Първан Симеонов пред Фрог: Слави няма игра. Не е време за прогнози, а за равносметки

Г-н Симеонов, според Вас коя политическа парламентарна сила играе с най-добрите карти?

Не мисля, че има някоя политическа партия, която добре да си играе картите.

Вчера лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов обяви, че “Има такъв народ” ще подкрепи президента на Република България Румен Радев на следващите президентски избори. Смятате ли, че тази подкрепа крие някаква особена цел?

Не бих казал. Просто Слави Трифонов се мъчи да се солидализира с най-успешната фигура на терена и с вероятния победител на президентските избори, с което се мъчи да се върне на победния път, защото позагуби доста от популярността си последните седмици.

Как бихте коментирали факта, че политически лица от “Има такъв народ” отправиха обвинения към служебни министри, а сега заявяват подкрепа към Радев, имайки предвид, че президентът е този, който сформира кабинета?

Те отдавна са доказали, че на никого нищо не спестяват. В този ред на мисли аз не се учудвам, че те гърмят във всички посоки. Това поведение може да изглежда честно за тях, може да изглежда и обаятелно за част от хоратата, защото показва някака принципност, но в същото време политически дълбоко не е ефективно. Общо взето политиката е изкуство на компромиса. Ако стреляш във всички посоки, не може да чакаш нищо хубаво - те просто стрелят срещу всеки, който не им допада. До момента Румен Радев им харесва - аз не изключвам в някакъв момента да започнат да стрелят и срещу него. Такива са. Няма никакъв план.Това са те. 

Днес Виктория Василева от “Има такъв народ” обяви, че политическите партии не са искали споразумение, което е невярно. Как ще коментирате?

Политиката трябва да се прави от политици. Защото в противен в случай става ето това - дори да си чист, дори да си искрен и добронамерен, дори да виждаш кривини навсякъде - политиката, за съжаление, за добро или зло, е територия на компромиса. Искаш, не искаш, трябва да правиш компромиси в политиката. Ако не можеш да понасяш политиката и политическите процеси, по-добре не се захващай. Откровено казано формулата, която Слави Трифонов предложи вероятно според него е закономерна. Защото той спечели изборите и предлага нещо, но някак си в политически план това е опростенческо и наивно.

А Вашите прогнози какви са? Ще има ли нови избори или ще бъде успешно съставено правителство?

Сега не е време за прогнози, защото както виждате тук нямаме точно политическа логика, имаме друго нещо. Време е за равносметки след една година протести, защото ние в момента живеем в резултат на тези протести. Истината е, че протестът, за съжаление, се срутва под тежестта на собствената си красива претенция. Оказа се, че протестът заложи едни високи морални летви, които той самият не може да прескочи. Защото едни намериха министри, Слави Трифонов не ги хареса. Той намери други министри, либералите не можаха да ги харесат.

Тоест, оказа се, че когато се чертаха тези червени линии, е трябвало малко по-внимателно да бъдат очертани. Няма толкова черно-бели неща. Никъде не може да намериш толкова чисти хора. Ако са чисти, значи са неопитни. Ако пък са опитни, значи не са чисти. Така, че протестът малко заложи едни критерии, които не може да прескочи. Второто най-важно като равносметка - трябваше да ни слушат нас политолозите повече. Ние още миналото лято по това време, когато бушуваше протестът, казахме: “Хора, българите искат промяна, но категорично не искат някакъв рестарт на държавата, революции и т.н..” 

Ако българите искат рестарт, революции, неизвестност, драматизъм, те щяха да приемат предложенията на Трифонов и “партиите на протеста” нямаше да се скарат, защото щеше да ги носи революционната вълна и нямаше да мислят за друго. Но както е ясно и  се видя, не става така. Това означава, че обществото ни е навито на промяна, но и на сигурност. Трифонов предлага промяна, но и неизвестност. Разбира се, ако трябва да съм честен, ще текне една борба кой  е по-виновен, което е тъжно. Либералите донякъде вероятно имат своята вина, защото мисля, че в един момент на тях им се прииска да имат министри или някакви функции.

От друга страна, Трифонов също носи своята вина, защото трябваше да знае с какво се захваща - това е политика. Не може да подходиш към политиката с бизнес логика. Аз гледам неговите хора и те едва ли са лъгали чак в биографиите си, но се държат като бизнес хора. Всеки един от нас, пишейки биография за бизнес, винаги се е старал тя да звучи малко по-екстравагантно. Обаче в политиката не е така. В политиката като кажеш “Аз съм успешен!”, понякога губиш. Докато, ако го заявиш в бизнеса, печелиш. Но в политиката дразниш.

С две думи казано, провалят се едни от най-големите идеологеми и клишета, които наблюдаваме през последната една година, че българинът иска някаква революция. Че в политиката трябва да влизат някакви свръх нови хора и че трябва да има ясни червени линии между това кое е добро и лошо. Оказа се, че във всеки от нас има по малко добро и по малко от всичко. Надявам се, че българският народ ще си направи извода от това, което си причинихме последната една година. Не че ние българите не искаме промяна, разбира се, че искаме. Но искаме промяна и стабилност, и сигурност. Като се замислите това е успехът на Радев досега. Със служебния кабинет той дава всичко това. Докато Слави Трифонов предлага промяна, но и неизвестност. И за съжаление, губи.

При нови избори кои политически сили според вас ще покачат процентите си на подкрепа? И конкретно ГЕРБ ще бъде ли сред тях - днес лидерът им Бойко Борисов по време на извънреден брифинг отново представи партията едва ли не като “чиста” и заяви, че искат да се отдръпнат от политическата ситуация в момента?

ГЕРБ ще трябва да седи на резервната скамейка, това е най-добро за тях. Те го осъзнават. Аз разбрах, че Борисов казал “ние избягваме и стоим далеч от това”. Той се мъчи да коментира всичко, което е грешка. Защото няма нужда, докато противникът ти се излага и ти да се излагаш. През последните дни той успя малко да се спре и да не приказва. Напълно е възможно в едни нови избори, ако ГЕРБ остане стабилен и при едно срутване на Слави,  ГЕРБ да има по-добър резултат от “Има такъв народ”. Другото възможно при нови избори е “Демократична България” да има по-добър резултат, защото доказа, че е спокойна, силна, градивна. Третото възможно е да има радикали по терена. Народът е поставен пред ситуацията да гласува за нещо безсмислено как ли пък няма да реагира с протест, с наказание. В такива моменти има опасност от фашизация. 

А дали хората ще отидат изобщо на избори трети път? 

Тук вече е тъмна Индия. Първо, коронавирус. Второ, трети избори за нищо. Трето, липсата за мотивация. Идеята зад първите избори беше да се събори ГЕРБ. Вторите избори беше позитивен сценарий. До събарянето на ГЕРБ всичко сработи, но се оказа, че анти-ГЕРБ лепилото не е толкова силно. Това доведе до позитивния сценарий. Оказа, че само с анти-ГЕРБ не става. Ще трябва и про-нещо. Но про какво? И там се скараха. Не е време за прогнози, а за равносметки. Да си дадем равносметка какво си причинихме последната една година от сбъркана оптика. Защото се самонавивахме, че трябва да рестартираме държавата си. Защо да я рестартираме? Сменяме едно управление с друго. Това е. Ние разказвахме едни грамадни неща - напълнила се планината и родила мишка. Така се получи. Така че не бих прогнозирал, това е чиста спекулация. 

Ако изборите са 2 в 1 може и да е по-висока активността за парламентарните избори. Там обаче има спекулации, че не може да са 2 в 1 чисто технологично. Това обаче трябва да се провери, аз не съм напълно наясно. Първо, ако изборите са 2 в 1, това не е много добра идея за президента Румен Радев. Според мен той не искаше тези две неща да се смесват. Въобще това, което се случва, не е много добро за президента, защото много погледи ще се обърнат към президента - да се опита той да намери някакъв изход от ситуацията. Едва ли той държи всички прожектори да са насочени върху него точно преди президентските избори. 

В общи линии Слави Трифонов повлече всички надолу. От друга страна, аз донякъде го разбирам. Той така разбира политиката като чисти стойности. Той си казва “Аз спечелих изборите - съответно представям план- кабинет. Не искам обвързаности, познавате ме, стрелям във всички посоки, такъв съм аз и т.н.” Това е едното - горе долу е чисто, но това е детска чистота - наивност. Второто е, че Трифонов знае какво стана с Борисов. Дясно либералният сектор в България се опита да се качи на Борисов. Известно е, че Борисов ги допусна след като ги смля, както той прави с всички свои партньори. Пуска ги напред. Накрая се оказва, че те губят, а той е напред. Дясно- либералният се опита да направи същото с Трифонов. Той ще отговаря за масовия избирател, а ние ще отговаряме за политики и ще му се качим на главата. Той ги отразя. Освен това Трифонов видя лицемерието.

Да, в политиката има лицемерие.  Ако сте Татяна Дончева, ако си Мая Манолова или Мария Капон - ти не си нов. Ти не си някаква неземна чистота и изведнъж изискваш. Разбирам, че на Трифонов му е гадно и на мен би ми било гадно. Затова не влизам в политиката, защото знам, че политиката е компромис и консенсус. А като не можеш да правиш компромиси, консенсуси и преговори, ще цитирам Кънчо Стойчев : “Когато мразиш политиката, не може да се очаква да правиш добре политика.” Тези хора мразят политика, то се видя. Не че нямат право да я мразят, но това е друга тема. 

Много е важно да се знае, че много често в България си мислим, че има някакво задкулисие. Имахме нагледен урок за това как няма план - може задкулисието да се радва.

Като споменавате “задкулсие”, имайки предвид меко казаното скандално интервю с номинирания за вътрешен министър от “Има такъв народ” Петър Илиев преди няколко дни и последвалия отзвук и решения, взети след него - защо от партията просто не го оттеглиха?

Аз малко съжалявам, когато хиляди хора се нахвърлят върху един. Господин Петър Илиев просто не е политик и реагира афектирано. Той просто не се е срещал с това. 

Но и министрите Асен Василев и Кирил Петков, които също не са били под политическите прожектори, отнесоха обвинения и критика. Нито един от двамата не се е държал по подобен начин като господин Илиев.

Мисълта ми е друга. Когато те тричат в либералния сектор, е гадно наистина. Казвам го като човек, който някога го е преживял. Най-вероятно на Петър Илиев не са му издържали нервите. Човекът не е свикнал на това - той е успешен адвокат, успешен бизнесмен и изведнъж вой. Заради това политиката трябва да се прави от политици. Това са хора, които знаят, че така се случва. Такова чак тричане върху Асен Василев и Кирил Петков не е имало. 

В България има една група - точно дясно либералната прозападна общност, която ако реши да те направи за смях, може да го направи за една седмица. С пет мемета, трима инфлуенсъри. Това са хора, които лесно се заразяват. Става страховито. 

Слави Трифонов се е предоверил на собствените си възможности да създава карикатурни образи. Според мен идва едно ново поколение, което създава карикатурни образи по-добре от него. Така, че жалко за господин Петър Илиев - честно казано наистина съчувствам. 

Друг е въпросът, че ако в България тръгнат да ти ровят в биографията, на всеки ще намерят нещо - гаранция. Тук идва въпросът - тръгват ли да ровят.

Да се върнем до задкулисието.  Естествено, че Петър Илиев постъпи с това интервю  самоубийствено в политиката. Като казвам, че разбирам, не значи, че оправдавам. Аналитично погледаното задкулисието може би се радва от това, което се случва - което и да е било задкулисие. Но самият Трифонов според мен едва ли е получил в класическия смисъл на думата - инструкции от типа на “Унищожи протеста!”, защото на практика той това направи с поведението си. Просто според мен това си е самият той. Той така разбира политиката.  Голямата чуденка на партиите беше каква му е играта. Моят кратък отговор е - няма игра. Той разсъждава по една простичка рецепта за политиката.

А Вие в личен аспект на какво се надявате? 

Като гражданин аз искрено се надявам българският народ да спре да прави такива експерименти. Лицемерието, наивността и популизмът в политиката са лош съветник.

Крайно време да се знае, че бързи решения няма, лични решения няма. Това да проектираш всичките си надежди на един човек - няма черно-бели неща. Да, нужна беше промяна и все ще е нужна. Нужно е да се промени и стилът на управление, който сме свикнали да виждаме при ГЕРБ. Но в никакъв случай не беше нужно да си рестартираме държавата и да си причиняваме тази ситуация в момента. 

Нужна е малко повече мъдрост. Нужно да е да знаем какво можем да променяме и какво не може. Политиката има тези правила - не може за един ден всичко да стане, чисто и блестящо. Ще стане бавно и най-вероятно за нашите деца, ако въобще стане. Това е голямата поука от цялата ситуация. 

Това, на което аз лично се надявам е, че имаме стабилно правителство поне до пролетта. Защото иначе България отиде в перфектна буря - мигрантски натиск, корона истерия. И това ще си го причиним точно в момента, в който идва зима. Ако може някакъв кабинет да се сформира, базиран на око на служебния, да изкараме до пролетта, така че  с него и да мине България през тези трудности. Тогава вече да пуснем изборите. Това е личната ми надежда на гражданин. Иначе като изследовател, какво да ви кажа, готвя се за нови избори.  

Интервю на Мира Ереева