Проф. Палангурски: Законът за конфискацията е връщане към най-мракобесните времена

Ниското ниво на парламентаризъм у нас сигурно има своите исторически корени. Не е тайна, че VIII Обикновено народно събрание е отказало помощ от 100 лв. на майката на Ботев.

През 1896 г. България е във финансова криза. Една от мерките, е, че държавата свива много бюджетни разходи за пенсии  и така пострадват и на героите в Национално-освободителното движение.  Спиратдори пенсиите на поборници, които са били  в Диарбекир.Факт е, че качеството на онзи парламент, който спира пенсиите, не е по-лошо от 44-ия. Хората обаче, които сме избирали преди 140 години, така и сега, са еманация на нацията. В българския парламент винаги са влизали онези фигури, които съумяват да спечелят доверието на избирателя, с изключение на тоталитарния режими. Днешната трагедия е, че голяма част от интелектуалците бягат от политиката, тъй като не могат да преживеят политическата воня и кочина. При образуването на модерната българска държава преди 140 години по-голяма част от интелектуалците и юристите също предпочетоха самостоятелните професии точно по тази причина. Те не пожелаха да бъдат обвинявани, че са крадци и разбойници. Това, което впоследствие се получи, е, че истинските разбойници се озоваха на скамейките на Народното събрание. Именно за това сега и преди парламентът ни е на такова ниво. Малцина съчетават политическата мощ и интелигентност на Ст. Стамболов, П. Каравелов, д-р Константин Стоилов, Иван Гешов, Теодор Теодоров и т.н.

Защо настъпва този упадък в политиците?

Пропорционалната система създава изискване народните представители да се избират от самата партия, а това води до послушание.  Депутатите не водят политическа борба, правят го техните лидери, които изпъкват и пречат на изявите на членовете на партията. Ето вчерашните данни на социолозите показват доверие в парламента от 8 %, а на излъчения от него министър-председател 30%. Затова членовете на партиите не търсят сметка на ръководството какво прави. Вижте каква е ситуацията в Англия, чийто парламентарна система сме копирали. Вътрешната опозиция на партията може да бламира министър-председателя, който е натоварен от народа с референдум да извършва определени действия. И те, както и опозицията знаят, че олицетворяват своите избиратели и действат според техните настроения. Всяка седмица те задават въпроси, които са поставени от техните избиратели. При нас от години избирателите няма пряк досег със своя народен представител или е просто формален. Не казвам, че мажоритарната система е панацея, но тя поне ражда политически борци.

Министрите от на началото на XXI в. са като на конвейер, и затова дори не се помнят имената им. Ако попитаме българския гражданин колко министри е сменило например последното правителство, мислите ли, че ще ни отговори? Има едно текучество в изпълнителната власт на хора чиновници. Те не са политици, а администратори, които не се излъчват и не зависят  от политическото тяло.

Ние сме парламентарна държава, но колко пъти министър-председателят е взел участие в работата на НС през последните 2 години? А колко пъти се е обърнал президентът към парламента? След като самите държавни институции подценяват парламента и го принизяват, пада и качеството на законодателството. Да го няма премиерът при гласуване на бюджет, не се е случвало и по време на Тодор Живков. Да смениш министри без присъствието на министър-председателя, също никога не е било в историята. Да не се възползваш от конституционно си право на обръщение към парламента, а да бродиш по телевизионни студия със заучени фрази, също е скандално!

Защо се стигна дотук?

Имаме невероятен спад на обществените отношения, спад на образователното ниво, в избирателните списъци има огромен процент на неграмотни хора, и по лошо, на функционално неграмотни, т.е. на хора, които четат, но не могат да разберат какво четат. Гражданите не знаят правата и задълженията си по Конституция. Какво да очакваме от тези избиратели? През XIXвек българската интелигенция има гражданско образование. В гимназията тогава е има такъв предмет. Тогава се е учило що е това гражданин, що е това право, що е това задължение. В тоталитарна България през 70-те години в 8 клас съм изучавал Конституцията.

Достатъчни ли бяха действията на българското правителство в подкрепа на родните превозвачи?

След като не се изпълниха всички искания, означава, че има още какво да се прави. Нашите превозвачи имат предимство пред европейските по отношение на заплащането. По-ниските заплати подбиват правото на френския и немския предприемач. Решението на ЕП не е толкова лесно. У нас се опитват да ни внушат, че има антибългарски заговор, който отнема на българите правата и свободите. Не звуча патриотично от моя страна, но щом на патриотична вълна се обясняват икономически процеси, а на протеста в Брюксел се пеят партизански песни, значи нашите политици са ни излъгали.

Имате историческо изследване върху родната адвокатура. В миналото прокуратурата месила ли се е в работата на адвокатите?

Такива неща се случват само в тоталитарни и авторитарни режими. Когато го има, означава, че е налице диктатура. Самата гилдия на адвокатите показа, че е натикана в ъгъла.  Вижте законът за конфискацията – това не е просто скандал, а връщане към най-мракобесните времена на българската история през 1947 г. След Закона за защита на нацията от 1940, Закона за Народния съд и Закона за национализацията, това е върхът на неконституционното поведение. Ако сравните предложениетона Даниел Кирилов и казаното от министър Нейко Минчев, който е автор на Закона за народния съд и Закона за национализацията, разлика не само в граматиката, а и в конкретните думи няма. Това бие камбаната, че България е тръгнала към отнемане на права и свободи в полза на определени икономически и политически кръгове. Така е, когато няма реален парламентарен контрол, изпълнителната власт разширява своите правомощия. Страшното е, че България или сменя европейския вектор на своето геостратегическо направление, или сменя начинът на функциониране на държавата и клони към авторитарна власт.

Всяка идея за подобен тип власт на Балканите и в България се реализира само когато има външна подкрепа. Такава можем да търсим в две посоки – едната от Москва, другата от Анкара. Влиянието на Турция е ограничено до една политическа формация, докато влиянието на Москва е върху всички парламентарно представени партии.

Един от основателите на ДПС адв. Мюмюн Йълмаз разкритикува свои депутати и заяви, че без Кърджали Движението няма да го има. Изтича ли времето на партията на Доган?

Най-вероятно в ДПС ще има вътрешни промени, ноДПСили друга организация на българските мюсюлмани винаги ще има. Българските турци са единствените мюсюлмани в световен мащаб, които имат избирателни права от 140 години. В нашия парламент винаги е имало представители на мюсюлманското малцинство още от подписването на Търновската конституция. Дори по Живково време в НС има строго определен процент депутати турци. Мюсюлманите дълго време бяха представени чрез другите партии, но след 10 ноември 1989 г. с появата на ДПС те бяха капсулирани, тъй като трудно се реализират в другите партии.

Онези, които върнаха имената на българските мюсюлмани, нямат нищо общо със сегашното ръководство на ДПС.Основните двигатели на Движението до 1989 г. които практически бутнаха тоталитарната държава, бяха изолирани и изхвърлени от ръководството на партията. Изхвърлянето на истинските демократи е най-успешната операция на КГБ.

Интервю на Даниела Николова