Професорът - пехотинец Федор Шандор: Няма професори на фронта. Има конфронтация между цивилизацията и едно непонятно явление

Шандор някога е водил обиколки за украински журналисти, които са работили с проекта на Никола Томенко „7 чудеса на Украйна“. „Той е фен на всичко закарпатско. Популяризира всички нови фабрики за сирене, винарни и т.н. Той е запален по това. Той обича всякакви хитри игри като и има страхотно чувство за хумор. Всеки знае Шандор в Ужгород.  ...Всички са глупави  се разсмиват в усмивка“, казва моята колежка Анна Яшченко.

Шандор отива на война, след като на 24 февруари пише три двойки в университета. Преди това той няма боен опит.

Как вижда професорът своята мисия във войната и за службата на фронта Федор Шандор разказва пред Цензор.НЕТ.

- Как си?

- Копаем (смее се).

- Това е прекрасно. А какво да кажем за нашите врагове?

- Нашите врагове в момента са под обстрел от нашите хеликоптери и се оттеглят.

- В последните дни се прочухте като войник, който чете лекции. Как става това?

- Нищо не се е променило. Копам с приятели. Не съм близо до кухнята, следвам бойните задачи – смени, окопи и т.н.

- Колегите ви не ревнуват ли, че знаят за вас, но не и за тях?

- Не не. Всичко е наред. Добри приятели. Както беше, така си е – ядем от една купа. О, виждате, обстрелът започна.

- Как се озовахте на фронта?

- След лекциите се записахме във Въоръжените сили, преоблякохме се и веднага същия ден бяхме в казармата. И съответно минахме подготовка за първите 30 дни, а след това ни изпратиха в посока Изюм. Така че съм тук от месец.

 

- Много хора казаха след появата на вашата снимка, че професорите нямат място на първа линия. Как ще коментирате подобно мнение?

- Ако беше някакъв поход или пътуване до Африка, или някъде другаде, може би е така. Това беше атака срещу моята родина, срещу семейството ми. Така че без колебание тръгнах. Тук няма професори. Има конфронтация между цивилизования свят и едно непонятно явление. И трябва да защитавам цивилизацията. По-добре е да я пазиш тук, отколкото да виждаш изнасилени жени или убити деца у дома.

- Какви са тези лекции, които изнасяте на студентите, какво означават те за вас в окопите?

- За мен това е задължение. Чета тясно специализирани дисциплини. Общите дисциплини все още могат да бъдат заменени, а тясно специализираните изискват тесни специалисти. Никой не може да ги замени бързо. Това са дисциплини като психология на масовото поведение, манипулативни технологии, социология на религиите, философия на религиите. А темата, по която моя приятелка ме снима, е въведение в специалността. И тъй като написах учебник за студенти за украински университети по "Социология на туризма", който е заверен от Министерството на образованието, е логично да прочета курс в родния си университет като автор. Така завършвам семестъра си, който започна две седмици преди войната. Защото, както се казва, на превала конете не се сменят.

- Какъв е обичайният ви ден като войник?

-Имам много точен командир. Казах му, че имам лекционен процес и го помолих да направи график, който да побере всички лекции за два дни. Така че имам три лекции в понеделник и три във вторник. От 8:00 до 12:00 часа. За сметка на свободното ми време. Така че не спя, чета лекциите и продължавам да изпълнявам бойни мисии.

 

- Трудно ли е да се четат лекции без разпечатки и книги ?

- Аз изтеглих всичко, преди да отида на фронта.

- О, ти си истински благоразумен украинец?

- Разбира се (смее се).

 

- Изюмското направление е едно от най-трудните в момента. Какво е положението в момента, колко интензивни са битките?

 

- Нашият батальон има свой участък в посока Изюм-Словянск, всеки има свои задачи. Нашата задача е да покрием този участък, защото не се знае откъде ще изскочи врагът.

 

- Казахте, че сте преподавали социална философия и манипулативни технологии. За вас тази война следствие от пропаганда ли е или е вековна цивилизационна конфронтация на различни култури?

- Мисля, че това е война на цивилизациите, ако се съди по това, което правят тези хуманоиди. Защото, как може един здрав човек, който чете книги, да си копае окопи в Чернобилската гора, как може човек да върши такива зверства като в Буча, как може да се изнасилват и после убиват жени, да унищожава театъра в Мариупол, където се крият деца, да унищожава техните православни знаци като Святогорска лавра, Черниговски църкви?

Това е война на културите – по-точно война на културата с липса на култура, цивилизация, образование. Сега разбирам какво ни дели  тези 30 години, когато не живеем в една държава. Определено не са учили през всичките тези години.

Превод: Фрог нюз