Проф. Лучия Антонова: Езикът обича разнообразието и е огледало на човешката душа

Това коментира пред ФрогНюз проф. д-р Лучия Антонова от Института за български език в БАН.

Ето и цялото интервю:

Проф. Антонова, честваме Деня на българската писменост. Бихте ли ни казали какъв е произходът на българската писменост?

Съществуват податки, че по българските земи е имало писменост още от предхристиянско време. По различни предмети, каменни и глинени плочи са откривани черти и резки, за които се предполага, че служат като писмени знаци, представляват нещо като руническо писмо.

Например проф. Й. Заимов – бележит езиковед, през 1983 в сп. „Български език“ описва т.н. „Първомайски надпис“, изрязан върху глинен фрагмент. Проф. Казимир Попконстантинов – археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика, в сп. „Векове“ от 1980, описва „Два старобългарски надписа от Преслав“ и мн. др.

По-нататък ние знаем от историята, че през IX век. е създадена българската азбука, като се предполага, че първо е създадена глаголицата, а после кирилицата – в края на IX или началото на X в. в Преслав.

За какъв период от време се употребява глаголицата? Употребявали ли са се паралелно двете писмености с кирилицата?

Старобългарската глаголица се употребява на цялата българска езикова територия по време на първата българска държава и през византийското робство – 1018-1186 г. Тя се е употребявала и в Далмация, но там знаците се различават по форма и се нарича „хърватска“ или „ъглеста“ глаголица.

По начертание глаголицата е изцяло нова графика, като се предполага, че отделните елементи на буквените знаци показват техните звукови особености, а освен това имат отношение към християнската символика – напр. кръст, кръг, триъгълник.

Кирилицата е по-тясно свързана с византийската писменост. През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ.

Смята се, че именно глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ. В България тя е донесена от Кирило-Методиевите ученици. Следи от нейното използване откриваме и по време на византийското владичество, а дори и до края на XIV в. Рядко в публичното пространство се споменава, че именно на глаголица са били извършени много от първите преводи в България и именно тя е служела за преписване на книги, а и в ежедневния живот столетия наред.

Най-вероятната предпоставка за появата на кирилицата е стремежът за опростяване на писмеността и за уеднаквяване на културните традиции в България с тези във Византия.

Да, съществуват текстове, които са написани на глаголица, после изтрити и след това писани на кирилица. Така че те доста дълго време са се употребявали паралелно.

Как се е развивала писмеността през вековете, например през периода на Османското
владичество?

Кирилската азбука се употребява в България и след падането под Османско владичество. Знаем, че тя се е изучавала в килийните училища. Грамотността е била доста широко разпространена след българското население.

Кирилското писмо е било основното през Възраждането и в Румъния – преди всичко във Влашко. Както е известно, използва се и в много други държави, между които на първо място в Русия. Там се употребяват варианти на руския „граждански шрифт“ – близък до съвременната българска кирилица. Защото вие виждате, че има доста голяма разлика между старобългарската азбука и съвременната българска кирилица. Имаме отпаднали знаци, например ятовата гласна или е-двойно, носовите гласни или ъ-двойно.

Този вариант днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, т.нар. македонски, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

Има и доста други различия в националните варианти на кирилицата – освен в Беларуска кирилица, Румънска и Молдовска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.

Кирилицата в първоначалния си вид се ползва днес в редица православни църкви в Източна Европа. Съществувала е и Хърватско-босненска кирилица, която вече не се използва, освен спорадично със стилистично-декоративна цел. Нарича се Босанчица.

Знаем за съществуващите дебати с РС Македония по въпроса за езика. Какъв, чисто лингвистично, е езикът, който се говори в РС Македония?

Книжовният език в Р. Северна Македония по същество представлява писмена регионална норма на българския език. Най-видните книжовници от Македония проявяват българско народностно самосъзнание. По този въпрос Институтът за български език многократно е изказвал своето мнение.

Има издадена наскоро и книга, съдържаща основните аргументи по въпроса „За официалния език на Република Северна Македония“, публикувана и на английски език. На сайта на БАН се намира и в електронен вид.

Трябва веднага да кажа, че това наше мнение ни най-малко не накърнява националното самосъзнание и чувството за национална идентичност на съседите от Р. Северна Македония. Има много държави, в това число и такива, които са водещи в световната политика, които не говорят езици, назовани с име като това на държавата.

Например цял свят знае, че в САЩ се говори английски. Някъде се споменава американски английски, но все пак за всички е ясно, че това е английски.

Повечето хора знаят, че в Швейцария не се говори швейцарски, а немски, френски, италиански и реторомански. Може се изброяват още много примери. На много места по света възникват регионални езици, писмени регионални норми на даден език различни от официалния книжовен език на даден народ.

Например има писмена регионална норма на банатските българи, възникнала на базата на говора на преселници от България в областта Банат, разположен в граничния район на Румъния, Унгария и Сърбия. Местните жители пазят жив спомена за своето преселване след погрома на Чипровското въстание.

Наричат го „палкенски“ или „палкенски български“, но знаят че той е регионален павликенски вариант на българския език. Имат издадена богат книжнина – религиозна, художествена, учебна, но в цялата им книжовна практика винаги се пояснява, че това е местен вариант на българския език независимо от факта, че използват латинската азбука.

Намираме се в епоха на глобализацията. Знаем, че езикът се развива. Как влияе широкото разпространение на английския език, на съвременния български език?

В българския език навлизат много думи, които са възприети от английски. Това винаги се случва в процеса на културното развитие на народите. Много от заемките са излишни с изключение на тези, които са свързани с терминологията или с най-новите технически средства, които навлизат в живота ни и за които нямаме собствени думи.

Но трябва да си припомним, че, ако не беше измислена думата часовник, ние в български език щяхме да назоваваме този обект с дума от чужд произход, както това е в много други езици.

Добре е също така, че имаме собствени думи като летище и пристанище. Но ми се струва, че напоследък те отстъпват на заден план и се заменят с аерогара може би, защото употребяваме и заемката гара.

Интересно е, че има мода на чуждиците в езика. По-рано се е употребявали например широко думите кантора и кабинет, сега и двете често се заменят от офис.

Доскоро се употребяваха изключително думите комплект или сервиз, а сега те се изместват от английската заемка сет, което според мен е напълно излишно. В момента английските думи са много модерни, но в бъдеще може и те да бъдат изместени. Например някога сме употребявали думата тържище, после думата пазар, сега употребяваме магазин, маркет, супермаркет, мол.

Езикът се развива според обществения живот и обича разнообразието, особено в областта на лексиката. Добре е да се стремим да говорим чист български език. Да не допускаме например да употребяваме глагол "артикулирам" вместо казвам, изричам, заявявам, определям или нещо подобно. Защото артикулирам означава просто произнасям – нещо съвсем различно от това да изкажеш една ясна определена мисъл. Трудно може да му се припише дори и значението ‘изказвам отчетливо’.

Николай Хайтов беше прав, когато казваше, че езикът е огледало на човешката душа. Хубаво е да изразяваме точно и чисто своите мисли, за да съществува помежду ни разбирателство и яснота.

На този светъл и обичан празник – 24 май, какво ще пожелаете на българите?

Желая много светли дни на българския народ, на българската книжнина и култура. Дни, изпълнени с напредък, с типичния за нашия народ стремеж към развитие на културата и на духовността. Този стремеж съществува и до наши дни. Макар че, както днес, така и преди, той не обхваща напълно еднакво всички слоеве от населението, но важното е че го има. Желая на българите да обръщат внимание на нуждата от просвета и култура, защото духовността е тази, която ни помага в напредъка.

Проф. д-р Лучия Антонова завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология” през 1979 г. През 1985 г. завършва курс по новогръцки език в Солун, Гърция. От 1980 г. постъпва на работа в Института за български език, БАН. Защитава дисертация за научна и образователна степен доктор, научна област Българска диалектология, тематика – български говори на територията на Рeпублика Гърция. През 2001 г. в Института за български език в БАН придобива научна степен „доцент”. През 2017 г. придобива научна степен професор в Института за български език в БАН.

През 2015 г. получава Грамота за участие в проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“ – проект, финансиран от Европейските социални фондове и Оперативната програма за развитие на човешките ресурси –– участник.

През 2021 г. получава награда за Книга на годината на Института за български език за труда Говорът на българите в Раховец, Призренско. София.

Разговаря Росица Николаева