Владимир Каперски: Русия отпуска на Скопие огромна финансова помощ

- От гледна точка на християнската вяра се смирявам или поне се мъча да го сторя. Но се надявам гражданинът у мен да си остане несмирен. В един от разказите ми в „Страхът и ти” героят заявява на съгражданите си: „… да упражните най-свещения дълг на живота си – да се бунтувате!”. Ние сме социални същества, живеем в страна и свят, където съществува огромна пропаст между елити и граждани. Не зная друг път да се усъвършенстваме като личности и общество, ако със силата на вярата, културата и цивилизацията не се борим срещу статуквото, което ни унижава, ограбва и обезсмисля живота ни. В този смисъл „Синът на лудата” е бунт срещу философията на забравата, на манипулирането на миналото и настоящето, за да се замитат престъпления без давност и се гарантира неприкосновеност на възпроизвеждащите се балкански елити, които мачкат и задържат просперитета на своите народи.

- Бях в Скопие в края на 2012 г., гостувах на мои роднини. Малко преди това България, заедно с Гърция, беше казала: „Не!” на Р Македония и желанието й да се придвижи към ЕС. Нашите медии твърдяха, че в Скопие е пламнала поредната антибългарска истерия. Допусках, че може да имам притеснения, но нищо такова не последва. Напрежението и враждата бушуват най-вече в главите на политиците в Скопие и  в София.

- Нормалните хора в Р Македония, които преобладават, приемат уравновесено политическата лудост от двете страни на границата. Роднините ни посрещнаха изключително топло. Водех със себе си и най-малката си дъщеря, която е на 15 години и за първи път посети съседската страна. Запозна се с братовчедите си, които я обградиха с внимание, приятелство и забавления, за които и досега копнее. Ние, възрастните, си разказвахме спомени за предишни преживявания, споменавахме родители, роднини, разглеждахме стари албуми. С братовчед ми си дадохме дума да направим родословно дърво – разклоненията му обхващат Скопие, Струга, Битоля, Благоевград, София, Америка...
 

- По улиците виждахме добре облечени хора, които не страдат от липса на достойнство и самочувствие. В магазините ни посрещаха усмихнати и внимателни жени и момичета. Ходихме по ресторанти и кафенета, притежаващи стил и душа, радвахме се на обслужване, което по нищо не отстъпва на това в Париж. Но и се смеехме на пропагандната грандомания, насадила гротескни паметници и сгради, които са смазали центъра на Скопие. Иначе с роднините не говорихме за политика, за нас това е проява на лош вкус. При едно толкова вълнуващо преживяване си даваш сметка колко блудкаво стоят яловите междудържавни джавканици!

- Ако се погледне от развлекателната страна, това е удачно определение. Виждаш смесица от безвкусно насадени обеми, сякаш деца са се надпреварвали безредно да строят кът за игра. Мисля, че и местните, и туристите приемат това „чудо” от шеговитата му страна. Но тук спирам, защото ми идва наум: „Не гледай сламката в окото на ближния, а извади гредата от своето!”
 

- И нашата столица също е обезобразена от грандомански руски и съветски монументи. Сравнете паметника на Васил Левски с този на Цар Освободител, или скулптурата на патриарх Евтимий с непомерния паметник на Съветската армия. Да изброявал ли още?

- Малцина знаят, че в София е унищожена средновековната църква на Св. Иван Рилски, но всеки столичанин ще ти каже, в столицата на България няма паметник на кан Аспарух, нито на цар Борис І Покръстител, нито на Симеон Велики, да не говорим за цар Иван Асен ІІ. Липсва и достоен паметник за делото и духа на бунтовния Христо Ботев! И на още десетки знакови за националната ни съдба българи, в това число и на редица велики българи от Македония. Тогава защо трябва да се присмиваме на другите?

- Първо трябва да се спре с обобщаващите понятия Македония, България, македонци, българи. И да се казват нещата конкретно и с истинските им имена. Враждебността идва от определени политически среди и в двете страни. А черната работа вършат службите за сигурност, които носят духа на репресивните образувания от комунистическите режими, както и от медии, обвързани със заинтересовани кръгове, борещи се да поддържат статуквото на омраза и разделение. За съжаление нито Скопие, нито София изразяват искреното желание на хората, които са кръвно свързани, те искат да живеят човешки, в разбирателство и сътрудничество. Очернянето върви огледално и двупосочно. Двете столици се ръководят от прищевките на Големите им братя, които имат свои геополитически интереси на Балканите, в Република България и в Република Македония.
 

- След срутването на Съветския блок, вярвахме, че е настъпил и краят на Студената война. Сега ясно се вижда, че това е илюзия и отново се вихри битка на суперсилите за световно господство. Путин показва все по-засилваща се враждебност към западния свят и се опитва да поставя нова разделителна линия, включвайки в сферата си на влияние страни от бившия социалистически лагер. Очевидна е неистовата политическа и енергийна агресия на Русия в България. След влизането на страната ни и Румъния в ЕС и НАТО, и кандидатурите на останалите балкански държави да се присъединят към тези структури, Москва губи важни стратегически позиции по направление на Бяло и Адриатическо море. И не подбира средства, за да задържи контрола и влиянието си в Сърбия, Черна гора, Р Македония. Русия отпуска на Белград и Скопие огромни финансови помощи под формата на кредити, които могат винаги да опростят, но те са мощен лост за влияние върху тамошните властимащи. Основната цел на тази политика е да се спре естественото желание на хората от тези страни да се върнат в европейското си семейство, вместо това – обратно, да се насажда евроскептицизъм, разделение на всяка цена, противопоставяне на Р Македония към държавата България.

- Това е една бутафорна оперетка, която се играе от сегашния режим в Скопие. Ако желанието е искрено, защо политици и медии възпроизвеждат антибългарска истерия, преследват българите в страната, правят филми с антибългарска насоченост, не допускат българска телевизия, литература, и вестници на своя територия... Защо продължават да протакат спора с Гърция за името на новопоявилата се държава, след като има различни, приемливи и за двете страни възможности, в които да присъства понятието Македония? В Скопие сякаш не разбират, че ЕС е международен клуб, който поставя условия за членство и не приема страни, които искат да му натрапват деструктивните си политически товари.

- Оценявам го като доказателство, че политическото безумие в Скопие, обвързано с великосръбската и руската имперска политика, няма да се спре пред нищо, за да подменя истината. Известно е, че т. нар. македонска нация е изфабрикувана в лабораториите на Коминтерна в Съветския съюз с активното участие на български комунисти, во главе с Георги Димитров. След края на Втората световна война започва да се съчинява и история, която да обоснове, появата на новата нация, пренебрегвайки истината.
 

- Разполагам със сборник от документи за историята на т. нар. македонски народ, издаден в Скопие в първите години на Титова Югославия. В него миналото на Социалистическа република Македония започва със славянските нахлувания на Балканския полуостров през 5 – 6 век. И намек няма за антични македонци. Конюнктурата е налагала да се представя славянския корен, за да се внушава, че населението на Македония е част от народите на СФР Югославия и не е българско. Тази теза битуваше в “научните среди” на Скопие до края на 20 и началото на 21 век, когато Югославия изчезна от политическата карта на Европа. И тъй като много хора в Р Македония започнаха да се самоопределят за българи, търсейки корените си в родовата памет и във фактите на историята, скопските етнически инженери издърпаха със замах миналото с още десетина века назад и измислиха своето начало в държавата на Филип ІІ и Александър Македонски.
 

- В 21 век кабинетът Груевски слага не само нова разделителна бразда с България, но и с Албания, и с Гърция, на чиято територия е съществувало ядрото на Антична Македония. Носейки се на тази параноя, скопските управляващи и историци градят поредната неошовинистична политика, насочена към всички съседи. Разбира се, най-вече към българите, после към гърците и албанците и твърде приглушено към политическата си метрополия – Сърбия. Р Македония няма ресурс самостоятелно да отстоява такава антиевропейска политика, ако липсваше подкрепата на Белград и чадъра на Москва.

- След окупацията на Вардарска Македония през 1912 година, сърбите преименуват областта на Южна Бановина и насила прекръстват македонските българи на прави сърби. След края на Втората световна война същите хора станаха югославянски македонци. А вече ги възраждат като антични македонци. Не може дълго време да съществува нeщо, което се гради върху лъжи. Единствено достоверно би звучало признанието, че родовият корен на славяноговорещите в Р Македония е български, но поради политически обстоятелства, част от тях насилствено или доброволно започват да се определят като друг етнос.
 

- Населението на Македония е генетичен конгломерат, какъвто е всеки европейски народ. Разбира се, в кръвта на тези хора има струя от античните македонци, както немалка част от населението на днешна България имат тракийска кръв, албанците – илирийска, румънците – дакийска. Но античните македонски племена са били малобройни, населявали са северните склонове на Олимп. С твърде разумна и агресивна експанзия са започнали да разширяват границите на своите княжества, а по-късно и държава към земите на други племена – предимно траки, пеони, илири, дардани, с които са се смесвали. Неубедително е Скопие да се самообявява за наследник на етническите и географски дадености на Антична Македония, защото столицата на Р Македония се намира в земите на някогашна Дардания.
 

- Най-нелепо в политиката на днешните управници на Р Македония е, че деформират духа на класическа Македония, чийто завършен облик дава Александър Велики. Най-малкото, което може да се каже за него е, че е бил шовинист. Напротив, той възприема гръцката образованост за себе си и македонската аристокрация, но постепенно отхвърля гръцкия национализъм, делящ хората на елини и варвари. С идеите си за съжителство и взаимовлияние на културите Александър променя завинаги стария и поставя основите на съвременния свят. Той е най-великият конкистадор и глобалист за всички времена. Нека си припомним, че изгражда градове, в които съжителстват различни племена и народи, вероизповедания, духовни и икономически ценности. Дава преднина на хората на науката и изкуството. Достатъчно е да споменем Александрия с нейната уникална библиотека, с учените и творците, създали полис, просъществувал и до днес върху висши хуманни ценности. Идеите, които Александър Велики вгражда в човешката цивилизация, изпреварват с векове времето си. Истинското им проявление и развитие виждаме в духа на европейския Ренесанс и Просвещение. Те продължават да вдъхновяват хората по света и до днес. А новите полит-агитатори в Скопие ги смаляват до истерията на омразата, разделението, противопоставянето.

- Посрещам я с въпросителни. От една страна за първи път управляващите в България заявяват ясна позиция към политиката на Р Македония. Тази стъпка може да се определи като необходима, защото трябва да е ясно на управниците в Скопие, че не може безкрайно да произвеждат враждебност и омраза спрямо България. Но отново остава усещането, че се осъжда Македония на едро, а не режимът, който с диктат налага тази политика. И се наказват кръвните ни братя, които искат да живеят в семейството на европейските народи. Като не разграничават желанието на гражданите от позицията на марионетния режим във Вардарска Македония, България застава зад политиката, която обслужва казионните интереси на Скопие, Белград и Москва.

- Веднъж споделих пред мой познат, че голямата наша беда е, че България няма позиция по Македонския въпрос. А той ме закова: “По-добре, защото, ако има, ще направи поредната глупост”. И ако помислим, официална България загуби всички битки за Македония – войните, политическото си, дипломатическото си, икономическото си и най-важното - духовното си влияние във Вардарска и Егейска Македония. Но и непълната позиция е по-добра от липсата на позиция.

- От личен опит знам, че пътят е да се градят човешки, цивилизационни мостове – първо хората от двете страни на границата да общуват свободно, без над тях да издевателстват политици, идеологии и пропаганди от миналото. Балканските управници се провалиха по отношение на Македония. Тази древна и разкъсана земя си остава ябълка на раздора, вместо да обединява всички населяващи я народи и гранични държави, както прозорливо го чертаеше Гоце Делчев и другите икони на македонското освободително движение. Време е фактическите интелектуалци и обикновените хора от двете страни да вземат инициативата и да заставят ръководните кръгове да работят за сближаването и интеграцията.

- Очевидно е, че спорът за народността на македонците възпроизвежда омразата и противопоставянето. Честно е да се каже, че в Р Македония има българи и българофили, както в България има хора, които се определят като македонци по народност. В 21 век и в Европа никой няма право да налага на другия какъв да се определя по народност, каква вяра и ценности да изповядва, стига те да не влизат в конфликт с тези на останалите. Това ще укроти духовете и хората ще стъпят на общия си европейски и цивилизационен път.
 

- То е едно от великите послания на Спасителя: Познайте истината и тя ще ви направи свободни! Днес доста гласове ни убеждават да забравим миналото и да гледаме напред. Това е много удобна позиция за тези, които са допускали грешки, вършели са престъпления и предателства, и са зареждали мини, които продължават да разкъсват душите на нас и на нашите съседи. Няма по-убийствена философия от тази, защото тя означава да преповтаряме грешките и заблудите, да убиваме бъдещето на децата и внуците ни. Темата Македония е сред най-манипулираните на Балканите, около нея не спират да горят страсти и се наслагва разрушителна енергия. “Синът на лудата”, която включва в себе си родови спомени, документалистика, публицистика разкрива познати факти и процеси в българската история, в българо-югославските и българо-македонските отношения. Но тя показва и много неща, които се изнасят за първи път. В повечето от описваните събития съм участвал лично или съм ги наблюдавал. Това придава на повествованието убедителна достоверност, но я прави и уязвима, защото много хора, политически и обществени кръгове ще се почувстват засегнати. Но няма друг път към личния ни и обществен катарзис от този да изпием горчивия елексир на истината.
 

- Това е въпрос, с който авторът поема голям риск, ако си въобрази, че може точно да отговори. Защото всяка книга е един блуден син, поемащ своя път и нейният баща остава сам, очаквайки чедото му да се завърне със своите разочарования, смирение и надежди, или да се загуби завинаги. Бих желал до нея да се докоснат повече хора, защото тя засяга чувствителни нерви на българската и балканска съдба. Би могла да бъде ценно помагало на интелектуалци, политици и дипломати. Но най-вече да бъде пътеводител за гражданите в дебрите на още не ферментиралото ни младо минало, върху което тегнат лъжи, полуистини, мъртви идеологии. Ще бъда радостен, ако “Синът на лудата” намери просека към душите на младите от България, Р Македония и Балканите, защото те трябва да знаят истината за политическите неразбории на местните политици и геополитическия цинизъм на т. нар. Велики сили. Само така биха построили едно по-добро бъдеще за себе си. За това копнея и в края на книгата:   “В този слънчев ден съзрях ново небе над Балканите. Видях лицето на младото поколение, което нямаше да боледува от омразата, душела нашите деди, бащи и самите нас.”

Разговора води Румен Леонидов

Премиерата на книгата "Синът на лудата" е на 12 април в 18 ч. в джаз клуба на Столична библиотека.