Валери Йорданов пред ФрогНюз: Никъде не съм казвал, че напускам Народния театър! Битката продължава

Смятам да издърпам от Народния театър “Караконджул”. Ние я подарихме на предишното ръководство, защото се наложи бързо да се изкара премиера. Със Стоян Радев я направихме за 13 дни, но никъде не пише за наши авторски права. Вътре има мои авторски разкази, както от издаваните, така и от неиздаваните.

Тази пиеса, която онзи ден я играх и нямаше места, имаше хора със столове, се слага веднъж на два месеца, за да ми се натяква “ти няма да играеш”. Аз не държа да играя, особено при това ръководство, но не се отказвам от битката. Някой ако иска може да ме уволни, може да не ми слага представленията да се играят, може да се случи какво ли не, но битката продължава!

Това каза за ФрогНюз актьорът и режисьор Валери Йорданов, след като в петък вечер разбуни духовете с пост във Facebook, от който погрешно се е разбрало, че напуска Народния театър. Към този момент постът е изтрит.

Ето го цялото интервю:

Г-н Йорданов, в петък се появи ваш пост в социалната мрежа Facebook, който беше разтълкуван от аудиторията като съобщение, в което искате да споделите, че напускате Народния театър. Напускате ли наистина?

Този пост беше емоционално провокиран от една статия, в която се раздават някакви прозвища, значения, смисли за антисемитизъм, неща които в случая нямат абсолютно никаква връзка. Беше продиктуван и от това, че, въпреки че всички знаят какво се случва, някак се успокоиха. 

Въпреки, че има загуби от 1,35 млн. лв., нещо което никога не се е случвало в историята на театъра, се раздават награди, близки хора се тупат по раменете и т.н.

Сякаш се върнах в соца, когато бях много малък, неща, които съм слушал за тогава. 

В този пост обаче искам да обърнете внимание, че никъде не съм споменал за кой театър става дума, никъде не съм споменал, че съм подал молба за напускане. Дълбоко вярвам, че човек може да напусне идея, може да напусне статия и страница, която е прочел и то не до края, защото не може да повярва на това, което чете.

Този пост може да се приеме като едно емоционално излияние на “хора, чуйте ме”. 

От въпросния пост във Facebook става ясно, че напускате Съюза на артистите, така ли е?

Да, така е. Аз станах член едва преди една година. Направих го, защото се зарадвах много, че помогнаха на възрастни колеги, които имаха здравословни проблеми, подпомогнаха ги материално. След всичко, което се случи през последната година, не виждам смисъл в присъствието си в този съюз. Напускането на съюза е факт. Не смятам да подавам молби някъде, нито пред директор или председател, защото тези хора действат само с молби. Всеки от нас пуска по няколко молби, за да му се разреши да репетира или да играе навън. На някои не е отговорено до ден днешен. 

Най-гледани представления, които са в програмата и не са свалени със заповед, не се слагат или се слагат твърде рядко с извинението, че нямат авторските права на Александър Морфов, което не е вярно. Преди два месеца Сашо Морфов е изпратил писмо, че е готов да си поднови авторските права. 

Общо взето, когато нещо е неудобно в този театър, то се премълчава. Когато нещо дребно се случва, от него се прави слон.

Имаше ли отзвук от страна на ръководството на театъра след поста във Facebook и последвалата информация в медиите, че напускате Народния театър?

Очаквам отзвук. Не знам как точно журналистите са си помислили, че в петък вечерта или в събота мога да си подам оставката, защото най-малкото по това време никой не работи, никъде не съм казвал такова нещо. 

Звъняха ми много близки и приятели, които са съпричастни. Те ми казаха, “ако напуснеш ти и още двама, трима, битката е загубена”. 

Като цяло ми е много трудно да ходя на работа. Единственият мотив са ми зрителите. 

Споменавайки зрителите, да кажем, че постановката „И все пак, Животът е прекрасен“ на Александър Морфов, вече се играе на сцената на „Театро отсам канала“. Премиерата се състоя на 4 март в пълна зала и стархотен отзвук от страна на публиката. Вчера също беше на сцена. Има ли зрителски интерес?

Нямаше празно място вчера, даже вкарвахме допълнително столчета. Отделно смятам и “Караконджул” да издърпам от Народния театър. Ние я подарихме на предишното ръководство, защото се наложи бързо да се изкара премиера. Със Стоян Радев я направихме за 13 дни, но никъде не пише за наши авторски права. Вътре има мои авторски разкази, както от издаваните, така и от неиздаваните.

Тази пиеса, която онзи ден я играх и нямаше места, имаше хора със столове, се слага веднъж на два месеца, за да ми се натяква “ти няма да играеш”. Аз не държа да играя, особено при това ръководство, но не се отказвам от битката. Някой ако иска може да ме уволни, може да не ми слага представленията да се играят, може да се случи какво ли не, но битката продължава. 

Констанца Илиева