Първан Симеонов пред Фрог: Василев и Петков искат да са плеймейкъри. Има риск да блеснат и да изчезнат

-        Г-н Първанов, защо Асен Василев и Кирил Петков от новия политически проект „Продължаваме промяната“ отказаха да се яват заедно на парламентарните избори с ДБ? Това изненада ли Ви?

-        Има няколко различни причини за това решение. Първата е видимо политическа и тя е да не влизаш в рамка от самото начало. Да не се събираш още на първата си крачка с някой,  както и да не се скараш още на първата си крачка. Това е нормално политическо поведение. Втората по-съществена причина е, че те явно са направили по-стратегичен избор. Той е много важен. Имаше два възгледа за тях. Единият е – елате в дясното, където ви е мястото. В това има някакъв смисъл, защото както се казва отиваш на готова инфраструктура. Безспорно оставаш малък, но може би по-дълготраен играч. Другият възглед е – отивайте в центъра. Когато отидеш в центъра ти си по-бляскъв, но пък нямаш инфраструктура. И може да се окажеш по-краткотраен - да блеснеш и по-нататък да изчезнеш. Те са избрали да отидат в центъра и това е въпрос на преценка на собствените сили. Ако имат силите да удържат, това е важно.

-        Какви са позитивити да си централен играч?

-        В центъра си диспечер, а в вдясно си крило. Тяхната игра е да оглавят мрежата. И понякога мрежата се оглавява от едно малко звено, което обаче е централно. Такова можеше да е Мая Манолова. Но се видя, че не им стигат силите. Но да се върна към началото на разговора ни - те много правилно постъпват, защото оставайки в центъра, те няма да загубят акумулираната червена инерция, която идва заради президента. Това не може да го загубиш току-така и да кажеш, че зарязваш едната оторена врата. Асен Василев и Кирил Петков затова така говорят - десни мерки, леви цели и т. н. Това е до баналност използвана формула, но нямат право на друго. Защото още от ден първи те отиват в нишата, в крилото. А те не искат да играят на крило. Искат да са плеймейкъри.

-        Все още се чуват коментари, че става дума за президентски проект. Склонен ли сте да се доверите на подобна теза?

-        В случая това не е тъждествено с президента. Противниците на президента естествено ще се опитат да забият клин между него и БПС като казват, че държавният глава е създал конкуренция на БСП. Но е видомо, че това не е така. И с течение на времето това ще си проличи. Асен Василев и Кирил Петков от няколко години имат собствени амбиции. Но след като си ползвал президентския попътен вятър, би било глупаво да го пренебрегнеш.

-        Може ли хората от протеста да се разочароват от новия проект, след като Петков и Василев заявиха, че са готови да водят разговори с ГЕРБ и ДПС, стига те да признаят грешните си?

-        Ясно им личи, че искат да са максимално гъвкави. Понякога в политиката, когато си прекалено гъвкав, може леко да загубиш фокус, образ, идентичност. И това, разбира се, е опасно. Но при тях засилката е голяма и те нямат право на резки завои. Кирил Петков отговаря максимално гъвкаво на един елементарен въпрос като: „ти си подал документи, но дали са ти ги приели“. След като на този въпрос успява засега да се измъкне, значи тези хора имат политически качества.

-        На такъв въпрос как се отговаря според Вас?

-         С гъвкавост. И тук за пореден път Христо Иванов е по-правият от Корнелия Нинова. Тя реагира с „тези ни цепят“. А Иванов знае, че бъдещето не е на монолитните структури, а на мрежите. Т. е. винаги ще имаш конкуренция и номерът е тази конкуренция да действа синергично с теб. Затова Иванов казва - да, те са наши конкуренти, но утре могат да са наши партньори. И това е добре дошло.

-        Много хора ще се запитат, защо Христо Иванов така отчаяно призовава ПП да направят коалиция с ДБ.

-        Според мен Иванов се оптива да играе с тях играта, която игра със Слави Трифонов. Може би той привижда, че те, от прекалена гъвкавост, може в някакъв момент да се окажат леко прехвалени. Той казва – ето подаваме ти ръка, ние сме конструктивните, позитивните и съзидателните. Утре издънката ще си е за твоя сметка. И утре, ако няма мнозинство, ти ще си виновният. Тук не казвам кой е крив и кой е прав. Просто анализирам шахмата. Василев и Петков са гъвкави и от тяхната игра ще спечели този, който също играе гъвкаво.

-        Какви ще са предвижданята за предстоящите парламентарни избори, но вече с новия политически играч?

-        Едни ще превидят допълнително надребняване на всички конкуренти на ГЕРБ, така че накрая ГЕРБ да „щръкне“, а всички останали да са „на салата“. Това не е изключено да се случи. Други пък ще се опитат да видят по-пълноценно използване на наличната протестна енергия. Сутринта Петков каза нещо вярно: „Хора, по-добре да се явим цяло ветрило“. В ДБ има много хора, които биха гласували за ДБ, но биха желали да подкрепят и Радев. И тези хора, вместо да ги хвърляме в нищото, нека и тях ги впрегнем в съзидателната енергия. В смисъл по-добре сега всички да си уползотворим вота, а утре да се събираме. И двете тези са верни.

-    А кое ще се случи в действителност?

-     Това е въпрос на политическо умение. Нека да го кажа така - най-гъвкавият и най-търпеливият ще спечели.

-     Става ли Ви по-интересна политическата игра на шахматната дъска?

-           Категорично. Но да си призная тази игра сме я виждали много пъти. Много пъти българското общество се влюбва. Но май и това няма да е нещо от величината на царя или Борисов. Въпросът е качествен - дали ще има магия. Например на 4-ти април до обяд всичко беше според прогнозите. И после,  следобяд Слави Трифонов стана втори. В политиката има магически моменти - такива на пълно срутване или на голяма любов. Върху тези двама млади хора, Петков и Василев, българското общество проектира тази надежда, която в момента е затапена. Цялата протестна енергия проектира в нищото – един скандал. Може пък тя мощно да избие през тях и като нищо те да се състезават за челното място. А може и обратното да се случи. Въобще сега не е времо да си говорим за числа, а за позициониране. 

Интервю на Катя Илиева