Проф. Румен Кънчев за Фрог: Не мисля, че Путин ще тръгне на война, дипломацията и диалогът не убиват никого!

Русия предяви искания към САЩ и НАТО да върнат историческия процес в точката на май 1997. Но Кремъл не казва нищо по въпроса какви компоримиси Русия е готова да направи. Очаквам президентът Путин да изтегли групировката, дислоцирана по границата с Украйна. Дипломацията, диалогът и преговорите не убиват никого, за разлика от военния инструмент. Не мисля, че руското политическо ръководство би тръгнало на война при така създадената днес ситуация. Това заявява за Фрог нюз проф. Румен Кънчев.

Румен Кънчев е професор по теория на международните отношения и геополитика. Преподава: “Геополитика и геополитически анализ”; “Управление на международни кризи и конфликти”; “Теория на Международните отношения”; Увод в Съвременната стратегия”, “Стратегическата стабилност в началото на 21 век” и др.

- Професор Кънчев, в какъв етап се намира днес конфликтът Украйна – Русия?

- САЩ решиха да изнесат проблема “Украина – РФ” в Съвета за сигурност на ООН. Защо? Защото се създава погрешна представа за онова, което Русия цели, като дислоцира през ноември 2021 г. 41-а армия на Южния военен окръг в близост до границата с Украйна. Според оценката на министъра на отбраната на САЩ Остин към настоящия етап Кремъл разполага с всичко необходимо за широкомащабна инвазия в Украйна: впечатляващо число сухопътни и танкови сили; военноморски флот, който според оценки на западните стратегически центрове, превъзхожда украинския флот в съотношение 4:1; респектираща авиация, включваща най-новите руски леки бомбардировачи СУ–34, срещу които украинската армия има преди всичко символична защита, използвайки руските ПВО комплекси (С-300) от 70-е години на миналия век, поради непригодността им да противодействат на това ново поколение изтребител-бомбардировачи. Руското командване в зоната е развърнало необходимата военна инфраструктура, с която провежда интензивно радиоразузнаване, провежда кибероперации и операции по обработка на общестевното мнение на населението в Донецк и Луганск и др. Ако изследваме структурата на така развърнатата групировка, не е трудно да стигнем до извода, че става дума несъмнено за офанзивна групировка. Няма изграждане на отбранителни линии, няма противотанкови средства и пр. Нещо повече, с най-новите си леки бомбардировачи СУ–34, модерните си ПВО системи С – 400, средствата си за радиоборба и пр., руснаците вероятно ще се опитат да постигнат пълен контрол на въздушното пространство, откъдето също ще нанасят удари при един възможен конфликт.

Накрая, според оценки на Центъра за стартегически изследвания във Вашингтон, “ако мирните проговори се провалят, една ескалация между НАТО и Русия ще се разшири далеч зад границите на Източна Европа и вероятно ще включи реципрочни отговори с глобален характер”.

- Каква според Вас е целта на вкарването на проблема в ООН?

- САЩ и Западните демокрации действат в съответствие с нормите на международното право и логиката на международните отоншения. Според тях, когато е налице такъв тежък конфликт е необходимо ситуацията да бъде обсъдена в Съвета за сигурност на ООН. Всъщност СС на ООН и самата Организация на ООН са структури, чиято главна цел е именно такава: да изследват подобни кризи и да търсят решението им със средствата на дипломацията и диалога. Предполагам, че САЩ след Съвета за сигурност ще поискат ситуацията да бъде обсъдена и в по-широк формат, на заседание на ООН. Целта е членовете на ООН да бъдат запознати в дейтайли с проблема Украйна – Русия и по-точно с намеренията на Руска федерация, тъй като днес те не са напълно ясни. От една страна, Кремъл говори за стоп на разширяването на НАТО и неприемане на Украйна и Грузия за членове на Алианса, от друга страна пък заявява, че трябва да бъде игнорирано историческото и политическото развитие след 1997 и системата за сигурност на Европа да се върне с 25 години назад, т.е. в 1997 година. Иначе казано, според Кремъл трябва да бъде игнорирана историята от първите 30 години след Студената война и на нейно място да бъде създадена друга история и друга архитектура за сигурност. Всъщност това е главната цел на Кремъл, руското политическо ръководство не се фокусира толкова върху развитието на руската икономика, наука, иновации, индустрия и образование, които поставят страната на 12 място в света по големината на нейния годишен брутен национален продукт, колкото върху развитието на армията и разширяването на територията на Русия.

- САЩ и НАТО дадоха своите отговори на предложенията на РФ за съвместни разговори на РФ със САЩ и НАТО. Какво следва от тези документи? Как да ги разчетем?

- Отговорът на САЩ предлага стратегия на деескалация на конфликта, като призовава към диалог и дипломатически подход към въпросите, които притесняват Русия. В американския отговор на документа от 14 декември 2021 г. виждаме следните няколко основни предложения. Преди всичко в аспект на двустранните отношения американците предлагат да бъде възстановен и итензифициран диалогът по стратегическата стабилност. Този проблем бе поставен, както знаем, още на срещата Байдън – Путин на 16 юни миналата година в Женева. Мисля, че това е изключително важно, тъй като след 2006 г и двете страни произведоха и въведоха на въоръжение радикално нови системи оръжия, които са извън уравнението за стратегическа стабилност. Освен това след 4 години изтича удължението на договора за контрол върху стратегическите ядрени системи с глобален обхват, известен като Нов старт, който бе удължен в началото на 2021 г., но втори път не може да бъде удължаван. Договорът разглежда стратегическите ядрени сили на двете старни включително техните атомни подводни флотилии, стратегическите им бомбардировачи и земно базираните междуконтинентални балистични ракети. Този елемент е с изключителна важност не просто за Русия и САЩ, а изобщо за мира на планетата, тъй като въпреки всичко днес Русия и САЩ все още притежават около 90% от стратегическите ядрени сили на планетата и в този смисъл мирът на земята във висока степен зависи преди всичко от тези две държави.

От друга страна, САЩ и НАТО предлагат да бъде възстановен диалогът във формата на Съвета НАТО – Русия. И накрая, САЩ предлагат още една линия за диалог – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Мисля, че на тези форуми и в тези структури Кремъл би могъл да обоснове цялостното си виждане за това как трябва да изглежда новата архитектура за сигурност в Европа, защо трябва да бъде променена и какъв би бил руският принос за тази промяна, тъй като към момента Русия само предяви искания към САЩ и НАТО да върнат историческия процес в точката на май 1997. Но Кремъл не казва нищо по въпроса какви компоримиси Русия е готова да направи. Ще отстъпи ли например анексирания през 2014 г. Крим, ще изведе ли войските си от Грузия и Молдова. Ще изтегли ли групировката си от Сирия, която не е в Европа, но военната инфрастуктура, която Русия изгради там, може да има директно отношение към европейската сигурност. Ще предислоцира ли системите “Искандер” от Калининград и още много подобни ключово значими въпроси.

САЩ предлагат така също да започне дискусия за ракетите със среден и малък обсег, изстрелвани от земно базирани установки. САЩ и НАТО биха искали да обсъдят и проблема с новите руски ракетни системи SSC - 8 (9М729) . В точка 6 на своето предложение към САЩ от 14 декември миналата години Русия поставя също въпроса за ограничаване разполагането на ракети със среден и малък обсег и системите за тяхното изстрелване.

Много важно предложение на САЩ е свързано с ракетите “Томахоук”, като американците се задължават да дадат прозрачни и достъпни за проверка доказателства, че тези ракети не са част от системата Aegis Ashore и такива ракети няма разположени нито в Полша, нито в Румъния.

- Кога се очаква отговорът на Путин?

- Вероятно през следващите седмици, в момента Путин провежда усилено срещи със западни партньари и свои съюзници. Президентът на Фрнация Макрон и английският министър-председател ще говорят с него. Върви интензивен диалог между Сергей Лавров и Тони Блинкин. Президентът Владимир Путин трябва да вземе крайното решение.

- Казахте, че топката е в ръцете на руския президент. Какво очаквате оттук нататък от Русия?

- Очаквам президентът Путин да изтегли групировката, дислоцирана по границата с Украйна, и да започнат преговори между САЩ и РФ и между НАТО и Русия. Тези преговори са абсолютно необходими. Защо? Поради две причини. Първо, в процеса на преговорите постепенно се изгражда доверие между страните или се възстановява загубеното поради някакви причини доверие. И второ, преговорният процес, колкото и продължителен или труден да е, не взема жертви. Дипломацията, диалогът и преговорите не убиват никого, за разлика от военния инструмент.

- Какво очаквате от тези преговори?

- Очаквам преди всичко да се възстанови макар и частично доверието между двете военни суперсили и второ постепенно да бъдат решени всички важни за мира въпроси, включително и онези, които Русия поставя, но преди преговорите, тоест днес и веднага не могат и няма как да бъдат решени.

- С две думи война може би няма да има?

- Не мисля, че руското политическо ръководство би тръгнало на война при така създадената днес ситуация. Всяко нахлуване, дори най-незначителното, ще замрази отношенията на Русия със САЩ и Европа за десетилетия напред и е възможно да предизвика негативни тенденции вътре в самата Русия. Докато в преговорния процес РФ би могла да постигене много повече, отколкото ако използва военния инструмент.

Въпросите зададе: Красен Бучков