Бой на крокодил и мечка – атракция в древна Сердика

Интересната находка е открита в далечната 1919 година, когато неизвестен изкопвач попада на мраморна плоча в София. Върху нея има следи от изображения, но те не го впечатляват и той нарочно я натрошава. За щастие парчетата мрамор попадат в Националния археологически институт с музей ( НАИМ ). В продължение на месеци реставраторите работят по тях. Свалят сантиметър по сантиметър от най-горния пласт и постепено едва доловимите контури на човешки тела, крайници и глави на животни, въртележки и други предмети се превръщат в цели релефни фигури на диви зверове и човекоподобни същества – герои от различни сцени.

Учените датират паметника между 325-343 година и макар надписът на плочата да не е запазен, изображенията подсказват, че става дума за реклама на забавления в античността.
“Ако погледнете внимателно релефните изображения вурху плочата, от пръв поглед се вижда, че не става дума за традиционни гладиаторски битки, толкова популярни в Римската империя,” разказва археологът Тодор Стойчев от НАИМ. “И това не е случайно. Датировката на паметника съвпада с управлението на император Флавий Валерий Константин І Велики. През 325 г. той свиква І Вселенски събор в град Никея, на който се приема християнството. Въвеждането на новата религия е най-важната причина императорът да забрани варварските гладиаторските игри в империята.”

Цялото пространството на афиша условно е разделено на фигурални полета. В тях са представени различни сцени, в които всички персонажи имат особено място и роля. В централното поле е представен двубой между крокодил от Нил и мечка. Участник с щит и дървена палка в ръка, стои между тях и очевидно упражнява някакъв контрол в схватката между двата звяра.

“Доста пари би струвало в днешно време да бъде докаран от Африка в София жив крокодил. Със сигурност в античността това е било много екстравагантно и разточително, но напълно приляга на охолството, в което са живяли римските патриции”, шегува се археологът.

В десния сектор на плочата се вижда въртележка (кохлея), която много прилича на детска катерушка. Тя изпълнява ролята на своеобразна преграда между друг участник, който мери сили си с разярена мечка, чийто страховит рев със сигурност е стряскал притаилата дъх публика.



Двубой между мечка и бик - една от атракциите в чест на Кибела

“Нападенията на диви зверове с голи ръце, както и стълкновенията между разярени бикове и мечки, изглеждат доста страховити и рисковани. Това са били част от предлаганите атракции по време на празненство в чест на богинята Кибела в Сердика. От писмените извори обаче се знае, че преди да ги пуснат на арената, наливали в устите на хищниците киселина и това ги правело по-малко смъртоносни”, обяснява специалистът.

Добре разпознаваеми са и фигурите в другите полета – изображения на бикове и мечки, на хора, преобразени като животни, с маски на павиани (африкански кучеглави маймуни), които влизат в смъртоносни схватки помежду си. Според Тодор Стойчев представянето на двубой между животни, между хора и животни, както и маскирани като павиани хора с животни, вероятно са замествали и пародирали гладиаторските битки, които били най-зрелищните и популярни игри в Римската империя.

“Важно за датирането на паметника е изображението, разположено централно, малко в ляво на общата композиция. Макар да не личи от пръв поглед, това в същност е фигурата на Кибела”, обяснява археологът. “Нейното присъствие в общата композиция ни кара да мислим, че афишът може би не е бил просто покана за някакви игри, а конкретна покана за празника на Кибела - фригийска богиня. Тя е почитана като Велика майка на боговете и на всичко живо по Земята. Притежавала е силата да възражда умрялата природа и да дарява плодородие. Най-често я изобразявали на трон, с тъпан в ръка, заобиколена от животни”.

Според античните автори в чест на Кибела древните организирали празненства всяка година през месец март – време, когато природата се съживява. В продължение на една седмица тържествено биели тъпани (един от нейните атрибути, заедно с жезълът, който показва, че е Майка на боговете). Участниците във веселията изпадали в екстаз, организирали сексуални оргии и се отдавали на плътски наслади, възпроизвеждайки ритуално плодородието и плодовитостта. Когато римляните започнали да почитат Кибел, в нея те виждали защитничка на градовете, покровителка на благосъстоянието и дарителка на плодородието.



Изображение на богинята Кибела

Откриването на плочата още тогава навежда учените на мисълта, че тя е доказателство за съществуването на амфитеатър в София. Но липсата на други археологически следи само ги кара да предполагат, че той е бил построен през античността, когато крилатата фраза “хляб и зрелища” е била в сила и за най-отдалечените кътчета на огромната Римска империя”, обяснява археологът.

По това време Сердика вече е процъфтяващ център и столица на провинция Вътрешна Дакия. След религиозната реформа на Константин І Велики (306 - 337 г.), тя става седалище на епископ и един от любимите градове на императора. За него той обичал да казва “Сердика е моя Рим”. Много често идвал тук и дълги месеци живеел в своя дворец - градска резиденция, голяма колко цял квартал, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“ - „Позитано“ - „Леге“ и Президентството.

Въпросът къде е бил този амфитеатър обаче, остава загадка чак до 2004 година. Тогава при строителни работи в идеалния център на София, случайно са открити части от този изключителен за цялата Римска империя паметник. Археологическите разкопки потвърждават, че това са структури от амфетеатъра на Сердика. Той е 77 –ият от откритите досега в света и третият в България. Датировката, направена по разкритите пластове и монети, показва, че строежът му е започнал при римския император Диоклециан в края III век. Възникнал е на мястото на по-стара обществена сграда – античен театър, който по-късно е разрушен. Най-вероятно амфитеатърът е бил завършен при управлението на император Константин І Велики през началото IV век.



Пародия на гладиаторски игри

С големите си размери Сердикийският амфитеатър е безпрецендентен в земите на източните провинции на Римска империя. Елипсовидната му арена е била с дължина 60 м и с широчина 43 м, което го прави с около 10 м по-малък от двете страни от римския Колизеум (70 на 50 м) - най-големият амфитеатър в света. Този паметник е забележителен и с това, че е единствената голяма обществена сграда, която обединява в себе си римски театър и късноантичен амфитеатър в едно място. Имал е система от арки и сводове, галерии, стълби, подемни съоръжения с пищна украса. Няма друга страна, която може да се похвали с театър и амфитеатър заедно, при това в идеалния център на съвременната си столица, категорични са специалистите.

Мая Стоянова