Археолози: Хасково бил родината на кокошката?

Преди повече от 8000 г. край днешното хасковско село Ябълково възниква голямо неолитно селище от преселници от Мала Азия, чиито останки вече няколко години проучва доц. Красимир Лещаков.

Освен останки от лебеди и фазани неговият екип открива и кости от доста едри кокошки, които вероятно са били селектирани от стопаните им така, че да не могат да летят. Позовавайки се на изследванията на д-р Боев, автор на откритието, Лещаков е категоричен, че в Европа няма открити по-ранни доказателства за одомашняване на кокошката.

"30-35% от животинските кости, които намираме, са от прасета, значи са имали и шунка към омлета", весело отбелязва археологът. Според него жителите на неолитното Ябълково не са си падали по лова, защото костите от дивеч при разкопките са малко. Месото на трапезата им е от това, което са отглеждали - кози, овце, телета от примитивна порода. С мрежи в близката Марица ловили шарани по 10-12 кг и водоплаващи птици. Събирали и охлюви - намерени са много черупки. Отглеждали са варива. Правили са хляб от лимец. Пиели са вино (доказано е, че са гледали грозде), както и бира - за ферментацията използвали вероятно мравчена киселина.

Сред мезетата е шамфъстъкът, който тогава е виреел по нашите земи.

"Битът на тези неолитни хора никак не е бил лек", казва Лещаков. Те трябвало здраво да се трудят за хляба си по глинестата почва. (Днешният чернозем в района е образуван много по-късно.) За да осигуряват паша за стадата, през лятото ги качвали в планината - на 30-40 км, а зиме слизали по реката при свежата трева.

Колкото повече копае екипът, толкова повече въпроси изникват, тъй като много неща се откриват за първи път.

"Няма друг обект от същия период в България, с който да сравняваме. И на Балканите не е открит друг с толкова сложна и предварително замислена структура, който да е по-ранен", казва археологът.

Селището не се е разраствало, а явно е възникнало отведнъж като сложна "урбанизирана" структура на огромна за времето територия - застроената площ е кръг с диаметър 2,5 км. Центърът - колкото 2 футболни игрища, е опасан с 3 рова плюс висока глинобитно-каменна стена пред най-вътрешния. Била е висока поне 4 м, а рововете са дълбоки 3-4 м и широки до 5 м. Локализирани са с модерни геофизични методи.

"Това монументално отбранително съоръжение, което би било на мястото си в много по-късни епохи, изглежда дълги години не е било превземано", обяснява археологът. Зад стената имало широка улица, а след нея - редици от къщи с каменни основи и с квадратурата на добър3-стаен апартамент, с огнище или пещ, дълбоки зимници и ями за отпадъците отвън. Цялото пространство било плътно застроено, без дворове. Между жилищата били оставени проходи по 1,5-2 м, с настилка и канавки за отводняване.

В една къща живеели до 10-12 души от 3 поколения. Като се имат предвид интензивността на застрояването и площта, населението е било над 1000 души, пресмята Лещаков. Вероятно семействата са се специализирали в различни занаяти - в едно жилище има килим от натрошени керамични съдове, в друго - вертикален тъкачен стан, в трето - повече от дузина каменни сечива, в четвърто - пещ със следи от топене на медна руда.

"Не само са знаели какво е металургия, но са си доставяли медна руда чак от Източните Родопи. Явно са познавали отлично планината и са изпращали редовно експедиции за суровини", казва археологът.

Пръстта от рововете била натрупана на вал, който ограждал производствения район. В него откриват хиляди сечива от камък и кремък, полуфабрикати и производствени отпадъци.

В северната част е била обособена ритуална територия - равно пространство край реката, посипано с червена охра. Там Лещаков открива каменна стела, каменен почти 1-метров фалос в яма и гробове на мъж и жена в необичайни пози. В съседство имало голяма сграда, градена по метод, подобен на пълзящия кофраж. Стените й отвътре били изрисувани с меандри в оранжево, жълто, черно и бяло, а под едната от тях като строителна жертва е поставен зооморфен съд, изобразяващ бик.

"Такива сгради има вдревна Анатолия - в Чаталхююк и Хаджилар. А орнаментът е същият, който се среща по неолитни ритуални съдове, откривани у нас. Пренасянето му върху стена в голям формат показва, че това вероятно е светилище, седалище на вожда или друга сграда със специално предназначение", обяснява доц. Лещаков.

Според него находките говорят за комплексно общество с всички елементи за пълно задоволяване на потребностите - икономически, социални, религиозни и т.н.

"Твърди се, че този тип общества възниква късно в Анатолия, но в Ябълково откриваме всичките им белези, при това доста по-рано", казва археологът.

Какви са хората, основали неолитното селище, и откъде са дошли? Датирането с въглерод 14 на кости от погребения показало, че са на хора, умрели през 6200-6100 г. пр.Хр. По международен изследователски проект в "Оксфорд" се прави и ДНК анализ на останките, за да се види дали имат родство с други, вече проучени праисторически популации.

"Предварителните данни сочат, че погребаните в Ябълково са втори братовчеди на населявалите Анатолия по същото време", обяснява Лещаков и с нетърпение очаква окончателните резултати.

Приема се, че неолитът навлиза в Европа през Балканите от Мала Азия, но учените не са единни по въпроса дали това става чрез мигриращи общности, или чрез културен обмен между съседи.

Лещаков смята за верни и двете хипотези. Той има оригинален възглед за това откъде и по каква причина са тръгнали основателите на Ябълково или техните предшественици.

"Изглежда са били изгнаници, съзнателно и нарочно отхвърлени от обществото. Много учени напоследък смятат, че става дума за целенасочена и управлявана колонизация. Придвижването не е резултат от демографски бум, който е изтласкал групи население. При установяването си в Тракия заселниците много бързо започват да се отдалечават от традицията на мястото, от което идват, и създават своя нова култура със специфични черти. Това показва, че те нямат толкова силна привързаност към традицията, не са обичали мястото, от което са дошли, и може би са искали да го забравят. На Балканите се създават няколко култури по подобен начин. Помежду си те си приличат повече, отколкото ако ги сравним с културата на някое конкретно място в Анатолия. Такова просто не се открива, но има красноречиви паралели с много селища от отдалечени райони. Това показва, че основателите им произхождат от различни места там. Получава се ефектът на счупеното огледало - сякаш тези хора са донесли парченца от различни култури и са сглобили нещо, което хем е анатолийско, хем не е", казва Лещаков.

Откъде точно са тръгнали предшествениците на първите ябълковци, не може да се каже. Но ученият допуска, че това е някъде в Северозападна Анатолия.

Наскоро до Бурса е проучено неолитно селище досущ като това при Ябълково и синхронно на него. Обаче при разкопките Лещаков откриваи белези, по-характерни за най-източния край на Анатолия. Например мъжко божество, символизирано от фалоса, при липса на женски идоли и зооморфни фигури, характерни за неолитните селища в Тракия. В Ябълково се откриват и върхове на стрели като източноанатолийските вместо разпространените в Западна Анатолия тежести за прашка.

"Явно тук не са били популярни практиките и вярванията, характерни за другите части на България", заключава ученият.

Според него изгнаниците са дошли по море, тръгвайки от място южно от днешния Измир и акостирайки в залива Волос на Егейско море. Проникнали в Тракия през Източните Родопи или през плавателната тогава Марица. До вътрешността на полуострова стигнали по долината на реката. По трасето има поне още 2 селища от същия период - в Кърджали и Крумовград, които приличат на Ябълково и според Лещаков очертават траекторията на мигрантите.

"Изглежда, неолитизацията е протичала не по самата долина на Марица, защото е била заблатена и труднопроходима, а по ниските хълмове. Ябълково обаче прави изключение - то е на самия бряг. Тук Марица е много удобна за преминаване и още тогава е било така. Вероятно селището е контролирало плаването със салове по реката и е печелело от водния път. Откриваме импорти отдалече - кремък чак от Североизточна България, нефрит - още неизвестно откъде, благородни камъни от Родопите, медна руда от Източните и Северните Родопи."

Впрочем богатството на селището вероятно е станало причина и за гибелта му. То е просъществувало около 600 г. Че обитателите му са имали от какво да се страхуват, показва отбранителната му система. В един от рововете археолозите откриват и един от защитниците му - мъж в силата си с 6-сантиметров разрез на черепа от удар с каменна брадва. Явно тогава селището е било разграбено и опожарено.

Досега не е открит обособен некропол на селището, няколко погребения обаче има близо до Марица. Това кара археолога Красимир Лещаков да предполага, че вярванията на жителите са свързвали отвъдния свят с реката.

Жените били изящни, а мъжете - яки, но изгърбени от носене
Грациозни жени с тънки кости и високи скули населявали неолитно Ябълково. Средният им ръст бил към 165 см. Вероятно са подсилвали красотата си със стрити медни руди (малахит и азурит), използвани за макиаж. С тях приготвяли и лечебни мехлеми.

Мъжете били едри за онова време - до 175-180 см, здрави и мускулести, установява изследване на скелетите. Някои имали специфични изкривявания на гръбначния стълб. Според антрополозите това означава, че са седели дълго време с превити колене и с брадичка, опряна в гърдите. Може би това е била тяхната молитвена поза?

По износването на гръбначните прешлени антрополозите заключили, че да носят тежки товари на гръб, за тях е било ежедневие. По костите имало и следи от ревматични заболявания. Те обаче са били лекувани успешно.

Зъбите на възрастните не били много износени. Това показва, че са ядели повече месо и по-рядко хляб, който бил с доста песъчинки поради специфичния начин на меленe на брашното.

Остеологичният анализ е извършен в Лайденския университет в Холандия. Предстоят 3D реконструкции на антропологичния тип и на цялата скелетна структура.