Понеделник, 23 Октомври 2017, 14:49
Frognews
2| 9777 |26.09.2017

Биляна Траянова пред Фрог: В Етиопия размахват автомати като тояги, мъжете са пияни от обяд

.
Биляна Траянова Източник: Биляна Траянова
В Етиопия размахват автомати като тояги. От деца до възрастни хора ги носят със себе си. Мъжете в племената имат по четири жени. И всички са пияни от обяд. В тази страна през септември посрещнаха 2010 година. Това разказа пред Фрог нюз авторката на предаването ”Без багаж” Биляна Траянова. Наскоро тя се завърна от африканската държава. Ето какво разказа за далечната страна:

- Защо избра да отидеш с екипа си в Етиопия?


- Африка винаги ме е привличала по необясним начин. Първата ми кукла беше много красиво шоколадово африканско бебе, с къдрици като копченца и ококорени очички.

 

Била съм на 2-3 години, а имам спомен от това бебе. Имам дълбока подсъзнателна връзка с този континент и съм много любопитна откъде идва Етиопия е една от отдавна набелязаните дестинации, но редица обстоятелства променяха решението ми да стигна до там в годините. За мен това, което накланя везните ми в избора за едно или друго пътуване е ще имам ли ярка емоция, теми и обекти за откривателство, ще мога ли да науча нови неща, които няма къде да прочета. Колкото по-непознато е едно място, толкова по-сигурно е, че ще го избера. Културата на всеки народ е една необхватна вселена и да се впусна в безкрая й е най-вълнуващото нещо за мен! Преди 3 години бях подготвила пътуване до Етиопия, но имаше редица „досадни“ процедури, като например ваденето на визи за българи в Швейцария. Трябваше да изпратя паспортите и попълнени формуляри на екипа с куриер до там, да проведа десетки разговори по телефона с посолството на Етиопия там, което вече правеше сериозен разход. Всичко се случваше бавно, а моят темперамент е доста буен и това ме влуди. Както вече бяхме платили разходите по визи и куриери, така реших да прекратя проекта. Нашата работа е много динамична и не можем да си позволим никакво губене на време, особено пък да стоим в очакване на някаква администрация да придвижи някоя хартия. Заменихме пътуването с друго. Преди няколко месеца, докато подготвях снимките в Мексико, получих странен мейл. Беше от човек, с който сме се запознали преди години в Лондон.

 

Тогава той работел за правителството на Етиопия, днес вече развивал своя туристическа агенция. Обикновено не отговарям на подобни писма, но се сетих, че наистина съм се срещала с този мъж на едно изложение. Отговорих му. Само за няколко дни в кореспонденция, взех решението, че веднага след Мексико заминаваме за Етиопия. Това за мен беше знак, а аз обичам да откривам знаци по пътя.

 

- Лесно ли се стига до там? Какви препятствия може да срещнат хората, ако решат да посетят тази африканска страна?

 

- До Етиопия можеш да стигнеш лесно. Ние си купихме билети от Qatar Airways, защото връзките за полетите бяха перфектни - никакво висене по летища и пристигане в същия ден, което отново има голямо значение за нас - не губим дни в път, а имаме време да снимаме на място. Полетът ни беше София - Доха - Адис Абеба. Докато вечеряш с чаша вино и пристигаш. За визите има следната ситуация: много държави имат спогодба и гражданите им получават визите си на летището в Етиопия. За българите, обаче, визите се получават в Швейцария. Какво направихме този път ние? Тъй като пътувахме за Мексико, нямаше никакъв начин да си изпратим паспортите до Швейцария и писах на нашия етиопски партньор, че е невъзможно да стане по този начин. Той направи чудеса и организира за екипа ни специално писмо, с което трябваше да ни издадат визите на влизане в страната. Принтирах го и тръгнахме три дни след връщането ни от Мексико.

 

Дори нямах време да погледна какво има на листа, а и нямаше много смисъл, защото тяхната писменост е съвсем неразбираема за нас. Пристигнахме в Адис Абеба през нощта и се наредихме на дълга опашка с екстрадирани мигранти, върнати в Етиопия от Саудитска Арабия. Щяхме да почакаме поне няколко часа, защото освен нас, целият полет беше с мигранти, които нямаха никакъв багаж и документи. Докато се оглеждахме и чудехме какво и как, забелязах, че на документа ни за визи пише 2009 г. Все едно ме обля леден душ. Възможно ли е да съм попаднала на мошеник и да ми е изпратен фалшив документ? Започнах трескаво да прехвърлям в главата си какво следва в ситуация, в която не ни позволят да влезем в Етиопия. И както вече често повтарям, добре е да имаш с теб на път някоя Дева. Подредената ми, любима приятелка, 100%-ова Дева беше прочела доста неща за предстоящата ни дестинация, за разлика от мен. Моето първо правило, когато пътувам е да не чета и гледам нищо предварително.

 

Направя ли го, създавам си очаквания, и ако не съвпаднат с видяното се разочаровам, ядосвам и не ми е интересноJ Искам на пътуване всичко да ми е непознато, да се изненадвам във всеки миг! Та скъпата ми Дева сподели, че според прочетеното, в Етиопия е 2009 г. Те били по друг календарJ И наистина се оказа, че вече сме в друго измерение.

 

Въз основа на древния коптски календар, етиопският календар е седем до осем години зад Грегорианския календар, поради алтернативни изчисления при определянето на датата за раждането на Исус Христос.

 

Държавата използва свой собствен календар и за тях Новата година започва на 11 септември. Съществува разлика от 276 години между етиопските и коптски календари. Преди няколко дни, на 11 септември, Етиопия посрещна 2010 годинаJ Новата година на Етиопия (Enkutatash) означава "скъпоценни дарове". Традицията на Енкутаташ датира от времето, когато известната царица на Шеба прекратила скъпата си разходка, за да посети цар Соломон в Йерусалим. Използвания от Етиопия различен календар винаги е обърквал чужденците, които посещават страната. Важно е в уговорката за срещи с местни жители винаги да се уточнява по местно или европейско време да е. Ако европейците определят среща 9 ч. сутринта, вероятно ще са изненадани, когато техните етиопски приятели се появят в 21 ч. Етиопците не използват “am” и “pm”. Te започват деня си в 01 ч. и го завършват в 12 ч. Маларията е другата важна тема. Таблетки може да се набавят от европейските страни. В последния момент, ден преди пътуването установих, че сме забравили за това. Нямах никаква друга идея освен да публикувам във Facebook запитване дали някой не се прибира в същия ден от Гърция. Няколко приятели споделиха питането ми на стените си и като по чудо още същата вечер лекарството против малария пристигна със самолета от Атина.  За Африка е добре да има ваксини против жълта треска, хепатит А и B.

 

- Колко племена има и как живеят хората там?

 

- Да започнем от тези факти: През 1960 г. етиопците са били едва 22 милиона, през 1990 вече са 48 милиона, 2000 г. са 66 милиона… Населението на Етиопия в момента наброява над 102 милиона. Тенденцията е заплашителна. Как става това ли? По традиция бедните народи раждат по 8-10 и повече деца с надеждата, че поне едно-две ще оживеят, за да гледат родителите си на старини. В последните десетилетия ваксините си казват думите и смъртността намалява сериозно, но необразованите общности продължават да правят по много деца. Един мъж с четири жени с по десет деца всяка - само като си помисли човек и… Как ще ни изхранва планетата?!

 

Етиопското население е много разнообразно и съдържа над 80 различни етнически групи. В тази мултиезична нация се говорят афро-азиатски езици, главно от кушитски и семитски клонове. Основните етнически групи са Оромо, Амара, Сомали, Тиграуей, Сидама, Гуражи и Уолайта. Невероятно е, но според ДНК проучване, етиопците са около 40% кавказци и са генетично по-тясно свързани със средиземноморски кавказки групи като берберите и арабите, отколкото със западните африканци. Етническите групи говорят на различни езици и не могат да се разбират помежду си без преводачи. Официалният език на страната е амарик, но много етнически групи изобщо не го говорят, защото нямат достъп до образование.

 

Етиопия е една от ранните християнски страни, в които християнството не идва през Европа, а направо от Юдея през Египет нагоре по Нил.

 

Коптското православие е основно за Етиопия. През VII век в източните райони на Етиопия прониква ислямът и се ислямизират народите сомали, афар, беджа и др. Ислямизацията обаче не се разпространява над християнизираните области по високите плата в западна и южна Етиопия. В повечето райони на Етиопия животът е стряскащо беден.

 

- Цивилизацията достигнала ли е до тях?

 

- Цивилизацията ни е многолико явление. Етиопските Авиолинии са модерни, с професионални екипажи, нови самолети и добре развити вътрешни и международни линии. Имат покритие до всички интересни места в страната. Имат и добра политика, с която стимулират клиентите да купуват места по техни полети. Например ако летиш до Адис Абеба от някой европейски град с етиопските авиолинии, ще ползваш много ниски цени за билети по вътрешните полети. И плащаш много скъпо за тях, ако си пристигнал с чужда авиокомпания. Има добри хотели в столицата, но сред тях са разпръснати сергии и барове от ламарини. Прашните улици пресичат булеварди, на най-мръсната улица пихме най-фантастичното си кафе - чиста етиопска арабика - такова няма и в Италия! Изобщо - миксът е втрещяващ. Китайска компания в момента строи пътища из Етиопия и скоро там ще се пътува доста удобно. Друг е въпросът дали това няма да заличи пъстрите уникални култури, съхранени благодарение на отдалечеността си от модерния свят.

 

- В какво вярват етиопците?


- Етиопия е християнска страна.  Богослужебен език е геез, архаичен амарик (както църковнославянския спрямо българския). Броят на вярващите православни християни е около 45 милиона души. Според тяхното вярване Божествената и Човешката природа са едно. Вярват в Бог, почитат Дева Мария, ангелите и светиите, които добре познаваме като православни християни и ние. Етиопците вярват, че в Дева Мария от Сион - една от техните църкви се пази Ковчега на завета или още наричан кивот. Това е свещеният сандък, описан в Библията, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, а също така жезъла на Аарон – цъфнал (според библейския разказ), както и запечатана стомна с манна небесна. Според Библията изработването на кивота е заповядано от Бог на Мойсей в Синайската планина. Описан е подробно в Библията. На капака са изработени два херувима, гледащи кивота и един към друг.

Има мюсюлмани, католици, в страната проповядват евангелисти - мисионери.

 

- И с племената ли е така?

 

- Племената са друга работа.  Там е трудно да се каже кой в какво вярва. Като че ли вярват най-вече в алкохола. Повечето общности, при които попаднахме, бяха масово подпийнали, а някои сериозно пияни - и мъже и жени.

 

Страшно е да се забъркаш с тях. Разхождат се голи и с автомати на гърба. Да се чудиш да снимаш ли, да бягаш ли.  Исках да снимам една възрастна жена от племето Мурси. Беше с отрязана уста, украсена с голяма чиния, накитите по главата ѝ бяха своеобразна корона от царевица и корени, от която се подаваха животински рога. Истински представител на общността. Тя обаче беше нарамила автомат. Първо я спазарих  с двама преводачи за снимане, договорихме колко бир (местната валута) ще ѝ платя. За всяка снимки си плащахме. Бяхме се подготвили с пачки чисто нови дребни банкноти, защото племената са научени от големите екипи на National Geographic, че снимането е труд, който се заплаща скъпо и днес всеки турист, вдигнал телефона си за снимка, трябва да си плати. И понеже вече бях изпитала на гърба си как договорката с местните бързо отпада в момента, в който започнат да броят щраканията на апарата - вече са включили брояча и хонорарите им растат главоломно. Бях сигурна, че ще имаме разправия с бабата, защото снимка не става винаги от първия път. Затова помолих преводача от племето Мурси, който превеждаше на амарик, чрез преводача ни от амарик на английски - да извади пълнителя на автомата, който бабата размяташе като тояга… Минути преди тази случка чух историята как Мурси застреляли директора на природния резерват, чиято територия обитават, само защото ги убеждавал да не избиват дивите животни, тъй като нито ги ядат, нито ще имат туристи ако изтребят всичко, което мърда в джунглата.

 

В пазарен ден всеки нарамва каквото има - шепа боб, два кочана царевица или шепа мъниста и тръгва към установеното за пазарище място. Някои пътуват по два дни пеша. Някои племена носят като шапки срязани на две кратунки - хем ги пази от слънцето, хем пият вода от тях, когато минат покрай локва. Да, покрай локва е точното описание, защото там в сухия период е доста страшно. Където и да пристигнехме, заваляваше дъжд и то именно в сухия период. Всички решаваха, че носим късмет, че сме пратеници с благословия. Така вярват! Докара ли някой дъжда - на голяма почит е. Заснехме невероятни сцени, свързани с търсенето и добиването на вода в пресъхналите речни корита. Беше покъртително как се радваха и се къпеха в малките мътни локви, как се наслаждаваха и на капката вода!

 

На пазарите на племената се върти много интересна търговия и обикновено крайната сделка е за алкохол - какъвто и да е. Приготвят го от каквото им хрумне - плодове, мед. От обяд нататък - всички са пияни. Стават много отворени, каквито иначе не са.

 

Повечето стават агресивни, особено ако ги снимаш. Когато мъжът е край някоя от жените си, тя няма право да говори. В повечето племена мъжете имат по четири жени.

 

- Още ли има варварски обичаи като този да се обрязват момиченцата? Защо се прави това? Променя ли се отношението на етиопците към този обичай?


- В едно от племената заварихме жена на средна възраст да вари „ракия“ под един навес при много примитивни условия. Беше на поне няколко чашки, ухилена до уши и много словоохотлива. Веднага разбрах, че тя ще ми разкаже за обрязването.

 

Задръжките ѝ се бяха изпарили.

 

Обрязването при момчетата няма нищо общо с обрязването на момичета. Последното се нарича генитално осакатяване и е варварско извращение. Прави се, за да се овладее женската сексуалност. Така жената се контролира по-лесно. Тя трябва да „служи“ на мъжа в тези култури. Жената е тази, която прави абсолютно всичко - строи къщи, ражда и гледа деца, готви за цялото голямо семейство, носи туби с вода от десетки километри. В половината от държавите, за които има данни, повечето момичета са осакатени преди петгодишна възраст. Процедурите се различават в зависимост от страната или етническата група. През 2016 г. УНИЦЕФ изчислява, че 200 милиона жени, живеещи днес в 30 страни - 27 африкански страни, Индонезия, иракски Кюрдистан и Йемен - са преминали през такова осакатяване.

 

Процедурата може да включва отстраняване на клитора, малките и големите срамни устни и затваряне на вулвата чрез зашиване и оставяне на малък отвор за уриниране и изтичане на менструалната кръв. По света се практикуват четири различни начина на генитално осакатяване. Всичко това се прави с подръчни материали като парче назъбено стъкло, кост, дори зъби. След като бъде изрязано, това, което е прието в съответната общност, краката на детето се завързват здраво и то остава само някъде из пустошта за около седмица. Когато ги „женят“ на по 10-11 години, често в първата брачна нощ мъжът трябва да разреже с нож миниатюрния отвор. Темата е зловеща!

 

Много голям процент от децата умират от кръвозагуба или инфекция, а често осакатените жени остават безплодни или развиват сериозни заболявания. Ракиджийката ми сподели, че три пъти е била на ръба на смъртта при раждането на дъщерите си и днес се  бори с всички сили децата ѝ да не бъдат подложени на тази агония.

 

- Защо казват, че въпреки бедността, човек може да се влюби в тази страна?

 

- Още при пристигането ни, нашият гид ми каза мило: „Биляна, колкото и да е странно всичко в нашата страна, особено за вас, хората, идващи от Европа, обещавам ти, че вие ще се влюбите в Етиопия! Това е неизбежно!“ Реших, че е израз на любезност. В последните дни на пътуването ни, вече усещах как тази страна малко по малко заема своето място в сърцето ми. Ние наистина се влюбихме в Етиопия!

 

-  Би ли се върнала на това място?

 

- Вече съм уточнила нови няколко маршрута, които планирам да направя в следващата година. Етиопия не е дестинация за едно пътуване! Исках да осиновя всяко дете, което изскачаше пред очите ми. Малките ангели на Етиопия са толкова бедни, толкова мили и жадни за знание, че искаш да преобърнеш света, за да направиш нещо за тях! Екипът ми си раздаде целия багаж - дрехи, обувки, носехме химикалки и тетрадки. Един малък мъж на около 15 години цял ден ходи с мен из църквите на Лалибела, за да крие мен и камерата ми с един счупен чадър. Детето говореше добър английски. Питах го за какво мечтае. Каза, че иска да учи и да стане гид. Всичко, което му било нужно - бил един английски речник. В този миг разбрах какво трябва да правят всички туристи! Трябва да пътуваме благотворително! Трябва да пълним куфарите си натам не със сто ката маркови дрехи, а с дрехи, които да оставим на децата там, речници, книги, от които да се учат. Старите ни лаптопи, които все още могат да се ползват дори само като пишещи машини - могат да зарадват някое село или училище. Етиопският народ е впечатляващо красив, добър и вярващ! Вечно мрънкащият българин може да се излекува от негатива си само за няколко дни в Етиопия! Когато се върнахме, изпратихме пробно колет от десет килограма и той е пристигнал невредим след два месеца път до там. Бяхме обещали одеяло на един свещеник в най-старата църква на Лалибела. Човекът спеше върху камъка, а скромните одеала, които открихме да се продават в Лалибела бяха от изкуствени материи и не ставаха буквално за нищо. Този човек излекува екипа ми със специален древен ритуал и мед от дивите пчели, които имат кошер в камък вътре в църквата още от 6-ти век. Този мед е легендарен - лекува като магия. И ние изпитахме силата му на гърба си.

 

- Кога зрителите могат да видят филмите за Етиопия?

 

- Поредицата за Етиопия започваме да излъчваме по Диема от последната неделя на октомври. Историите са силно емоционални, крайно интригуващи и разтърсващи. Дори и сега, когато работя по монтажа и текстовете, или се просълзявам и искам да се върна час по-скоро в Етиопия, или благодаря на глас за това, което имаме ние - благословията да живеем в България! А всичко, което разказвам тук е само капка в огромен океан от истории, които подготвяме за октомври!

 

Интервю на Катя Илиева











ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Юбилейна антология на Ана Бландиана-една от големите поетеси на нашето време 0| 2630 |21.10.2017 . Почина легендарната френска актриса Даниел Дарийо 0| 3346 |19.10.2017 . Българското „говорене“ във Виена стана обект на книга 0| 3267 |20.10.2017 . Еманюел Макрон се срещна с българския си издател, написа посвещение На кафе с Еманюел Макрон 0| 4822 |17.10.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах