Писателят Калин Терзийски: Обществото деградира до нивото на живуркане

Писателят Калин Терзийски е автор на редица романи и стихосбирки. Завършва медицина, а след това специализира психиатрия. Признава, че не се възприема като лекар специалист, тъй като почти не е практикувал професията си. Докато следва в Медицинската академия, Терзийски работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицински служител. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. В годините от 1996-а до 2010-а е сценарист в предаванията: „Квартал”, „Лица”,” Каналето”, „Досиетата Хъ” (Дарик радио), „Шаш” и „Пълна лудница”. Авторът на бестселъра „Алкохол” беше отличен с литературната награда на Европейския парламент за 2011 г. и получи наградата си в Белгия. Годишното отличие се присъжда за трети път на творци от 12 европейски държави, сред които за първи път попада България.

интервю на Васил Василев

- Г-н Терзийски, кое е най-страшното психическо заболяване, от което страда българинът?

- Българското общество не боледува, а е обхванато от малодушие. Хората по цял свят, поне тези, които виждам, са налегнати от черногледство и песимизъм, които са детски болести. Само едно дете или инфантилен възрастен човек може да си въобразява, че в живота му може да има хубави моменти, които някой е длъжен да му ги даде. При децата например това са родителите, които трябва да им предоставят добри условия за живот и щастливо детство. При възрастните ролята на родителите се изпълнява от държавата и обществото. Според него те са длъжни да му дават всичко даром. Това е трагедията на инфантилизма, защото всичко в живота трябва да се постига със собствени усилия. Зрелият човек знае, че щастието се изковава с двете ръце въпреки познанието, че целият свят ще се опита да му попречи.

- Кой е създал вируса на малодушието, което трови обществото?

- По-голямата част от света се е превърнала в деморализирана войска, която не знае защо живее, а само очаква какво ще се случи, което е най-тревожното състояние. Бог ни е дал живот, в който трябва да създадем смисъл. В момента хората са се закрепили като яйце на върха на нож. Имаме си парички, например за телевизор с плосък екран, и живеем в тревожното си самодоволство. Усещайки човек, че не живее чак толкова зле, започва да изпитва ужасна тревога, че това няма да продължи дълго. Хората нямат път и посока в живота и затова са уплашени, а инак живеят индивидуално добре – няма чуми, няма войни, няма епидемии. Ние се намираме в ужасни и страшни времена, защото някой така ни е казал. Седейки в момента и пиейки чай на топло, не можем да кажем, че ни е зле, защото ще бъде нагло. Да, но като кажем, че сме добре, веднага сто души ще скочат и ще започнат да ни убеждават, че в момента сме в криза и положението по света е изключително тежко. Затова нека всеки да се вгледа в себе си и да помисли обективно наистина ли се намира в толкова лошо положение. По света, а и в България има живи същества, които наистина живеят в мизерия и имат много по-сериозни проблеми от масата хора, които постоянно се оплакват. Жалкото самосъжаление не може да е нормално съществуване. Единственият шанс за оцеляване е възраждане на мъжкия дух у себе си.

- Къде да открием опората, след като дори не може да се обърнем вече и към църквата?

- Православната църква мен лично ме дразни със силното отклоняване на вниманието ни към ритуалите, към формализма, към брадите, към калимявките, към кръстовете, към иконите и към гоненето на зли демони срещу 5 лв. Отвратително е да гледаш как попове с вмирисани на винце бради се шматкат из божиите храмове и пречат на хората да си върнат християнската вяра. Отчетата, както и много други служители на обществото, са един от най-големите му проблеми. Сред тях са лекарите, полицаите и учителите. От тях наистина би трябвало да се изисква най-висок морал, а всъщност им липсва. Те са
деградирали до нивото на живуркане и на оцеляване. Основният им довод са парите. Свикнали са, че трябва да работят толкова старателно, колкото им се плаща. Всички намират оправдание, че са лоши заради липсата на пари. Те никога няма да станат достатъчно за лошия човек, за да го направят добър. Човек, ако иска наистина да е сериозен, трябва да е безпощаден към самия себе си – към слабостите и нищожността.

- Съществува ли конспирация, според която хората трябва да живеят в мрак, спуснат от властимащите, за да бъдат управлявани по-лесно?

- Това е конспирацията на всички времена. Всеки, който е на власт, има изгода от ситуацията и гледа по максимално ефективен начин да използва конюнктурата. В повечето случаи властимащите дори не осъзнават какво се случва, защото т. нар. конспирация е програмирана в човешката природа – да се взима от този, който има по-малко, и да се дава на този, който има повече. Мъдрият човек трябва постоянно да се бори със звяра, който е заложен в неговата природа. В момента за съжаление това все по-рядко се случва. Ще ви дам пример със социализма, макар че не обичам тоталитарния режим. При социализма човек се бори с хищните си желания, за да насочи усилията си към обществото. В България не се получи, защото имаше външна намеса в изграждането на човека и на обществото. Но пък скандинавските държави са пример за добре изградени социални държави.

- Играе ли важна роля политиката при изграждането на нормално общество?

- Наскоро бях в Белгия, точно когато една година там нямаше правителство. Белгия беше все така чудесна без правителство
Политиците администрират процесите в обществото и координират движенията. За съжаление в България политиците са заели своите постове по съвсем други съображения. У нас в повечето случаи става въпрос за елементарна лична изгода, а не дори и за власт. Има и хора, които ми харесват, като Бойко Борисов например. Той определено не е станал премиер заради пари, а заради огромната си амбиция да остане в историята, но не в лошия смисъл. Затова считам, че определено е човек, който има положително влияние в политиката.

- Политиците в България от друга раса ли са?

- Аз не мога да ви кажа дали са от друга раса, но ми прави лошо впечатление, че много от тях превърнаха политиката в професия и вече издават лоша миризма. В същото време доста хубави хора се захванаха с политиката, но бързо бяха смлени, изтласкани и изхвърлени от нея. Вежди Рашидов и Стефан Данаилов са много съществени хора, с голям размер, но те ще бъдат обезличени и ще бъдат хвърлени във води, които ще размият иначе хубавия им образ. Политиката лишава човек от време, поставя го на колебания и го кара да прави такива компромиси, че престава да бъде хубавият човек, който е бил.