Петър Стаматов: И в Чикаго предизборно раздават кебапчета

Петър Стаматов е собственик на най-посещавания електронен сайт на български език в САЩ. Работи като инженер в компания за кристали, а журналистиката му е хоби. От 10 г. е напуснал България, но признава, че всяка година се връща в родината за 1 месец.

Интервю на Стойко Стоянов

- Господин Стаматов, променила ли се е България през последната година?

- Впечатлява ме, че сградите са пребоядисани, освежени, изглеждат по-добре, а и пролетта, и зеленината създават едно по-добро усещане и положително влиаят на духа ми. Макар и привидно, усещането е, че поне външно нещо се е променило в държавата. Сигурно поне още една крачка към Европа е направена. Вътрешно обаче не усещам съществена промяна. Потресен съм от презастрояването на морското крайбрежие. Това е ужас. Сигурно ще дойде време тези постройки да се разрушат, за да се възстановят старите плажове.

- А хората по-различни ли са станали?

- Всички говорят за икономическата криза. Усещам ги малко стресирани. Питат ме как е в Америка, чувства ли се там кризата. Тревога е изписана по лицата им.

Истината е, че и зад океана всичко не е идеално, но се мъчим да поправяме допуснатите грешки. В САЩ също има престъпност, корупция, политически скандали, но има и противодействие срещу тях. Неслучайно двамата последни губернатори на нашия щат имат проблеми със съдебната система сега. Единият вече е в затвора, а на другия му предстои присъда. Това е различното от България – все пак там правосъдие има, а тук разбирам, че няма осъден даже обикновен бандит. Затова хората са потънали в апатия, толкова им е писнало, претръпнали са. Говорих с един таксиметров шофьор докато ме возише - за изборите и купуването на гласове. Човекът призна, че няма да гласува, защото не вижда за кого. А това е проблем.

- Сблъсквате ли се в родината с кошмари от социалистическото минало?

- Срещам се с приятели, познати и ме впечатлява, че се притесняват да говорят открито, не смеят да си кажат болката, да разкажат за злоупотреби и престъпления, а това много напомня на миналото, от което искахме да избягаме.

Преди време се сблъсках с такъв случай. Георги Котев е избягал от България преди по-малко от година, точно поради такива причини. Миналото лято се видяхме с него в София, а след това ми се обади от Виена и каза, че е напуснал страната. Той е атомен физик, 18 години е работел в АЕЦ ”Козлодуй”. Завършил е в Москва, всъщност от там се познаваме, по-късно сме работели заедно малко в АЕЦ, но аз се прибрах в София.

В сайта, който поддържам, му дадох думата, да разкаже проблемите си, какво го е принудило да емигрира. В атомната електроцентрала той се е сблъскал със скандална информация. Според него руското гориво, което идва в централата, не е лицензирано и вероятно е подменено. Зад това сигурно стоят интереси, пари, обещания. Георги Котев разказа, как е стигнал до тези разкрития. Обърнал се към ДАНС за съдействие. Агентите започнали работа по случая, но по-късно казали „Стоп!”. И така цялото разплитане на истината е приключило. Котев има техническите познания, но разполага и с документи, с които доказва, че горивото е подменено. Вероятно то е опасно и в един момент може цяла България, а и Европа да платят висока и страшна цена.

- Съществува ли опасност за живота и здравето на хората от използването на това съмнително гориво?

- Да, защото централата според Котев работи с неизпинато гориво. Това е все едно да изстреляш ракета и никога да не си изпробвал горивото, с което ще лети. Тя може да се движи чудесно, но в един момент може да се окаже и страшна бомба.

- Имаше ли от България някакви реакции на разкритията на Котев?

- Първоначално казаха, че такова гориво изобщо няма. Но после се оказа, че то все пак идва от Русия, ново е, сега се експериментира. Реално излиза, че България се използва като някаква експериментална база на руснаците. Това всичко го твърди и доказва Георги Котев, а аз му вярвам. След публикациите му имаше твърдения, че е напуснал България, защото му е платено да пише срещу ядрената ни енергетика и да попречи на проекта „Белене”. Моите впечатления обаче са, че зад него никой не стои, сам си плаща всичко, никой не го издържа. В момента той се мести от държава в държава, търси някакво препитание. Предполагам, че и много други сънародници имат като неговите проблеми.

- Вие сте собственик на най-посещаваното електронно издание в САЩ, как се роди идеята да създадете български сайт в Чикаго?

- Нямам усещането, че съм журналист, имам друга професия и работа, от тях се издържам. Сайта го направих, за да може нашата общност да се информира по някакъв начин, а и да има място, където може да каже нещо. Аз съм просто един хроникьор.

Изданието се казва „Евро Чикаго”, стартира покрай присъдите в Либия на нашите медици, Реално това е сайт за каузи и като такъв се утвърди. Не е комерсиален.
В него всеки може да постави реклама, материал, мнение и т.н. Оставил съм хората да го ползват като инструмент за комуникация. На скоро чрез него активирахме българите да подкрепят нашенката Лаура Чуканов за “Мис САЩ”.
Петър Стаматов с красивата българка Лаура Чуканов (вляво)

- Минали са 20 години от началото на демокрацията, но призракът на Държавна сигурност продължава да преследва обществото, вие страхувате ли се от него?

- Най-интересното е, че аз съм нямал проблеми със службите. Израснал съм в „Красна поляна”, работнически квартал на София. Там всички гласуваха за Тодор Живков по онова време.

Тогава съм си правел експерименти, за да виядя, как ще отчетат бюлетините при избори. През 1984 г. с още един приятел пуснахме празен плик, но пак отчетоха, че 100% комунистите са победили.

В строителния техникум учителката ми по научен комунизъм веднъж каза, че най-умният човек в света е Збигнев Бжежински. Това се случи в условията на перестройка – 1988 година. Каза го пред целия клас. Аз, в живота си съм писал три есета и едното беше срещу нейното твърдение. Исках с думи да и докажа, че не е права, че не може така да говори на учениците. Сега като се върнах в България започнах да я търся, ходих до техникума. Интересувах се от адреса й, исках да се видима, да и обясня колко съм бил навремето заблуден.

За големия проблем с комунизма лека-полека очите ми се отвориха, след като изгониха баща ми от БКП. Изразил е несъгласие с начина по който се приемат нови членове в партията. Тогава си казах: Той е нормален човек, не краде, работи, а те го пъдят.

По-късно отидох в Русия да уча. Попаднах точно в годините на перестройката. Даже се включих в първата руска опозиционна пратия, която си беше поставила като първа точка в работата си да свали КПСС от власт. Паритията се нарича „Демократически съюз”, а лидер и бе Валерия Новодворская. И до ден днешен тя е председател на формацията. Правехме митинги, събирахме се по квартири. Като се връщах в България носех от нелегалните руски вестници, в които се описваха престъпленията на комунизма. В тези броевете си увивах маратонки, други вещи и така уж като амбалаж ги внасях в страната. После ги раздавах на приятели да четат.

Преди няколко години, след като отвориха досиетата отидох да видя дали има нещо за мен, но се оказа, че никой не ме е клепал, явно хората край мен са били свестни. Проблемът обаче е, че следата на ДС в днешния живот на българина се вижда ясно и продължава да личи. Някои хора можеш да ги разпознаеш даже по фамилиите им, те се възпроизвеждат във властта.

- Как в САЩ сънародниците ни коментират управлението на тройната коалиция?

- Общо взето оценките не са добри. Хората са вдигнали ръце от политиците. Знае се, че тук корупцията е проблем номер едно. Българите не искат да се върнат и да имат нещо общо с родината си, а това е лошо.Тук системата продължава да работи така, че всеки който е кадърен и способен, желае да се развива, да работи, иска да промени нещо, в един момент му писва, разбирайки, че няма перспектива. И затова поема към чужбина. Мисля, че власт имащите успяват да прогонят мислещата, работещтата част от обществото.

 От тук нататък започва другият проблем с българите – попаднали в чужда страна те търсят начини за да устроят семействата си, да се адаптират и да се вградят при новите условия. Така се откъсват съвсем от България и от държавата. Връзката се губи. А в чужбина няма добре изградени организации на емигрантите. Държавата България не се грижи за своите в чужбина, за децета им, за обучението им на роден език. Очевидни са разликите, за това какво прави една Гърция за хората си. Така оставаме с чувството, че на тази наша родина българите в чужбина не им трябват. Вероятно е така защото много от тях са мислещи, продуктивни. Видяли са предимствата в едно демократично общество, и ако се върнат ще се станат критикари на тукашната властта.

От друга страна, българската държава не мисли за децата в чужбина, какви ще се чувстват те утре. Дали моята дъщеря ще говори български език, си остава само мой проблем. В Чикаго е най-голямата българска общност, но няма нито училище, нито библиотека. Ако децата сега не научат българския език, ако не виждат отношение и интерес към тях, те ще скъсат с езика и с държавата, ще станат американци и ще ги загубим за винаги. Нищо лошо, че живеят в Америка, ако запазим българското в тях, ще си идват в родината за по 1 месец ваканция и парите, които печелим там ще ги харчим тук. Ако държавата спечели тези деца, ползата ще е голяма.

- Този път предизборната кампания е задръстена от черен PR, това ли е начинът за предлагане на политики?

- Политиката не е чиста работа и който се набръка в нея, трябва да е готов и за черен пиар. Инак това го има навсякъде по света. Проблемът е, че в България журналистиката не е реална власт. Трябва политиците да се съобразяват с журналистите, а тук е обратното и това е лошо. Очаквах по-активно да върви политическият дебат, по силни политически борби, а то всичко е много вяло.

 Реално няма и нова лица, а това е минус за политическия елит. Чувам твърдения, че следващото правителство нямало да се задържи дълго, след 2 години се очаквала политическа криза, а до тогава щяла да се създаде нова силна формация, която да поеме управлението. Тази апатия никак не е добра. Но от друга страна, все повече се убеждавам, че в този свят нищо не става лесно и бързо. Трябва да се борим за това което искаме. И аз имах големи надежди към ЕС, но истината е, че ако сами не си свършим работата, никой няма да дойде да ни оправи пътищата, бизнеса, съдебната система.

- Вие пръв разпространихте думите на Бойко Борисов при посещението му в Чикаго. Те предизвикаха скандал в Българияа и сега продължават да се използват в предизборната кампания срещу ГЕРБ. Коректно ли беше цитиран кметът на София?

- При посещението му оставих в залата две записващи устройства. Вечерта прослушах записите. Бях на работа, нямах време да ги обработвам и ги пуснах едно към едно. Идеята ми беше, който се интересува от думите му да може да ги чуе, да ги изтегли и т.н. Български издания са попаднали на записите и пуснаха части от тях. Някои ме цитирахт като източник, а други не си направиха труда.

 Вдигна се шум най-вече около приказките му за българския материал. Това си беше една откровенна реч, така си го е казал човекът, въпреки, че думите му бяха отрязани, не бяха пуснати целите и така се получи друго усещане за смисъл. Медиите в България не отразиха визитата на Борисов по най-коректния начин.

- В САЩ как върви изборната агитация на партиите?

- Българските партии се сещат за нас само по избори. Бойко мина, сега са били и от „Другата България”. Научих от съпругата си, че в Деня на детето – 1 юни, нашата общност е организирала пикник. 40 български деца са рисували дълга рисунка, играли са. И в същия момент се обадили от „Другата България”, че до една църква в Чикаго са орагинизирали също празник. Предложили на жена ми да заведат там децата и родителите им, защото имало кебапчата, храна, пиене. Съпругата ми отказала, но след известно време хората на „Другата България” пристигнали на детския празник с храната. Раздавали безплатно кебапчета, но това става само около избори, после ни забравят.

Никой политик не е дошъл по време на мандата си. Изключение прави само Пламен Юруков, който миналата есен подари икона и учебници на роден език за около 4 хил. евро.