Райко Иванов: Българите искат да гласуват за нова политическа алтернатива

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Иванов, в последните дни в публичното пространство се появиха доста данни от различни социологически агенции за обществените нагласи към настоящия момент. Какъв е Вашия коментар за тях?

- Действително в последните дни медийното пространство беше залято от множество резултати от сондажи на общественото мнение от различни социологически агенции. Те се надпреварваха в изявите си и предложиха такова изобилие от данни и акценти, че по-скоро разсеяха общественото внимание, отколкото да откроят съществените страни в динамиката на обществените нагласи. Безспорен е фактът на отлив на общественото доверие от управляващата партия ГЕРБ, който не е от вчера, а е ясно изразена тенденция, имаща предимно икономически и социални детерминанти. Ако са коректни данните за доверието към политическите партии, разликата между нея и БСП е малка (24%,срещу 17,5%). Все пак когато се лансират тези цифри, към тях трябва да се подхожда доста внимателно, като се отчита достатъчно дългия период от време, което остава до провеждането на изборите, големината и динамиката на електоралните им резерви, базата на която са правени тези изчисления и т.н.

Другите съществени процеси, които се откроиха от предложените изследвания (при положение, че цифрите са коректно изнесени) са резкият спад в доверието към премиера, в резултат на което се оформя вече полярно отношение към него (35 % одобрение и такъв дял на неодобрение), засилването на икономическия песимизъм и запазването на висок рейтинг на някои от ключовите министри в кабинета ( напр.Плевнелиев). Тези факти подсказват не само, че не е възможно да се спечелят президентските избори на първи тур, но и много ожесточената борба на втори тур, каквато ни очаква и за местните избори.

- А какво премълчават социолозите?

- Това, което никоя от агенциите не коментира, а според мен е най-съществения факт, който прозира от представените резултати е, че българите търсят, но не откриват алтернатива засега на наложилия се през последните десетилетия модел на управление. Затова говорят данните, че едва 24 % от анкетираните са заявили, че ще гласуват, че 46% имат неутрално, а 20% дори отрицателно отношение към кандидатурата на Кунева (издигната именно с цел да запълни тази празнота), че се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на относителния дял на тези, които биха подкрепили някоя „друга”, неидентифицирана досега политическа формация.

- А какво стана с вашата агенция „Скан”, която работеше интензивно и доста качествено?

- Агенцията престана да функционира преди няколко месеца след необоснованото и вулгарно прекратяване на функционирането на агенция Scan. Тези от нас, които вложиха душата и сърцето си в нея, търсихме подходящи форми да продължим професионално да работим. За няколко месеца се нагледах и наслушах на толкова много човешка низост, лъжи и „мишкуване”, което много трудно може да се възприеме извън България.

Иначе, много често чувам доста добри оценки за продукцията на бившата ни агенция, както като качество на данните, така и като логика на изложението им. Това се дължи на факта, че тя беше наистина независима и не бяхме „употребявани”, както много често вече се говори в медийното пространство за отделни социологически агенции. Подчертавам думата отделни, защото масовия случай в професионалната ни общност са структури и професионалисти, коректно занимаващи се с този нелек и много често неблагодарен труд. Сега работим чрез новата ни изследователска агенция “e-Scan”, която е партньор за България на международно проучване, целящо да определи настъпването на деня на свобода от правителството (tax freedom day) в страните от ЕС.

- Представихте го тази седмица, коя е организацията, реализирала изследването? Позната ли е тя за българския читател?

- Изследването „tax freedom day” е организирано и осъществено от една сравнително млада, но много авторитетна мултинационална експертна организация- фондацията „New Direction”. Toзи мозъчен тръст възниква в Лондон през 2010 година, но централата му е локализирана в Брюксел. Работи в изключително тесно взаимодействие с Европейския Парламент. Призванието му е да спомага за реформирането на европейските политики в духа на свободното пазарно стопанство. Реализира го чрез осъществяването на съдържателни и релевантни изследователски проекти, организацията на дискусии, семинари и конференции. Съдете сами - патрон на фондацията е Маргарет Татчър, президент-Джефри ван Орден, а в управителното тяло влизат настоящи членове на Европейския парламент като Дерк Епинк и опитни изследователи като Харди Бюлон, Шейн Фрит и др. Партньори на фондацията са Austrian Economics Center, Hayek Institute, Berlin Manhattan Institute, European Independent Institute, шведският Captus; Center for Political Thought, Centre for the Study of Democracy and Culture и други авторитетни изследователски организации. За мен е истинска чест и огромна отговорност сътрудничеството с тази организация.

- Какво всъщност представлява това проучване?

- Проучването цели да определи във всяка страна-членка на ЕС датата, в която условно казано гражданите спират да работят за правителствата си. Предварително сме допуснали, че от началото на годината всичко изработено моментално се изземва от държавата до размера на планираните бюджетни постъпления. В същност това е една условна сравнителна конструкция за степента на икономическа свобода, която да прави възможни сравненията и съпоставките между отделните страни. Сравнимостта се постига чрез прилагането на единна методология при изчисляването на този ден и факта, че се използва единен чисто времеви показател за съпоставки. Разбира се тук веднага искам да акцентирам на думата условни, т.е че не бива да се правят абсолютни заключения от тези сравнения, тъй като съдържателните макроикономически характеристики за всяка една страна присъстват косвено в тези данни.

- Какви са основните резултати, които отчитате?

- Проучването определи деня на настъпване на свобода от правителството във всяка една от 27 страни-членки на ЕС, базирайки се на пресметната по определена методика степен ха данъчно осигурително бреме. По този начин то направи възможни междудържавни сравнения и съпоставки за тежестта му и разкриването на много съществени процеси, които остават скрити на повърхността.

Проучването констатира незабележимото нарастване на степента на данъчно-осигурителна тежест като цяло за ЕС и в частност за България. То дефинира и основните причини за това, изразяващи се в увеличаването на относителния дял на социалните осигуровки плащани от работодателите, които много често са невидими за заетите работници и служители и повишените ставки на ДДС през 2011 година в 13 страни-членки.

Не на последно място проучването , отчитайки и предимствата на „ плоския” данък, развенча мита, че бремето за гражданите от неговото прилагане е по-ниско. То изчисли,че общата данъчна тежест в страните, които го прилагат е 46.4%, докато при „прогресивната” данъчна система-43.3%. 

- Как можем да разшифроваме тези данни в частта им, касаеща България?

- От проучването става ясно, че деня на свобода от правителството в България настъпва на 18-ти май. Този ден настъпва при нас по-рано в сравнение с повечето страни-членки и Полша в частност, тъй като днес и там настъпва този ден.Практически този показател хвърля светлина за силата на държавната опека в икономиката и то на база предполагаеми консолидирани приходи.

Аз отново искам да подчертая, че към данните от проучването трябва да се подхожда доста внимателно и професионално. Осъществените чрез него сравнения, не се пренасят автоматично върху протичането на всички макроикономически процеси. Това, че този ден настъпва по-рано в България, в сравнение с Полша например, в никакъв случай не означава че макроикономическите процеси в Полша са по-негативни. Проучването не отчита директно (то няма и такава цел!) динамиката в БВП, влиянието на факторите на които се дължи тази динамика, степента на конкурентноспособност на дадена национална икономика и т.н. Не се хвърля и директна светлина върху това, което вълнува най-широката аудитория и в което в крайна сметка угасват икономическите резултати-нивото и тенденциите на крайното потребление и по-специално на разходите на домакинстват.

Тук ще отворя само една малка скоба. Ако съпоставим за България за 2011 година, това което държавата планира да изземе от населението за да попълни бюджета и разходите на домакинствата за 2010 то отношението е повече от 60% , което само по себе си говори доста красноречиво. Така,че резултатите от проучването са много добър инструмент за дадени сравнения, но те нямат всеобхватни познавателен характер, те не са „пенкелер.”

- Понеже споменахте икономически данни, които засягат всички нас бихте ли продължили в тази посока-каква е настоящата картина?

- Едва ли ще открия топлата вода с констатацията, че от ден на ден живеем все по-трудно. Всеки един от нас усеща това на собствения си гръб. В медийното пространство се появиха фрапиращи данни- 1,6 млн. Българи гладуват, че средномесечните разходи за здравеопазване , които типичното българско домакинство може да си позволи са 15 лв /т.е по малко от 8 Евро/, което наистина е ужасно разгледано в европейски контекст. Официалните данни също говорят за тежестта на настоящата ситуация. Въпреки широко рекламирания от Правителството изход от кризата , не само, че българинът не го усеща, а и официалните данните при внимателен прочит не говорят за това. Съдете сами. През 2009 година се смята, че кризата е достигнала своя пик, като годишния спад на БВП е 5,5%. През миналата година макроикономическото развитие е много разнопосочно и колебливо и официалните данни отчитат незначителен ръст от 0,2% на годишна база. През първото тримесечие на 2011 година, въпреки гръмките констатации и обещания нещата не са по-различни-незначително увеличение на тримесечна база с 0,5%, което е крайно незадоволително и недостатъчно с оглед регистрирания трус от 2009 година. Продължава спада и във вътрешното търсене. За първи път потреблението на домакинствата, след 10 поредни тримесечия на спад, отбеляза първия си растеж на тримесечна база (с 1.5%), което е крайно недостатъчно и говори за рязко свиване потребителските разходи на хората, а оттук и потушаване на антикризисните сигнали. Да не продължаваме нататък, че става много мрачно.

- Не се ли разминават сериозно официалните оценки от действителността и при това не само в сферата на икономиката?

- Да, все по-често се натъкваме на примери, които илюстрират това разминаване между желано и действително. То е толкова често, степента на отклонение толкова голяма, че започвам да се питам не живеят ли хората и властта в паралелни реалности. Разбирам, че всяка власт ще защитава провежданата от нея политика, това се прави навсякъде. Това е характерно и неизбежно при функционирането на правителствения(институционален) пазар от гледна точка на политическия маркетинг. Още повече, че циклично той се трансформира отново в електорален, където залога е много голям –спечелване на електоралното доверие и налагане на даден политически продукт за следващ времеви цикъл. Но разликата е в инструментите и дозировката, в която се налагат определени продукти и доколко те са ефективни.

И още един аспект, на който искам да обърна внимание. Комуникационната функция властта реализира опосредствено. Тя комуникира с хората чрез медиите и един конгломерат от структури участващи в медийната кампания (социологически агенции, анализатори, имиджмейкъри, PR-агенции, специалисти по политическа реклама и т.н). Следователно, ако има прекаляване с”фалцета”, той не се дължи само на определени медии или социолози, както най-често се тиражира у нас. Както вече споменах, доста дълго се занимавам с проучвания на общественото мнение и си давам ясна оценка колко е неблагодарен, тежък и „интелктоемък” този труд. Болшинството от моите колеги съвестно носят кръста си и не е коректно заради „услужливостта” на някои и оказвания им натиск да се генерализират изводите за цялата гилдия.