8 март - реабилитация за жените!

Най-общо казано – ако някоя жена се е посветила на професията „журналистика”, нашият народ напълно естествено ще я означи като журналистКА. Така че за народа ни например мъж пишещ брат ще бъде наречен РЕДАКТОРА ИВАН ИВАНОВ, ОБАЧЕ РЕДАКТОРКАТА ИВАНКА ИВАНОВА

Само че широко разпространено е днес жени с високи постове да се означават с мъжкородови титли. Например Цецка Цачева всеки непредубеден българин би я означил като председателКА на Народното събрание, както и в. „Днес” я нарича „парламентарната шефКА” в своя статия от 8.08.2011. Само че в текста по-нататък тя става „председателЯТ на НС”, а не напълно естественото за нашия език „председателКАТА на НС”... При това по-долу в същата статия не е „той” (т.е. председателят), а „тя” – сиреч надделява представата за женския пол и това се отразява на женския род на местоимението. Заради нашите предпочитания към женския род на титли, професии, звания и пр.

Може да ни обвинят в остаряло разбиране – нека! Само че в такъв дух (като нашите обяснения) пише неколкократно твърде известният наш езиковед проф. Л. Андрейчин още през 60-те – 70-те години на миналия век. Както се спомена, по тази тема и акад. Балан се изказва, като дори не пропуска момента да измисли своя специфична дума „омъжАване”. Обаче нещата си продължават – демек: „Като ми пееш, Пенке ле...”

Ето под вестникарска снимка се съобщава, че е на автора. А „той” се оказва, че се нарича Евелина Пенкова. Ако тя се срамува да бъде „авторКА”, нека си го признае. Но че се срамува да пише според родния ни език, който съвсем естествено ще я нарече „авторка” – това е друга бира...

Само че при маскулинизираната фраза от в. „Всеки ден” „ДепутатЪТ от „Атака” Калина Крумова ще води свое предаване” май наистина проличава страх от втората съставка на думата „депутатка”. Ала така го пее народът – както го е казал и поетът, макар и за Чавдар войвода...

ДАЛИ НЕ Е ОТЗВУК ОТ НАРОДНИЯ ЕЗИК
Фактът, че Дилма Русев се самонарече президентКА пред Би Ти Ви, когато бе на посещение у нас? Или това бе заслуга на преводачката?

А наши министърки (техни рупори) като че ли наистина мислят за обидно да се нарекат министърКИ, сравни: „МинистърЪТ на външните работи тъкмо се беше провалилА на препитването в Брюксел” – така „омъжава” авторКА ексминистърКАТА Р. Желева, при това с уникално съгласуване „министърЪТ се беше провалилА”. Народът ни без капка колебание нарича „съдийКА” жената в тога, а журналистКАТА бяга като опарена да квалифицира юристКАТА като „съдиЙКА”? Още първият израз на статията започва с маскулинизация така: „В Кения героиня (правилно!!!) на местното „Мъпет шоу” е българскИЯТ СЪДИЯ Трендафилова”. За някои правни чиновници може формата „съдия Трендафилова” да е висша проява за спазване на статуквото (или на юридическия трафарет).

Ала всъщност става реч за липса на уважение към живия народен изказ. Но какво да направи специалистът по езикознание, като различни видове кореспондентКИ на радио и телевизия съвсем му попарват ентусиазма, че все нещо ще им остане в главата. Ето ясен пример как такава кореспондентКА от Габрово се изявява по „Хоризонт” за шефка на гимназия: „Тя е директор/КА/ в Априловска/ТА/ гимназия” (в скобите са непроизнесените срички, които отразяват ДВЕ езикови грешки: неправилно омъжАване, плюс пренебрегната индивидуална определеноста – Априловската гимназия е определен и единствен обект, поради което трябва да се членува. Добре поне, че тази габровКА не произнася „училищАта”, по което почти цялата даскалска гилдия си пада – сякаш мед им капе от устата, като при това сигурно знаят, че щом ударението в ед.ч. е върху И, трябва да се изрича „учИлищата”, а не „училиЩАта”.

Но нека ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ „ОМЪЖАВАНЕТО” Към което явно имат определен афинитет и самите даскалици. Седмичник посочва в редакционен текст: „Категорична е Румяна Златева, УЧИТЕЛ по български език” – така! Ами че тя си е баш учителка, бе колега от вестника! Пострада ли „имиджът” на някого, когато П. Д. казва: „Съпругата ми е УЧИТЕЛКА и не иска да участва в профсъюзите”. Само че не е ясно дали Мария Б. се чувства от мъжки пол, щом е наречена „СТУДЕНТ от СУ” (по БНТ-1). Същото може да се каже и за текст под снимка в „Труд” от 18.04.2011: „Българските ЛЕКАРИ (значи са мъже или мъже и жени) Мария А. и Димитрина К. си говорят в стая за пациенти” (значи са само жени – т.е. лекарки).

Ако се не лъжем, днешната успяваща кметица на София Фандъкова е била учителка – па и тя го декларира, само че в заглавие на в. „Уикенд”, което още не значи, че са нейни думи: „Мечтая един ден пак да съм УЧИТЕЛ”. Може би подготвилият страницата И. Георгиев е автор на заглавието, защото в текст под придружаваща снимка пък четем: „Голямата й мечта е един ден пак да бъде УЧИТЕЛКА” (т.е. без маскулинизация). Под друга снимка е наречена „младата директорка”, още и „Семейното щастие на КМЕТИЦАТА е по-важно от лукса – наред с „първата жена КМЕТ на София”, „дамата ГРАДОНАЧАЛНИК”...

Изобщо – пълна неразбория, над което обаче царствено се извисява „Да съм УЧИТЕЛ”. Но всъщност има битка коя от формите да надделее – ще рече, и в езика има съревнование, което е и добро... Иначе как тези читатели, които не са твърде внимателни, ще решат Нихал Йозерган наш кореспондент ли е, или наша кореспондентка! Да му мислят тези, които не познават особеностите на турските лични имена – при тях липсва показател за мъжки или женски род.

Проф. д-р Стефан Брезински