Д-р Симидчиев пред ФрогНюз: Дискусията за машините за лекарства върви твърде дълго за проблем, който въобще не е измислен

Това каза за ФрогНюз д-р Александър Симидчиев. 

Той поясни, че Законопроектът е направен доста общо, в изходно положение, без да специфицира какви медикаменти могат да бъдат отпускани. 

“Това, което ние направихме с мой колега, е да специфицираме, че става въпрос само за медикаменти, които са без лекарско предписание. Това обаче не означава, че основният проблем може да бъде решен с тези машини. Поради тази причина според мен дискусията вече върви твърде интензивно и твърде дълго за един проблем, който не е измислен както трябва, поради което генерира повече страхове, отколкото нещо друго”. 

Д-р Симидчиев обясни какъв е истинският проблем, който е свързан с достъпа на пациенти до фармацевтични продукти в много малко населените места.

“Извън големите областни центрове трябва да се наблегне върху това какво е населението и какви са нуждите за медикаментозно лечение. Ще видим, че голямата част от нуждата на тези хора, които са в по-малки населени места, е да могат да се снабдяват с медикаменти по лекарско предписание, а не медикаменти, които са без лекарско предписание. Проблемът не им е общите медикаменти, които всеки един може да си закупи навсякъде. Проблемът им е при медикаментите по НЗОК, които са предписани от лекари. Това означава, че ако ние сложим такива машини за отпускане на медикаменти в малките населени места, за да решим проблема, трябва да има машини, които да отпускат медикаменти по лекарско предписание, а такива не може да бъдат реализирани в сегашния вариант поради Закона и чисто нормалните подходи при предписването на медикаменти”.

“Неслучайно медикамент, който се предписва от лекар, има второ ниво на сигурност при отпускането му. Специалист с медицинско образование, какъвто е фармацевтът дооценява допълнително дали няма някакви грешки - имаме второ ниво на сигурност. Лекарят оценява веднъж, когато предписва, след това като се отпуска медикаментът, фармацевтът преценява дозата, дали пациентът може да ползва медикамента, дали е правилно обяснено в каква дозировка и в кава честота се взима, дали няма някакви противопоказания при приемането. Тоест, когато говорим за медикаменти, които са под лекарско предписание,  второто ниво на сигурност не е безсмислено”. 

Експертът обясни, че в редица държави по света съществуват вендинг автомати за лекарства, но там е вкарана телефармацията.

“Там нещата са различни, тъй като пациентите поддържат видео връзка с правоспособен фармацевт. Една такава машина обаче струва горе-долу колкото двугодишна издръжка на аптека. За да бъде направена подобна инвестиция в място, което е с много малко население, тази инвестиция трябва да може да се възвърне. При силно конкурентния пазар, който имаме в момента, това значи покачване на цените, които ще отпуска машината далеч над тези, които биха могли да бъдат в нормална аптека. Това, което ще се случи, също така, че машините ще бъдат сложени на места, където няма да има нужда - в големите градове, където на всеки ъгъл има достъп: София, Пловдив, Варна”

“Там ще започнат да се конкурират машини или, ако се сложат в малки населени места, оперативните им разходи ще бъдат толкова високи, че те бързо ще станат неизгодни за поддържане, защото освен, че трябва да бъдат сложени, те трябва да бъдат захранени и с ток, да им се осигури някакво ниво на сигурност, някакъв вариант на СОТ или нещо подобно. Освен това медикаментите, които се залагат вътре, трябва да се подменят от време на време, тъй като имат срок на годност”. 

Д-р Александър Симидчиев подчерта, че още тази седмица след заседанието на Комисията ще свика работна група, в която да се чуят мненията на всички страни, включително на Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, НЗОК, Фармацевтичния съюз, Лекарския съюз. 

“Ще поканя и Сдружението на общините, защото ако една община реши да регистрира аптека на територията си, няма никакъв проблем в това да си открие аптека. Ако това не се случва, някой трябва да си зададе въпроса защо не се случва и дали този подход с машините би могъл да реши този проблем. На пръв поглед изглежда лесно и атрактивно, но дали е работещо, е съвсем друг проблем.“

Констанца Илиева