Полемики и триумф за дебюта на Яник Незе-Сеген на новогодишния концерт във Виена

Концертът беше излъчен по телевизията и стрийминг платформи в повече от 150 страни и беше гледан от над 50 милиона зрители. Малцина са тези, които имат късмет да присъстват на живо в Златната зала на Музикферайн, Виена, защото билетите не се продават, а трябва да бъдат спечелени на специална лотария.

Днес за първи път на диригентския пулт застана канадецът Яник Незе-Сеген, който е представител на по-младото поколение диригенти. Той е музикален директор на Метрополитън опера в Ню Йорк от 2018 г. и музикален директор на Филаделфийския оркестър от 2012 г. Ръководил е и Оркестър Метрополитен (Монреал) в продължение на 25 години. От 2008 до 2018 г. е главен диригент на Ротердамската филхармония, на която е назначен за почетен диригент. Творческото сътрудничество между Яник Незе-Сеген и Виенската филхармония започва през 2010 г. по време на Седмицата на Моцарт в Залцбург. Оттогава той дирижира оркестъра редовно във Виена, Залцбург и по време на турнета, като забележителен акцент в съвместната им изява е „Концерт в лятна нощ“ през 2023 г.

„Избирайки Яник Незе-Сеген, продължаваме нашия ангажимент да насърчаваме сътрудничеството с младото поколение диригенти“, подчертават от Виенската филхармония.

Той разчупи консервативния дух на традиционните за този тип събития външен вид и поведение. Още с появата си 50-годишният маестро, познат с работата си в Метрополитън опера и Филаделфийския оркестър, даде заявка за различен концерт. Облечен в специално ушит костюм (според слуховете – дело на Louis Vuitton), той донесе модерен блясък, който контрастираше с класическите фракове на оркестрантите, но и ги допълваше. Незе-Сеген излезе със сребърна брошка вместо папийонка, сребърни обици, дискретен лак на ноктите и почти танцуваше, докато дирижира световноизвестния оркестър.

Програмата бе балансирана смес от задължителните класики на династията Щраус и смели, рядко изпълнявани творби. След като през 2025 г. Рикардо Мути включи за първи път жена композитор, Незе-Сеген продължи и разшири тази нова линия. Изпълнението на „Песните на сирените“ (Sirenen-Klänge) – полка-мазурка от Жозефина Вайнлих, бе един от най-обсъжданите моменти. Вайнлих, която е дирижирала първия дамски оркестър в Европа през 19-ти век, най-накрая получи своето признание на най-престижната световна сцена. Звученето бе нежно, но уверено, а публиката реагира с искрен възторг. Включването на увертюрата към „Хубавата Галатея“ на Франц фон Супе и валсът „Дунавски легенди“ (Donausagen) на Карл Михаел Цирер напомниха, че виенската музика е много повече от фамилията Щраус. Незе-Сеген изведе драматизма в тези творби на преден план, показвайки оперния си опит. Традиционният бис – „Радецки марш“, бе моментът, в който харизмата на Незе-Сеген избухна. Вместо да стои статично на пулта и да дирижира аплодисментите на публиката с военна прецизност, той се разходи сред оркестъра и скъси дистанцията между музиканти, диригент и публика.

Поведението му доведе до полемики в средите на почитателите на класическата музика. Коментарите варираха от явно недоволство сред по-консервативните традиционалисти, до „глътка свеж въздух“, както го определиха либерално настроените фенове на симфоничните концерти. Критиците и публиката в социалните мрежи вече определят концерта като „триумф на модерността над консерватизма“. Изборът на Незе-Сеген доказа, че Виенската филхармония е готова да се отвори към по-младото поколение диригенти след ерата на „старите майстори“ като Мути, Баренбойм и Мета. Фактът, че Незе-Сеген наследи палката след миналогодишния концерт на Рикардо Мути, показва интересна смяна на караула – от пазителя на строгата традиция към посланика на емоционалната непосредственост.

В края на концерта бе обявена и новината за догодина: Новогодишният концерт през 2027 г. ще бъде дирижиран от Туган Сохиев, който на 1 януари догодина ще бъде 49-годишен.