Българите във Виена се огледаха в изследване за себе си

Виена и виенчани са свикнали със студените декемврийски вечери. Дори ги обичат, независимо от хапещия мраз. Обикновено това е времето, когато празнично осветеният град грейва в коледни светлини, хората пийват топъл пунш, потропвайки с крака и весело разговарят за наближаващите празници. Тук като че ли няма криза. Поне видимо. Заведенията са препълнени, вдигат се халби с бира, звучат наздравици...

Българите във Виена също се чувстват добре. Вписани в града, когото определят като дружелюбен, макар и космополитен. Сънародниците ни в австрийската столица са десетки хиляди по неофициални данни – при това колонията е пъстра, многолика и от всички възможни социални групи. Преобладават хората на изкуството – музиканти, творци, худоници. Много са и бизнесмените. Също и студентите. Вече са отминали безвъзратно годините, когато те бяха най-много, защото студентската виза осигуряваше възможност за работа. Сега профилът е друг – който се е записал да следва, наистина го прави. Е, разбира се, и поработва междувременно. Българските момичета най-често стават сервитьорки, гледат деца или възрастни хора, а едно от най-интересните занимания тук е грижата за... котки. Нещо като cat sitter. Старите виенчанки са много пристрастени точно към расовите котки, гледат ги като пълноправни членове в домовете си с пълна гама от екстри – първокласна храна, разходки, коафьор и пр. Котка да си при виенски дом. Ритуалите са многобройни, те включват почистване, хранене, разходка, дори и козметични процедури. Въпреки че има и пансиони за четириноги любимци, когато заминават, дамите предпочитат да оставят пухкавите си компаньонки на домашни грижи. И тук идват на помощ българските студентки. Хонорарът си заслужава, затова работата е търсена.

Една мини България живее в сърцето на Европа край Дунав и се намира само на една ръка разстояние от родината. Един час със самолет – нищо работа, стига се четири пъти по-бързо отколкото от София до морето, например. Колкото близо, толкова и далеч обаче. Защото макар и българи, тези хора са вече по-различни от сънародниците си, живеещи в България. С различни хоризонти, с променен манталитет, някак по-спокойни и уверени. И същевременно с тиха тъга по България. Само че не по тази, в която живеем ние, останалите тук, а по онази, която всеки си представя и носи в себе си. По-скоро като химера.

Българите от различна възраст, съсловия, пол и вероизповедание са се преселили в различни епохи, по различни причини. Най-стари са градинарите, за тях се разказва много в българската общност, но днес от тях са останали малцина, и то много възрастни. Един от най-атрактивните пазари в центъра на града "Nasсhmarkt" се е славел в недалечното минало като място, където българите излагали своята продукция: плодове, зеленчуци, цветя. Те били с изключително качество и виенчани пазарували с удоволствие при нашенците. Наследниците им обаче не продължили традицията, днес те имат други престижни професии, някои дори не помнят откъде са корените им.

Макар и малки по площ, два виенски квартала (Wieden и Margareten) са приютили повечето български локуси - два български ресторанта, два магазина за български стоки, магазин за продукти от розово масло, българското училище, българското посолство, търговската служба, консулския отдел, двете български църкви, трима преводачи от български език, двама зъболекари, няколко транспортни фирми, едно модно и едно шивашко български ателиета.

Българите във Виена днес вече са разпознаваеми. Отминало е времето, когато австрийците не правеха никаква разлика между българи и румънци, когато бъркаха София и Букурещ. Отминало е и времето, когато самите българи някак си с недомлъвки споменаха за националността си, като че ли беше по-добре да не се акцентира върху нея. Общността ни във Виена се оказва динамична, ако й се направи моментна снимка днес, утре тя ще е друга. Общото обаче е в желанието й тя да се самообособи, да привлече внимание на българските институции върху себе си, да покаже, че я има.

А от няколко дни българите във Виена се сдобиха и със събрано в сборник специално проучване, посветено на техния живот, идентичност, интеграция, език. То е създадено от група учени от БАН, които в продължение на няколко години са изследвали общността ни в Австрия. От всевъзможни посоки – лингвистични, исторически, етноложки...Самите учени разказаха за Frognews.bg, че в хода на това изследване те са се простили с много стериотипи и клишета, като това за некооперативността на българските институции, например. Още от самото начало на проучването им ръка им подали Балканската комисия към Австрийската академия на науките, Българският културен институт „Дом Витгенщайн”, посолството ни във Виена, Държавната агенция за българите в чужбина. В „Дом Витгенщайн” била организирана и заключителната конференция по проекта на този етап, а ДАБЧ финансирала издаването на сборника.

А за премиерата му във Виена в студената декемврийска вечер пристигат много българи, които искат да разберат как изглеждат в очите на изследователите, какъв е профилът на тяхната общност, с какво се диференцират от своите събратя в други страни. И всички дават заявка, че искат още, че темата трябва да бъде продължена, защото и тяхната история е българска, независимо че е отдалечена на цели 800 км...

Frognews.bg