Реклама / Ads

0| 21959 |10.05.2022 ИНТЕРВЮ

Първан Симеонов пред Фрог: Петков събра несъбираемото. Предизвикателството е балансирайки, ПП да не загубят себе си

.
Първан Симеонов Източник: БГНЕС
В България успешни политици са били именно балансьорите. Кирил Петков също се мъчи да е балансьор. Той е събрал несъбираемото на едно място – синята и червената традиция в България. Висшият политически пилотаж обаче изисква още нещо – когато балансираш да не губиш собствената стойност. Голямото предизвикателство пред Петков и Василев е да намират постоянно собствени сюжети, собствена тяга. Главното предизвикателство пред „Продължаваме Промяната“ е балансирайки да не загубят себе си.

Това каза в интервю за Фрог Нюз политологът и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.

 

Според него шансът за предсрочни парламентарни избори към момента е по-голям, отколкото беше в началото на мандата на този кабинет, но е по-малък, отколкото беше преди 10 дни.

 

Ето какво още каза пред Фрог Първан Симеонов:

 

Четворната коалиция сякаш върви по тънък лед. Христо Иванов твърди, че правителството създава само кризи. Опозицията в лицето на ДПС заговориха за избори. Какъв е шансът за предсрочни парламентарни избори към днешен ден?

 

Шансът е по-голям, отколкото беше в началото на мандата на този кабинет, но е по-малък, отколкото беше преди 10 дни.

 

Защо?

 

Най-общо казано – естествено е всички по терена да се готвят за предсрочни избори, но видяхме, че цялата шумотевица, която звучеше: „Предсрочните избори са ей сега, вдругиден“, малко позатихна. Първо позатихнаха анализаторите, които говореха такива неща. Може би донякъде се надяваха на подобни развития. Знаете, че никой не е застрахован от пристрастност. Второ – изказването на Христо Иванов подейства доста охлаждащо за емоциите. Трето – Кирил Петков и Асен Василев намериха някакъв начин да ходят по въжето като БСП остана в коалицията, а Петков и Василев останаха на балансьорската си позиция, която в интерес на истината е по вкуса на по-голямата част от българското общество. Това, което не е по вкуса на по-голяма част от българското общество, разбира се, е ценовият шок. Ключовата задача на Петков и Василев тук е да продължават да напомнят, че това е глобален проблем, а не е породен от българската власт. Дали и доколко ще успеят? Ето това ще реши дали скоро ще има трусове и преформатиране във властта, било то предсрочни избори или нова формула на подкрепа в този парламент.

 

Може ли ценовият шок да се окаже Рубикон за правителството?

 

Ако Рубикон е река, ценовият шок е цяло езеро. По всичко личи, че просто така ще живеем доста време напред, защото „шок“ предполага нещо ударно, след което се търси друго решение. Очевидно ще живеем в ситуация на постоянно повишаващи се цени. Пак казвам – ключовото е дали властта ще успее да разкаже, че това е наднационален проблем, или обществото ще държи отговорна тази власт. Моята практика на изследовател показва, че обществото започва да иска нови избори, когато има очертала се ясна алтернатива. Към момента ясно очертали се алтернативи няма. Сякаш сега обществото показва признаци на умора от политическата криза, в която живяхме твърде дълго време. Когато най-накрая криво-ляво е намерило някакво решение, обществото по-скоро иска въпросното решение иска да си върши работата, вместо и то да си ходи. Това обаче ще трябва да следим месец за месец заедно с данните за общественото мнение.

 

Според Вас в момента въпросното „решение“, което намерихме на последните парламентарни избори, върши ли си достатъчно ефективно работата?

 

Тук има едно правило – за добро или зло пристрастията определят оценката, а не действията – пристрастията. Тоест, дали те си вършат работата, ще каже обществото през изследванията на общественото мнение. Но оценката обикновено се формира през политическите пристрастия, а не толкова през конкретиката на дейността. Знаете, че живеем във времена, когато конкретните факти имат малко значение. Голямо значение имат интерпретациите и имиджът. Така че, нека оставим тази оценка на обществото. Това правителство има един основен коз и той е, че е доста представително за различните обществени настроения в страната. Тоест, в него се припознават и източно-носталгичните, и западно-либералните хора, и технократски настроените, и популистки настроените. Това е проклятието – да е „орел, рак и щука“, но в същото време е шансът да е сравнително представително за масовите настроения в България. Много е забавно – навремето като питаха Бойко Борисов защо така са се подредили, пък не могат да се понасят, той каза: „Народът така ни подреди“. Онзи ден чух Корнелия Нинова да казва същото. Така че нищо ново под слънцето. Това сме го гледали и го гледаме всеки път. Въпрос на обществена мъдрост е.

 

Какво все още крепи четворната управляваща коалиция?

 

АнтиБорисов. Това я крепи, но войната върна нещата там, където винаги са били в България. У нас винаги има едно водещо обществено разделение и то е „за“ и „против“ Русия. Политическият маркер в България винаги е Руската федерация. Ние го наричаме по най-различни начини – либерално срещу консервативно, свобода срещу диктатура, ляво срещу дясно, но то винаги е свързано с вечния комплекс на България заради историческата роля на Русия като държавотворен фактор. Нормално и очаквано, винаги е било така. Войната страшно много върна това и като че ли разделението Борисов-антиБорисов остана на заден план. Трябва да направим една уговорка – голяма част от българското общество въобще не влиза в този фило-фобски калъп. Просто има малки части от обществото, които обаче в такава ситуация стават много гласовити, но не бива да се заблуждаваме, че българското общество е разделено. Понеже ние живеем така 150 години, сме успели да намерим ключа. В емоционален план сме близко до Русия, защото имаме исторически свързаности, в рационален план обаче българското общество няма никакви колебания в своя избор към Европейския съюз и НАТО. Така че е много опасно, когато политическият елит се заиграва с тези малки, но крайни групи в България. Ще се получи нещо неприятно – от едната страна ще имаме желанието на обществото за успокояване на топката, а от другата – в търсене на имагинерен дивидент, политическият елит ще създава напрежение. Това е много неприятно, защото когато има дисонанс между народ и елит никога не следват хубави неща.

 

Какви са вариантите това правителство да прескочи голямата пропаст и да оцелее?

 

Вариантите са свързани с това да звучи на езика на народа си. Мнозина сега се опитват да създадат някакъв черно-бял разказ, твърдейки, че президентът Румен Радев е руска проекция и т.н., забравяйки нещо много просто - така, както звучат и президентът Радев, и премиерът Петков – балансьорски, звучи и огромната част от българското общество. В България успешни политици са били именно балансьорите. Дори Иван Костов в определени моменти беше балансьор. Успешен политик като акумулиране на народна любов беше и Симеон Сакскобургготски, като дълголетие беше и Бойко Борисов. В момента Румен Радев е някакъв открояващ се авторитет. Между другото, Петков също се мъчи да е балансьор. Той е събрал несъбираемото на едно място – синята и червената традиция в България. Българското общество с единия крак е на Изток, но никога не забравя Западния си ангажимент. Много бъркат онези, които смятат, че в България може да се налага черно-бял разказ. Страната ни от хилядолетия живее на кръстопът и заради това винаги е много внимателна, на моменти българското общество дори е доста снишаващо се. Успешни са тези политици, които успяват да говорят на народа. Това е начинът, за да се осигури политическо дълголетие. Давам пример – не се търсят непопулярни позиции. Предстои темата за Република Северна Македония, по която българското общество трудно би приело някакъв компромис, защото няма и основание. Да видим и темата с въоръжението за Украйна – успя да се намери балансирана позиция. Това е ключът и не е измислена друга формула. Висшият политически пилотаж обаче изисква още нещо – когато балансираш да не губиш собствената стойност, защото съществува опасност като започнеш да балансираш между всички да загубиш собствения си образ. Голямото предизвикателство пред Кирил Петков и Асен Василев е да намират постоянно собствени сюжети, собствена тяга. Оказва се, че не е настъпило нещо кой знае колко ново. В края на април имаше едно усещане, че едва ли не „Продължаваме Промяната“ потегля в крайна прозападна либерална посока с изказванията си, със спирането на руския газ и т.н. След изключително разтегливото решение за Украйна и с исканията за отлагане за България на ембаргото на руски петрол обаче стана ясно, че „Продължаваме Промяната“ продължават балансьорския си курс. Затова главното им предизвикателство сега е балансирайки да не загубят себе си.

 

Интервю на Веселка Иванова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 13437 |09.05.2022 Бойко Атанасов пред Фрог: Вървят пазарлъци между управляващите и ГЕРБ за членове на ВСС . 0| 15581 |05.05.2022 Осман Октай пред Фрог: С поведението си Радев е на ръба на импийчмънт. Може да го прави с политически намерения . 0| 5977 |29.04.2022 К. Кунева пред Фрог: Държавата да намери механизъм, който да подкрепя ситуационните центрове за бежанци . 0| 16919 |29.04.2022 Иво Инджев пред Фрог: Всяко тържество на Русия е смърт за България, а рашистите у нас пеят в хор. И не ги е срам
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ