Проф. Павлов за Фрог: Недопустимо е да бъдат наричани „военнолюбци“ тези, които изпращат помощ за Украйна

Проф. Пламен Павлов е историк и преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Сценарист и консултант е на документални филми, които са посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. През 2005-2008г. води предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. В периода 1998-2002г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Разговаряме с Проф. Павлов за състоянието на историческия етап, в който се намира България, като и за актуалните проблеми, които го съпътстват.

Проф. Пламен Павлов посочи, че връчването на третият мандат на БСП няма много шансове за съставяне на правителство, тъй като политиката на БСП е "под всякаква критика. Симптоматичното е, че най-читавият човек в БСП – Явор Божанков беше изключен от парламентарната група. Той е видял лично и на място какво представлява съвременната руска действителност. Това категорично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушаване на международното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от типа на САЩ във Виетнам, СССР в Афганистан. Самите руски наблюдатели го признават – прилича на Първата световна война, което е абсурдно само по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна реторика. Този абсурд продължава. България се „снишава“, както и повечето партии в името на ефимерни цели."

Проф. Павлов посочи, че в България има интелектуалци, които са смели, ясно и точно заявяват своята позиция и се разграничават от пропутинската пропаганда.

Проф. Павлов, в какъв исторически етап се намираме?

Ние се намираме в етап на завършил преход на Демокрация. Друг е въпросът, че този процес има своите турбуленции и не може да се смята, че е лишен от рискове, още повече при днешната сериозна геополитическа обстановка. Тази трансформация, която започна преди повече от трийсет години от тоталитарна система към демократичен режим, който е най-добрият като управление за страната, крие рискове.

Според Вас какви са най-общо тези рискове? 

Те са геополитически, свързани са с тази заплаха, която е номер едно за днешното човечество – руската агресия в Украйна. Това е опитът на тоталитарните системи да дадат реванш на налагащия се модел в световен мащаб с всичките ѝ недостатъци, тъй като ние не бива да идеализираме, подобно на Франсис Фукояма и да смятаме, че е дошъл краят на историята. Никой не може да каже какво ще се случи с човечеството. Никога подобни прогнози не са били успешни. Така или иначе рисковете са много сериозни. Върхът на айсбергът в момента е агресията на Русия в Украйна. В България турбуленциите, свързани с този конфликт, са изключително опасни, нищо, че те се опитват да се прикрия, да се „снишат“, както правят нашите политици, подобно на Живковата теория. Не мога да бъда упрекнат в краен евроатлантизъм или краен патриотизъм, но очевидно ние сме част от т. нар. „колективен запад“. Проблематично е, че хибридната руска пропаганда се стреми да противодейства на нашата геополитическа насоченост и всеки опит, който се стреми да прикрива тази пропаганда, на практика е проблем. В това отношение за мен е изключително разочароваща политиката, която е прокарвана от президента Румен Радев. Това е нещо, което не прави добра услуга на България, както и на нейното бъдеще. 

Самият Румен Радев е човек от авиацията. Компетентен военен, към когото аз съм имал надежди в близкото минало, но очевидно той в момента се опитва да бъде кормчия на кораб и очевидно не води държавата по най-добрия начин. Нека неговата политика да бъде балансирана, но не и да избягва от актуалните теми на деня, защото по този начин продължаваме да бъдем „мека цел на Русия. Формира се пета колона и тя много мощно присъства в парламента. Даде се мандат на една проруска сила, която дори се гордее с това, разчитайки, че ще спечели някакъв анахроничен електорат. Това е в разрез с всички евроатлантически ценности. Да не говорим за явления като „Възраждане“, дори самото име е обидно, защото става въпрос за много светъл период от българската история. Той не бива да бъде използван и не трябва да се позволява да бъде употребяват за такава евтина политическа цел, която са в услуга на чужда политика – тази на Русия.  

Възмутително е, че петоколонното мислене се толерира в определени медии. Това е очевидно от трибуната на Българското национално радио. Там се вихри отвратителна пропутинска пропаганда. Тя е антибългарска и не може да бъде друга. Това, че се прикрива от СЕМ под предтекст, че това е свобода на словото са алабализми. Това е организирана пропагандна група.  Това са Петър Волгин и Даниела Големинова. Ние, като общество, не чуваме до кога тази пропаганда ще продължава. Възмутително е, че тя се изсипва дори в дните, в които наблюдаваме жестоки и кървави атаки на блока в Днепър с множество жертви. Това е пропутинска пропаганда.

Имам приятели руснаци, с които поддържам трудно контакт по електронен път. Хората са ужасени. Няма да цитирам имена, защото на тях никак не им е лесно. Те живеят подобно на разказа на Н. В. Гогол "Омагьосаното място", в който злият дух господства. Интелигенцията в Русия е поставена на ръба на унищожението. Това е факт. Не може да се разработва пропаганда в стила на 19. век., на Първата световна война, и „Ставай, страна огромная,“, включително и в България и да печели симпатии.

Възмутително е, че българското общество, което било русофилско, е натоварено е със симпатии към Русия и т.н. Това е обработване, което се прокарва от цялата политическа система. Дори понякога партии като ПП с безгръбначието си през Нинова, позволиха да се вихри подобно отношение и да не се избира ясно страна и нищо да не се прави.  

Във Facebook казват: „Това не е наша война.“ Напротив. Наша е, защото една световна сила, член на Съвета за сигурност, драстично наруши и продължава да нарушава международното право. Да припомним ли ние с кого граничим и че въобще не сме застраховани срещу подобно нещо. Някой може да реши, че това е негова територия, население и може да нападне, да прави каквото си иска. Това противоречи на правилата на международния ред от два века насам.  Пропагандата в България продължава да ползва мантрите на най-безочливата руска пропаганда по медии и телевизии. Не бива да се прекъсват отношенията с руската култура и традиции, но в крайна сметка не може да се слугува на един такъв режим, който е изключително вреден за човечеството и най-вече за самата Русия.      

За най-дребното провинение в момента интелектуалците в Русия са заплашени от репресии. Стотици хиляди руснаци избягаха от своята страна. Без да идеализираме Украйна, която има своите проблеми – там също имаше олигархия, но все пак има демократичен режим. В Русия кой реално избра Владимир Путин или Борис Елцин. Това в България продължава да има подкрепа. Хора като Костадин Костадинов мислят как щели да преучредяват и преосновават България. Това е грубо ругателство с нашата история и нашата традиция. Това нещо се получава в услуга на чужда страна, която ни е сложила в списъка на неприятелските държави, заедно с останалия цивилизован свят. Подобно милозливо отношение не може да бъде толерирано. Трябва ясно да се види кой какъв е и към какво се стреми. Продължаването на тази линия със служебните правителства и негласното управление на Радев е неприемливо, заедно със сълзливите обяснения, че имаме нужда от президентска република, защото ние сме тип канцлерска република със силна фигура на премиер. В случая е крайно време да има правителство. Това, което направи президентът – да връчи мандатът на най-слабата политическа сила каквато е БСП само по себе си не е никакъв добър знак.

Недопустима е този вид реториката, че изпращането на военна помощ за Украйна е от „военнолюбци“ в НС, както и самата Нинова каза, че гласуваната военна помощ за Украйна от НС може да се преразгледа. Най-недопустимото е, че натовски генерал плаши населението с участието в конфликти, а ние на практика сме в списъка на неприятелските държави на Русия. Очевидно срещу нас са насочени руски оръжия, има и планове. Няма явни резултати от разследванията на диверсиите във военните заводи, които бяха обяснявани с някакви грешки с работниците, които Бог да ги прости, загинаха и всякакви други нелепи случайности. Те несъмнено се вписват в действията на руските служби в целия свят. Не бива да се игнорира подобна възможност, която изглежда и най-вероятна.

Бихте ли направили аналогия с минали събития и днешната действителност?

Точни паралели няма, няма и как да има. Биха могли да се търсят сходни кризистни процеси. В далечния осми век, когато има смяна на владетели един след друг и борби за престола. Може да се търсят и в болярските партии, в Първото и Второто българско царство, когато има малолетен владетел. Може да се търсят и в най-новата ни история. Точен паралел на тази ситуация няма, защото България никога не е била в подобна конфигурация от международна гледна точка. Въпреки всичко историята е „учителка на живота“. Тя би могла да е много полезна.За дълбоко съжаление ние днес не виждаме лидери от ранга на: Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев, Александър Малинов. Дори не виждаме някой да се стреми да действа като тях. 

Виждаме едно егоцентрично тяснопартийно мислене – червени линии и други подобни, както и бягство от принципните въпроси, които са очевидни. Би било жалко, ако нашите политици не ги виждат.  

Как гледате на разделенията, които ни довеждат до безизходица?

Аз съм по-скоро оптимист, отколкото песимист. Постигнатото в България в никакъв случай не е малко. Преди няколко дни писателят Захари Карабашлиев беше написал във Фейсбук, че в крайна сметка днес се живее много по-добре, отколкото преди, независимо от всички пороци на нашето време, особено на корупцията и отсъствието на реален правов ред. За съжаление повечето партии смятат популизма за градивна енергия. Все пак сега няма ГУЛАГ. Има още какво да се желае: доходите са ниски, кризите са една след друга, но състоянието на държавата, въпреки нестабилността, е в положителна посока. Крайно време е нашите политици да разберат, че представляват обществото, а не само себе си и партийните си интереси и да бъдат наказвани. Ако заслужаваме критика като общество е, че не сме достатъчно настойчиви и не сме последователни по отношение на собствения си политически елит, такъв, какъвто го имаме. За съжаление не най-добрия възможен. 

Не беше лош вариант правителството с премиер „Проф. Николай Габровски“. При всичките му слабости, условности и отговорност от страна на ГЕРБ. Тук без да съм симпатизант на ГЕРБ, тъй като никога не съм бил, в него имаше включени хора, които са качествени и беше по-добър вариант, отколкото това, което в момента се случва. В случая не беше правилна позицията на партиите, които с лека ръка отхвърлиха подобна възможност. Мандатът, който е даден на БСП не виждам как ще се изпълни, пък ако се изпъни ще бъде удар в празното пространство.

Политиката на БСП е под всякаква критика. Симптоматичното е, че най-читавият човек в БСП – Явор Божанков беше изключен от ПГ.  Той е видял лично и на място какво представлява съвременната руска действителност. Това категорично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушаването на международното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от типа на САЩ във Виетнам, СССР в Афганистан. Самите руски наблюдатели го признават – прилича на Първата световна война, което е абсурдно само по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна реторика. Този абсурд продължава. България се „снишава“, както и повечето партии в името на ефимерни цели. Има интелектуалци, които са смели, ясно и точно заявяват своята позиция и се разграничават от пропутинската пропаганда.

Интервю на Ирина Тодорова