Реклама / Ads
2| 7246 |27.07.2023 ИНТЕРВЮ

Елена Дариева пред ФрогНюз: Водещи при повечето общини на изборите ще са темите за оцеляването, а не за развитието

.
Социологът Елена Дариева пред ФрогНюз
Най-важни са конституционните промени, дебатът за датата на националния празник отмества вниманието от тях. 24 май е безспорна дата, която поставя приоритет върху образованието и културата. За много хора акцентът на местните избори ще е оцеляването и обедняването, а не развитието. Това може да облагодетелства радикалните партии. Има едно връщане назад за проблемите на общините. Това каза Елена Дариева от социологическа агенция ”Насока”.

Ето и цялото интервю:

 

Г-жо Дариева, преди няколко дни от „Продължаваме промяната и Демократична България“ обявиха своите предложения за промени в Конституцията. Сред тях беше и  промяната на датата на националния празник. Има ли социологически изследвания дали хората искат промяна на датата на националния празник?

 

Преди да говорим за празника, аз искам да поговорим за предложението за конституционни промени. Тъй като предложението в Конституцията да бъде фиксиран 24 май като национален празник е само един от акцентите, които чухме.

 

В 49 НС „Продължаваме промяната - Демократична България“ предложиха промени в Конституцията, като водещите акценти са  разделянето на две на ВСС, преформатиране на института на служебното правителство, ограничаване на властта на главния прокурор, на четвърто място – индивидуалната конституционна жалба, ограничаване на мандатите на кметовете.

 

И едва след това идва идеята за 24 май да стане национален празник, който, да бъде фиксиран в Конституцията като Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.

 

Въпросът за промяна на датата на националния празник не се повдига за първи път и по тази причина има множество изследвания назад в годините. Като цяло, доминиращата обществена нагласа е за запазване на националния празник на 3 март.

 

 Нормално ли е да има толкова дебати за датата? Какво изразява датата на националния празник? И дали не отклонява вниманието от конституционните промени?

 

Нормално е да има дебати и то разгорещени относно честването на празника, тъй като темата поражда емоция, чрез която патриотично настроените хора преутвърждават своя патос за национална принадлежност. И ако ние подходим снизходително към тези патриотични чувства, или ако ги неглижираме, това би могло да е дори опасно.

 

Защото патриотичните чувства имат мощен потенциал за обществена мобилизация. При това най-често за добро: за взаимопомощ, за просперитет, за разцвет на културата, за възвисяване. Но за гражданското общество и за всички хора, които ценят общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост – е задължително да бъдем бдителни за онзи момент, за тънката червена линия, отвъд която този обединителен патриотизъм може да премине в самочувствие за изключителност, отхвърляне на различията, неприемане на други идентичности и дори шовинизъм.

 

Забележете, като говорим за промени в Конституцията, именно верността към точно тези общочовешки ценности, към свободата, е водещ мотив на народните представители от 7 Велико народно събрание и това е записано в преамбюла на Конституцията.

 

За мнозинството българи националният празник е събитие. Неговата първа характеристика е да обединява. Празникът е съ-битие, т.е. общо битие и неговото честване ни позволява да препотвърдим общата ни принадлежност. Това е празник на нашата идентичност.

 

И затова е важно какъв белег на националната идентичност се изтъква чрез празника.

 

Във фокуса на идеята за 24 май е извеждането на образованието, културата и просветата като водещи характеристики на българската идентичност. Те се поставят като стратегически национални приоритети. И в този смисъл не можем да пренебрегнем позитивния дух и потенциала на това предложение.

 

В същото време обаче, 24 май е народен празник и превръщането му в национален неизбежно би го политизирало. Вече се чуват различни гласове. След предложението за вписване на датата 24 май в Конституцията като национален празник видяхте, че от опозицията веднага реагираха. Против идеята се обявиха от БСП, от „Възраждане“. Слави Трифонов, лидерът на „Има такъв народ“, също се изказа срещу това.

 

За мен лично 24 май е безспорна дата. Това е най-българският празник, без съмнение. Но поставянето на този въпрос в момента отклонява общественото внимание  и енергия от дълго чаканите конституционни промени за реформа в съдебната власт и за ограничаване на властта на главния прокурор.

 

Промени, които целят повече справедливост за българските граждани и които бяха така дълго чакани. Затова, в момента, поставянето и извеждането на обществения дебат в посока на националния празник ни отклонява от дневния ред и от очакванията на обществото.

Има решимост от страна на ПП-ДБ, ГЕРБ  и ДПС да направят тези конституционни промени. Но върви дебат за мандатността на кметовете. ГЕРБ И ДПС се обявиха против налагане на ограничения на мандатите на кметовете.

 

Нормално е предложението за мандатност на общинските кметове да направи политическите сили силно реактивни по въпроса. Особено онези политически сили, които вече имат добри позиции в местната власт. Вие чухте и обвиненията от страна на БСП , че по този начин новите политически субекти едва ли не се стремят да спечелят служебна победа.

 

Ние тепърва ще станем свидетели на бурни дебати по въпроса и предвид актуалността на темата заради предстоящите местни избори, през есента.

 

Каква е вашата прогноза за местните избори? На практика управляващите в правителството от ПП-ДБ и ГЕРБ ще станат основни конкуренти при изборите за кметове. Какви са нагласите на избирателите?

Това са двете политически сили, които на последния парламентарен вот, на 2 април, имаха водещи позиции. Нормално е да са в конкуренция, доколкото в големите общини, около градовете с население над 100 000 души, местните избори до голяма степен повтарят логиката, която ние виждаме и на парламентарните. Там партиите са основните играчи. В страната има осем такива общини.

 

Когато говорим за местния вот, разбира се, има и много силни регионални интереси. Имаме райони, в които ДПС е традиционно най-влиятелната политическа формация.

 

Но, забележете, в малките общини влиянието на партиите отслабва, за сметка на това се засилва влиянието на различни местни коалиции, на бизнес структури. В малките общини често основен играч е заварената местна власт, местната администрация. Публична тайна е, че в малките общини, особено в икономически изостаналите, местната власт се явява и основен работодател, основен доставчик на блага и на услуги.

 

И хората са в ситуация на силна зависимост от местната власт, например през зимата разчитат на местната власт за дърва за отопление, за различни видове социална помощ.

Трябва да подчертая, че правейки изследвания по места, забелязваме, че в много общини, и то в немалки общини, се връщаме към проблемите на оцеляването. Вместо на дневен ред да са проблемите на развитието.

 

Имаше един период, в който в общини от типа на Благоевград се поставяха на дневен ред проблемите на развитието. Преди 2019 г. хората там се вълнуваха от изграждането на икономически зони, от въвеждането на електронни услуги за гражданите. В момента, в изследванията ни, виждаме как тези общини се връщат към проблемите свързани с оцеляването.

 

В случая, в Благоевград се връщат към проблема с бездомните кучета. Неща, които ние социолозите мислехме, че отдавна сме забравили и повече няма да видим в България.

 

Наблюдаваме и изключително тревожни симптоми за обедняване. Когато задаваме въпроса – „Как оценявате своя жизнен стандарт?“, все по-често срещаме хора, които ни казват – изпитвам големи икономически трудности, живея с големи лишения, въпреки че работя над 12 часа на ден. Ситуацията в голяма част от българските общини буди сериозни опасения и безпокойство.

 

Това се случва на фона на дългата поредица от предсрочни избори, в които избирателната активност постоянно намалява. На практика, на местни избори ние социолозите сме свикнали да виждаме една по-висока избирателна активност, но понастоящем не знаем отчуждението и разочарованието, което регистрираме по места, какъв израз ще намери.

 

Защото спадащата избирателна активност е ясен белег за разочарование от политическия елит. Това е знак за отчуждение от политиката и на този фон е изключително важно не само колко, но и кои хора ще отидат до урните. Дали тези хора ще бъдат разтревожени за бъдещето на своя град или село, или даже – дали ще бъдат гневни.

 

Има политически партии, които много успешно сърфират на вълната на антисистемния радикализъм и такива формации могат да се превърнат във фаворит за онези хора, които са гневни на партиите и на управленския елит.

 

Така че трябва да обърнем особено внимание на партиите, които искат да променят политическия модел от последните десетилетия, каквито заявки дадоха новите формации. Те не трябва да си представят победата на местните избори като успех в столицата и в големите общини.

 

Защото техните опоненти са силни най-вече заради влиянието и контрола, който имат в по-малките общини. Решаващо е в тези малки общини хората да се освободят от зависимостите.

 

Как ще коментирате изборите в столицата, където вече са обявени две кандидатури  – на Васил Терзиев и на проф. Вили Лилков. Рано ли е за прогнози?

 

Очакванията са, че в някаква степен това ще разцепи вота на десните в столицата. Но предстои да видим.

 

Проф. Лилков прие номинацията скоро – на 16 юли. Тепърва социологическите сондажи ще покажа  какъв е делът на хората, които ще застанат зад едната и зад другата кандидатура.

 

Пред кандидата на „Продължаваме промяната– Демократична България“ и „Спаси София“ – Васил Терзиев стои като първостепенна задача, преди да търси разширяване на своето влияние към периферията, да се опита да консолидира общността, която стои зад кандидатурата му.

 

Ценностно различни кохорти симпатизират на Терзиев и на Лилков. Едните говорят за идеи и за резултати, а другите – за принципи и за морал. Това са два свята. От гледна точка на избирателя, от голямо значение е кои от избиращите имат перспективата да променят себе си и света около себе си.

 

Разговаря: Росица Николаева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 58| 9836 |26.07.2023 Проф. Павлов пред ФрогНюз: Националният празник да се превръща в оръжие на путинската пропаганда е грозно и недостойно . 0| 5931 |11.07.2023 Елена Поптодорова: На Срещата на върха се очаква Украйна да получи мощен тласък за членство в НАТО . 11| 6285 |01.06.2023 Елена Поптодорова: Работата със съюзниците ни не е външна намеса - споделяме общи интереси, цели и средства . 14| 31489 |18.05.2023 Петър Чолаков пред Фрог: Борисов е толкова уплашен, че нищо чудно и Атанасова да бъде хвърлена в месомелачката

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads