Д-р Теодора Йовчева за Фрог: С третия мандат Радев стимулира вътрешни процеси в БСП

Разговаряме с политолога д-р Теодора Йовчева за връчването на третия мандат от президента Румен Радев и какво следва от това.

Как ще коментирате връчването на третия мандат. Защо Румен Радев избра да го връчи на БСП?

На този въпрос най-добре може да отговори Радев и да конкретизира какви са мотивите, които стоят зад този избор. От гледна точка на цялостната политическа обстановка, може да се посочи, че БСП е формацията, която има най-малък потенциал да състави правителство, защото както тя има решения на нейни партийни форуми да не взаимодейства с ГЕРБ и ДПС, така и ГЕРБ има същите решения спрямо БСП. ГЕРБ не е самостоятелен субект. Тя е в коалиция със СДС. В този смисъл тази колаборация би била доста проблематична за ГЕРБ. Демократична България също биха изпаднали в по-необичайна позиция, въпреки че имат опит в коалирането с БСП. Ако ДБ подкрепи правителство с мандат на БСП, вероятно и това може да бъде обяснено на избирателите. В настоящата ситуация е ясно, че правителството ще бъде направено с определени компромиси. Въпросът е с какви, както и да се обясни каква ще е същността им. Единият е чисто идеологически, т.е. ДБ-БСП, другият е ДБ-ГЕРБ. Вторият е по линия на противопоставянето на корупционната сфера.

Относно самият мандат има една тиражирана версия, че връчването на БСП ще доведе до бързи избори. В същото време не е сигурно, че на която и партия да беше връчен мандатът, изборите щяха да бъдат избегнати. Сякаш предизборната реторика беше застъпена много ясно откроимо. Нагласата беше: почти ще се случи правителство, но не. Това, което може да очакваме от БСП да задържи възможно най-дълго мандата. Вероятно ще използва това право, което ѝ дава конституцията. В началото на м. февруари социалистите ще имат форум. Може би ще го задържат дотогава. Този ход дава на Корнелия Нинова оправдание, че няма да се яви на пленум с провален мандат пред партинийя актив. Това е коз в нейна защита засега.

Другата теза за решението на Радев - да връчи мандата на БСП е, че президентът стимулира вътрешно-партийните процеси в БСП, които са свързани с опозицията на ръководството. Необходимо е да се отчете фактът, че в няколко служебни правителства на Радев участват фигури от левицата. В настоящото фигурира Крум Зарков. Корнелия Нинова в началото го лансираше. Той се ползваше с нейното одобрение. После отношенията се влошиха. Сега е представен като конкурент и противник на Нинова. Определени фигури заемат министерски постове без лансирането на БСП и не защото партията е на власт. Тези кадри се реализират извън ролята и благодетелството на лидера.

Корнелия Нинова се бори първо с Георги Гергов, които е трудно заобиколим фактор в партията. После със Станишев, който не беше включен в първите листи на евродепутат, въпреки че е председател на ПЕС през 2019г. Нейното решение беше изненадващо. Последва Кирил Добрев и Калоян Паргов. Има история на силово действане от страна на сегашното ръководство към част от кадрите, които по някакъв начин не са съгласни с ръководството.

Какви са шансовете на БСП за съставяне на правителство?

По-дългото задържане на мандата е един от вариантите, тъй като шансовете на БСП за съставяне на правителство са минимални. Макар и мандатът да беше дадена на друга политическа сила отново шансовете нямаше да бъдат големи, т.е., ако папката беше дадена на Демократична България, те щяха да бъдат в шах какво да правят с него. Имаше изявления за съставяне на техническо правителство, което ще е като служебното, само че не съвсем. Това щеше да постави ДБ в ситуация, в която ако получат подкрепа от ГЕРБ, ще загубят тази от Продължаваме промяната. Това ще влоши междупартийния диалог между Демократична България и Продължаваме промяната. Връщането на неизпълнен мандат щеше да постави ДБ в неблагоприятна позиция пред собствените им избиратели и широката общественост. Ако мандатът беше отишъл при „Български възход“, там се тиражира тезата, че потенциалът за съставяне на правителство е най-висок и най-добър, но все пак цялостната нагласа на парламентарно представените партии е, че или това ще бъде едно кратко правителство, което има ясен хоризонт, или трудно ще да обедини подкрепа от противопоставящи се субекти. От тази гледна точка шансовете за изпълнението на третия мандат са минимални.

Сякаш духът на времето беше по-скоро за избори. Така или иначе която и формация да беше получила мандата най-вероятно пак щяхме да сме свидетели на нови избори. . Това се усеща от заявките, които до тук са дали всички партии. Даването на мандат на БСП този диалог се елиминира. Единственият ход на БСП е да задържи по-дълго мандата. Може да се опита да направи и това, което сториха ГЕРБ – да предложи състав на правителство. Той може да влезе в зала или да бъде съобщен пред широката общественост. Не може да се твърди със сигурност дали ще бъде направено. БСП в случая се опитва или по-скоро обстоятелствата го налагат да заеме ролята на ДПС, която те имаха при съставянето на тройната коалиция през 2005г. между БСП, НДСВ и БСП. Това е факт, защото от една страна има ясно противопоставяне между ДБ и ПП и ГЕРБ-СДС и ДПС. Възможно е е левицата да се опита да сглоби един от полюсите и да се превърне в негов лидер. 

БСП трудно беше приета в групата на антистатуквото партиите. Чак на третите избори успяха да я припознаят като партия на промяната. Заедно с това БСП гласува по темите като Украйна, промените в Изборния кодекс, връщането на хартиената бюлетина и др. Това моментално върна БСП в другия лагер – този на статуквото. Ключовият въпрос е до колко другият лагер припознава БСП точно по външнополитическите теми. Като размер и големина на БСП много ѝ се иска да бъде най-малкото общо кратно в случая, но изобщо не е сигурно, че БСП има този потенциал.

 

 

Защо според Вас Радев е толкова последователен? Това е четвъртият път, в който президентът дава мандат на БСП в опит да се състави кабинет.

Не беше добър сигнал към обществеността и към политическия елит тази мистерия, която се създаде около мандата. Президентството е сериозна институция. Не беше редно до неделя сутринта да бави заявките на кого ще даде мандата. Това не е риалити шоу. Трябва да има предвидимост и малко повече структурираност на тези процеси. Това говори за цялостния тон в политическата обстановка. Редно е в тази трудна и непредвидима политическа обстановка президентът като надпартиен да внесе малко повече спокойствие и предсказуемост в това отношение.

Думите на Йотова също бяха объркващи за връчването на третия мандат. Според нея папката щеше да отиде при формация, която ще продължи политиките на Гълъб Донев. Това е препратка към „Български възход“, защото Стефан Янев е бил премиер. С тези думи отново беше заблудена широката общественост, което не прави чест на институцията. Самата парламентарна група, която ще получи мандата също е редно да има време за подготовка и да помисли за състав на кабинет.

Неговата последователност може да се обясни с това, че той е напълно пристрастен. За това връчва третия мандат на една и съща формация, т.е. БСП.  Другият вариант е, че не иска да бъде обвинен за това, че го връчва на „Български възход“, защото по този начин все едно създава т. нар. „проксита“. Това би означавало, че неговият служебен премиер си направи правителство и Радев иска да управлява чрез него.

Може да се направи предположение, че Радев иска да продължи да управлява чрез издигане на нов служебен кабинет. Две години ние се намираме в по-голяма степен в президентско управление, отколкото в парламентарно. Щом се тиражира този дебат в обществото: парламентарна или президентска република, сега е моментът, в който може да се направи сравнение. Имаме възможността да видим какво е да бъдем управлявани от правителство, което е редовно избрано или от служебно правителство, което е назначено от президента.  Това е опасна тенденция - толкова време да се демонстрира и стимулира какво представлява президентската република. Публичните говорители на Радев посочват колко е хубаво да има президентската република. По този начин се дава отговор на друг въпрос. Сценаристите на Слави имат фиксация върху антиполитическото. За съжаление те не разбират, че независимо дали си президент или депутат, дали си избран мажоритарно или пропорционално, ти си политик и пак може да имаш партийна принадлежност. Такива тенденции са много опасни, защото те не отговарят на основният въпрос, който е: „ Какво ни е качеството на демокрацията?“

Този въпрос няма да бъде решен с въвеждането на институционални промени. Точно те ще влошат качеството на демокрацията в България по много причини. Президентската република не е отговор на тези въпроси. Къде другаде има такава република, която функционира добре освен в САЩ? Отговорът е: Никъде. В Латинска Америка има президентска република. Бих казала, че качеството на живот в банановите републики не би трябвало да е това, към което се стремим.

Нека да видим въпросът с корупцията как ще се отрази на нашата система, защото това е много голям проблем. Много по-трудно е 240 политици да бъдат обхванати от сенчести влияния, отколкото един човек в президентството. Търсенето на отговорност на президента е само и единствено чрез избори. Няма друг. Механизмът за импийчмът не е за политическа, а за съдебна отговорност. И това много ясно трябва да се знае. Импийчмънтът се задейства, когато е на лице извършено престъпление. Как бихме могли да контролираме президента. Отговорът е: Никак. Разликата с парламентарната република е, че правителството може да бъде контролирано от парламентарни мнозинства. Това са оставки на министри и др. В много по-голяма степен контролът и отчетността са застъпени в парламентарната, отколкото в президентската република. Има повече механизми на контрол. Последни две години сме на „ръба на конституцията“, защото за два месеца служебното правителство трябва да подготви провеждането на редовни избори. В момента се разгръщат пет месеца управление на служебното правителство, предишните управляваха около 8 месеца.

Какво трябва да се направи, за да се излезе от порочните кръгове – зависимости, корупция и др., с които се спира пълноценното развитие на обществото и демокрацията в България?

Фактът, че сме приети в Европейския съюз има благотворни влияния върху страната ни. Има форми за мониторинг, отчетност и контрол, които имат положително въздействие върху институциите. Определени сфери изискват по-добра регламентация. Най-доброто лекарство е повече гражданско поведение. Промяната би била най-пълноценна, ако идва отдолу нагоре. Това са образованите и активни граждани, които такъв тип самосъзнание и култура. На тази база е хубаво да има институционалния контрол. Институционалния контрол се обезсмисля без гражданския, защото един закон е несъвършен. Винаги може да бъде заобиколен и да се намерят „вратички“. Необходима е повече гражданственост, с която да бъде подплатен институционалният контрол. Това би било полезно и за самата демокрация, както и в настоящата обстановка – война, пандемия от Ковид-19, политическа и икономическа криза. Изострената поляризация не способства за повишаването на качеството на демокрацията в България. Трябва да се намали поляризацията, за да се нормализират процесите. По този начин ще се даде възможност и на идейното противопоставяне. Виждаме сериозен политически разлом. Той излиза на преден план, само когато става дума за съставяне на правителство. Той не бива да излиза само тогава. Трябва да се знае, че има партии, които защитават проруски и пронационалистки каузи, както и такива, които защитават проевропейските ценности. Те не са склонни да направят компромиси, за да спечелят избиратели. Щом идейното противопоставяне излезе на преден план ще даде шанс на партиите да заемат по-принципни позиции след това, за да не бъдат после обвинявани в клиентелизъм и патронаж. 

Има поколение, което за съжаление е аполитично. То трябва да знае носи отговорност за действията и бездействията си. Не може да сме в безтегловно положение – не гласувам, после няма бъдеще в страната и така до безкрай. Младите хора трябва да имат съзнание за контрол и отчетност. Дори да не са гласували, да знаят, че поне могат да протестират. Да знаят какви са им правата, да имат чувствителност за това какво е редно и какво не в политическия живот. Да знаят, че когато са гласували и партията, която са подкрепили направи ход, който е против това, което са обещали, да могат да го засекат.

Какво следва оттук нататък – спиралата служебно правителство-избори или?

Няма много варианти. Очевидно е, че се отива на избори. Интересно е дали Гълъб Донев ще бъде препотвърден като служебен премиер с указ на президента или Атанас Пеканов ще бъде издигнат в тази роля. Интересно е дали Радев иска да наложи Пеканов като политическа фигура. Дали той няма да бъде новия „Кирил Петков“, т.е. популярно лице, което е „изгряло“ от служебен кабинет, което да има политическо бъдеще – дали ще направи собствен политически проект или друго. Президентът веднъж се опари от това да създаде популярни лица през служебни правителства и след това те да се еманципират от него, дори да заемат конфронтационни позиции. Ще видим дали се подготвя политическото бъдеще и кариера на Пеканов. Радев е в интересна позиция. Той може да ползва опита на Първанов, който създаде партия и как това ще се отрази на Радев. Радев опита и по другия начин – създаде алтернативен субект от хора, които той направи популярни. Видя се, че това не беше много печеливш ход за дълго време. В момента президентът експериментира и опипва почвата кое ще бъде най-полезно за него – дали да направлява вътрешно-партийни процеси в БСП или да се опитва да създаде нова партия, или да се задоволи с управление чрез служебни кабинети. Едно е сигурно – Радев е амбициозен политически играч.  

Важно е дали след следващите избори ще се състави правителство, което не е ясно с какъв хоризонт ще е или ще отидем пак на избори. Вероятно едни избори ще направят партиите по-сговорчиви. Пети поред нереализиране на правителство след избори ще стане прекалено много. Това не е в тяхна полза, дори стратегически, защото идват местни избори и никой няма полза да не е във властта. Партиите ще имат достъп до ресурси, ако приемат да управляват в някакъв формат. Дали това ще е програмно или експертно правителство, или с определи задачи и цели за определен хоризонт от време. Може да изпаднем в ситуацията на Италия – Марио Драги беше извикан от Европейската централна банка, за да заеме един такъв пост и да преведе страната през трудно време. Може да сме в ситуация на кратки правителства с краткосрочни цели. Възможно е да се намери обединение за по-дълъг хоризонт, което не звучи възможно.

Интервю на Ирина Тодорова