха в Бобовдол, а него го връщаха в Старозагорския. Пита ме какво съм направил и аз му обяснявам, че е за антикомунизъм –  за „Подкрепа” и т.н. „И аз, вика, искам да вляза в „Подкрепа”!” Викам: „Като си оправиш присъдите, запишеш висше образование и завършиш, може!” Мина време, аз станах основният виновник да пуснат политическите затворници – лично ходих до Желю Желев, та явно заради това една сутрин ми се звъни на вратата в квартирата – до пазара „Димитър Петков” живеех тогава – гледам, един млад циганин. Големият син на цар Киро -  Иван. Той между другото умря от побой, не от рак, както писаха – беше излъгал едни други цигани и те го пребиха.
Та звъни тогава Иван, държи една чанта и вика: „Ти ли си Кольо Босия? Аз съм син на Цар Киро. Татко ме прати, вика, праща ти много поздрави, тая чанта е за тебе!” Отварям чантата – пълна с пачки, около 20 000 поне. „Татко, вика, иска да го извадиш от затвора – знам, че ти можеш!” Викам: „Виж какво, мазен, ръждясал  циганино, марш оттук, да не съм те видял повече!” – теглих му един шут и му хвърлих чантата на площадката отвън.  Изгоних го. Обаче какво стана  - след няма и три месеца Киро излезе от затвора с подписа на Желю Желев. Кой точно е взел ония пари, не знам, но Киро излезе.
- Можеше да използвате онези пари да си купите жилище...
- Чак сега, преди месец и половина, купихме едно, и то със заеми, и го ремонтираме в момента. На 60 години за пръв път имам собствено жилище, цял живот съм бил на квартири. Но не се оплаквам – живял съм според разбиранията и принципите си.
- Според вас, театър ли е това, което сега става с цар Киро?
- Стопроцентова постановка. И то си личи, че нещата са организирани. Защо не арестуваха цар Киро, внука му, сина му Ангел? Проблемът не е етнически, олигархията се опитва да го етнизира. Трябва много ясно да определим това понятие олигархия. Валентин Златев не е във властта, но управлява. Ген. Гоцев не е пряко във властта, но управлява. ТИМ – също, имат си подставените лица в община, в парламент, навсякъде. Големите пари са създали един олигархичен кръг, в който е и цар Киро. Вътре в него има разногласия, но когато кръгът като цяло е заплашен, те се съюзяват помежду си. В Катуница се събраха и премиерът, и президентът, които иначе не могат да се гледат. 
- В бунтовете сега има доста ултраси, какво мислите за тези хора – имат ли изобщо някаква доктрина?
- Плаща им се. Може да не е на тях лично, а на върхушката над тях, но им плащат. Това важи и за скинари, и за т.нар. футболни фенове и т.н.
В България национализъм няма
всичко се прави по сметка. Волен Сидеров е една смешна фигура с Наполеонов комплекс. Готов е, ако трябва и китаец да стане, само и само да се чувства „по-висок”. Аз го бих веднъж Волен – сам си го изпроси. Предупреждавах го, той не – налита ми. Накрая вратовръзката му остана в ръката ми, та ме гониха с Капка да си я вземат. Оттам насетне взе да ми говори на „вие” и да ме кани в предаванията си по СКАТ. Ето този случай е ключът към въпроса що за човек е Волен. Българите са несвободни хора, духовно поробени.  Много пъти съм писал, че комунизмът не е нещо, което може да бъде облагородено. Да се облагороди комунизмът е все едно да се „облагороди” сифилисът. Това е лаф на покойния Владо Свинтила. Един строй, опрян върху насилието и страха, не може да се задържи. Идва момент, в който гладът на стомаха вика по-силно от страха.