Чавдар Маринов: От Републиканци за България питаме какво постигнахме в българското земеделие

По изброените приоритети разговаряме с Чавдар Маринов, водач на листата на „Републиканци за България“ в 26-ти МИР София-област, а „Републиканци за България“ е с №21 в интегралната бюлетина.

Чавдар Маринов е координатор на сектора „Земеделие“ в партията, член е на Контролния й съвет и бивш заместник-министър на земеделието, храните и горите.

Г-н Маринов, защо оставаме с впечатлението, че земеделието някъде е свито в ъгъла по време на тази кампания? То е избутано доста назад, почти не се говори за него, а в „Републиканци за България” сте му посветили разработена секторна политика? Вие самият водите листа в изключително земеделски район с 22 села.

Благодаря ви за въпроса. Аз съм изключително изненадан от липсата на визия за развитие на земеделието. Не е възможно само четири политически партии да имат политика в земеделието в аграрна страна, каквато е България. Ние от „Републиканци за България“ сме първата политическа партия, която си представи секторните политики. Секторна политика „Земеделие“ бе представена на второ място, след „Правосъдие“, като там ясно сме заявили своите приоритети. Ние се обявяваме, че сме за водене на балансирана политика в земеделието и всички сектори на нашето земеделие трябва да бъдат подпомагани по справедлив начин. Разбира се, това плащане на пари трябва да е срещу някакви цели и резултати.

Ние от „Републиканци за България“ поставяме следните три цели. На първо място, това плащане на пари трябва да бъде свързано с развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който гарантира българската продоволствена сигурност.

Това плащане на пари трябва да подкрепя грижата за околната среда, да има действия в областта на климата, да допринася за биологичното разнообразие и най-важното – за производството на биологична, чиста българска храна. И третата цел е това даване на пари да не е усвояване, а то да укрепва социално-икономическата структура на селските райони.

Тези три цели и тяхното постигане трябва да се оценяват посредством общи показатели, които да са свързани с крайните продукти и постигнатите резултати.

Това е наше изконно вярване, това е искането и на земеделските производители. Наша основна цел е продоволствената сигурност на страната, която ще осъществим посредством заложени приоритети и специфични връзки между тях.

Искам само да отбележа, че ние абсолютно се обявяваме от „Републиканци за България“ за справедливо разпределение на благата, което ще прекрати небалансираната финансова подкрепа между бенефициентите, което води до акумулиране на огромни средства от едрите стопански структури и холдинги, за сметка на малък или почти никакъв размер на подкрепа за малките стопанства.

Наш приоритет са –всички производители от т.нар. чувствителни сектори, които произвеждат мляко, месо, плодове, зеленчуци, разбира се и българската маслодайна роза, която е емблемата на България и от години наред не получава адекватно подпомагане. Ще работим и за целево подпомагане на оранжерийните производители, тъй като в условия на все по-задълбочаващи се климатични проблеми българското производство на зеленчуци е немислимо без оранжерийно производство. Хранително-вкусовата промишленост – без нея сме за никъде. В този сектор имаме изключително огромни традиции.

Това е сектор, който формира голяма, огромна добавена стойност и тя си остава тук, в страната. Общо взето малките, семейните ферми са също фокусът на нашата подкрепа. Всичко това, за което говоря, може да се постигне в рамките на четири-пет години с буквално осем-девет конкретни стъпки. Ако не го направим, какво следва?

Мина един, два програмни периода, и САПАРД като броим – три. В българското земеделие бяха наляти, „усвоени“ над 30 милиарда лева. Питаме ние, от „Републиканци за България“ – и какво от това? Какви бяха целите, какво целяхме и какво постигнахме? Всички ние сме и потребители. Влизаме в търговските вериги и какво виждаме насреща – липса на българска храна по регалите, тя е заменена с вносна. Само да обърна внимание – преди няма и година беше въведено постановление №70 на Министерски съвет, което „задължи“ големите търговски вериги да предлагат български храни.

Първо, това е причината, поради която аз бях освободен като заместник-министър, тъй като това нещо въобще не отговаря на законови рамки. Това постановление беше абсолютно противозаконно. Това постановление №70 не работеше в услуга нито на малките, нито на средните, въобще не работеше за българските производители. То явно е имало абсолютно други цели. И най-важното – това споразумение, ако беше законно и ако работеше, защо беше прекратено в края на декември 2020 г.? Ако имаше ефект, ако щеше да допринесе за нещо, то трябваше да продължи неговото действие. Надявам се, че Европейската комисия там е прекратила всякакви санкции България и ние срещу няма да търпим един огромен финансов ресурс, който ще бъде наложен като финансова санкция срещу нас.