13|
7303
|26.01.2011
АРТ ДЖУНГЛА
Да бойкотираме бакшишите, направиха ни клепери
Сядайте зад гърба на таксиджията – сигнал, че искаме по-добро обслужване
- „Хаджи Димитър”?
-Не стаа.
-Що?
- Епа, е така, не стаа!
- Епа оди гладен тогаа!
Все някакво раздвоение в мен. Да не би да разочаровам любезните и приятните, и си смуча пръстите как да го напиша така , че да не се припознаят. Изплуват спорадични, готини разговори и си спомням, че понякога аз самият съм ги започвал. Заради музиката, поздрава сутрин и редовността ми като клиент и… още сантиментални глупости, които само ми пречат да започна да говоря по същество. Живея в центъра на София и разстоянието до работата ми е на ръба на отказа. Взимат ме такситата защото не се моля подал глава в купето, а сядам и тогава казвам адреса. Аз съм европеец. В 70% от случаите успявам, в 30 излизам от купето. Ах, това купе. За неговата миризма играя тото на ум.
Или ще е на пот, или на ужасен ароматизатор или на газ. Много рядко на кола. Обикновено печели ароматизаторът. Няма дръжки за прозорците или бутони. Махнати са?!?! Аушвиц. Не искам никаква музика! Дъни. Знаете каква. Нищо, и това се търпи… и още хиляда простотии, които пречат на деня ми. Миризмата, джапанките, трохите в скута под шкембето, ненадейните спирания и псувните, мръщенето и мърморенето за маршрута когато клиента го определя. Дебилен хумор с диспечерката и винаги различната сметка. Ползвам една и съща фирма от „А” до „Б” и сметката различна!?. И като капак-залепени мъдрости по таблото, които няма как да не прочетеш. Гнусни вестници между седалките и по техен повод започва неизбежен монолог:
- Абе тоа, артиста от кво умре? Па, писали са у весника че е СПИН, ама той, тоа си е бил пияница-наркоман. И тебе съм те возил. Ма си беше и ти джапнал тогава…..дреме ти куру…..Абе, Чочо пие ли?...Да го еба у клепара и него, да го еба… –кашляне, хриплив смях-пич си е той.
Натиска клаксона и маха на полицай по „Раковска”. Полицаят разсеяно също маха и гледа на другаде.
- Е тоа е от ескорта. Тоа как хлеби! Да ги еба у моторетките селски.
Звъни му джиесема:
-Къде си бе , да ти серем у устата!...чекай ме на милката, след пет минути че доем…
Това се нарича услуга, а аз клиент. И аз да се еба у клепара! И какво, като не всички таксиметрови шофьори са такива? Мога ли да се обадя и да кажа: „Пратете културния”? Или на стъклото на таксито, което спирам да има трета лампа в розов цвят означаваща, че шофьора не е простак и няма да ти съсипе нервите за 15 минути? Аре, на мен ми дреме на куру, както казва колегата, ама ми вози и детето. И въобще, осъзнаваме ли, че услугите за които плащаме ежедневно и робски са отвратителни и ние ги търпим със сивите си нещастни лица? Лъжливи тоци, радиатори, води, мобилни и дебилни оператори. Ние сме овце с автоматично подновени договори! Овце!
А, всъщност от нас си зависи. Има телефонен номер на потребителя на таблото на колата. Обаждаме се и казваме какво ни се е случило, с кого ни се е случило и как . Това си е чиста гражданска отговорност! Защо никога не го правим? Защо не ги бойкотираме. Поне през деня. Да не би пък да няма живот без таксита? Аз разбрах, че има без ракия, та камо ли без таксита! Една моя колега от театъра поискала обяснение за сметката от 15 лева за три километра и башибозукът и скръцнал, че „на вън е тъмно”! Платила си и избягала. И после ни го разказа тъжно в театъра.
Къде е синдикалната адекватност на тая нелепа прислойка? Собствениците интересуват ли се от качеството, стандарта, от изправността, обноската, мотивацията. Нали е услуга? Таксиджията те псува на ум и на яве, че квартала ти е с дупки и ще му изпаднат шарнирите, за които ще трябва да плаща и да обяснява на ортака си. Да не би клиента да е копал тия дупки? В хипер-маркетите на дисплея на касовия апарат след покупката се изписва-„усмихни се”. Не може ли и на таксиметровия апарат да се изписва същото? Сигурно не му е вродена усмивката на бакшиша, но прекрасно знае какво е учтивост. Но задължително не я използва. И нека техният синдикат проучи колко са недоволните таксиджии от клиентите и колко са клиентите недоволни от таксиджиите и тогава да писка за цени.
При инцидент- веднага се събират пред Парламента. На жълтите павета с жълтите коли пълни с жълти вестници. Няма значение кой го е предизвикал инцидента и каква е развръзката му. Пред Парламента! Това е терор! А пък охраната на града прави кордон и кибичи. Вместо да ги изринат от там и да разсипят от глоби фирмите, защото това е НЕЗАКОННО! Пиша го с големи букви защото ми писна от „малки”. Чейндж бюрата лъжеха с „малки”, мобилните оператори преподновяват с „малки”, цените на таксито пак с „малки”. На задното стъкло. Трябва да изследваш колата като микробиолог за да се осведомиш за цената на километър и това неминуемо дразни шофьора. И по някога тръгва с мръсна газ. Таксиджия с каране на такси богат не може да стане. Това е ясно. Ако ще да ”помпа”, ако ще да си сложи гуми от детска количка-все тая. Но, като е решил да работи и да изкарва пари от клиентите си трябва да спазва норми. И той спазва, само че други норми. Известно ли е колко таксиметрови коли разнасят като пици проститутки и наркотици? Та чак и „бръмбари” има в такситата. Лично видях когато чаках на стоянка как един таксиджия изхвръкна от колата и взе да се псува и бърше предното стъкло. Стана ми много интересно. Започна да вади някакви хартийки от там . Оказа се, че глупакът беше забравил за „стоката” и си беше пуснал пръскалките за да изчисти стъклото. Чистачките закараха водата под подутите от напъханите ”хартиики” уплътнения и стоката се гипсира. Тарикатско е това с уплътненията. Извън колата са плоските пакетчета. Може всеки да ги е сложил. Как ли се е отчел после за тоя гипс?
Не искам повече да давам примери, защото вече са банални и ясни. Всички знаем за какво става въпрос. Яд ме е , че в Европа за подобни простотии се взима лиценз! А у нас дремят. Комисии за защита на потребителя, Агенции за защита и против дискриминация само цуцат пари и дремят. Защо не се създадат норми и условия със статут на закон? Защо няма бърза, правова и наказателна реакция?.....
И за това предлагам една много мила и безболезнена форма на протест.
В България, кой знае защо се смята за най-престижно да се седне отпред. Даже съпруга казва на жена си „седни отзад” когато се качва приятел. Когато спирате такси и сте сами, ако сте съгласни с мен, просто седнете зад водача. Това никой клиент не го прави. Така е притеснително за шофьора. Нека това покаже желанието на клиента за едно по-добро обслужване. Нека това подсеща.
И понеже много дойде негативизма, искам да ви разсея с един вече стар виц.
Звъниш на „Дондуков” ! Автоматичния оператор, с нежен глас казва:
-За Бойко Борисов натисни едно. За Симеон Дянков натисни две. За Цветан Цветанов - не натискай нищо.
Айде приятен ден.
-Не стаа.
-Що?
- Епа, е така, не стаа!
- Епа оди гладен тогаа!
Все някакво раздвоение в мен. Да не би да разочаровам любезните и приятните, и си смуча пръстите как да го напиша така , че да не се припознаят. Изплуват спорадични, готини разговори и си спомням, че понякога аз самият съм ги започвал. Заради музиката, поздрава сутрин и редовността ми като клиент и… още сантиментални глупости, които само ми пречат да започна да говоря по същество. Живея в центъра на София и разстоянието до работата ми е на ръба на отказа. Взимат ме такситата защото не се моля подал глава в купето, а сядам и тогава казвам адреса. Аз съм европеец. В 70% от случаите успявам, в 30 излизам от купето. Ах, това купе. За неговата миризма играя тото на ум.
Или ще е на пот, или на ужасен ароматизатор или на газ. Много рядко на кола. Обикновено печели ароматизаторът. Няма дръжки за прозорците или бутони. Махнати са?!?! Аушвиц. Не искам никаква музика! Дъни. Знаете каква. Нищо, и това се търпи… и още хиляда простотии, които пречат на деня ми. Миризмата, джапанките, трохите в скута под шкембето, ненадейните спирания и псувните, мръщенето и мърморенето за маршрута когато клиента го определя. Дебилен хумор с диспечерката и винаги различната сметка. Ползвам една и съща фирма от „А” до „Б” и сметката различна!?. И като капак-залепени мъдрости по таблото, които няма как да не прочетеш. Гнусни вестници между седалките и по техен повод започва неизбежен монолог:
- Абе тоа, артиста от кво умре? Па, писали са у весника че е СПИН, ама той, тоа си е бил пияница-наркоман. И тебе съм те возил. Ма си беше и ти джапнал тогава…..дреме ти куру…..Абе, Чочо пие ли?...Да го еба у клепара и него, да го еба… –кашляне, хриплив смях-пич си е той.
Натиска клаксона и маха на полицай по „Раковска”. Полицаят разсеяно също маха и гледа на другаде.
- Е тоа е от ескорта. Тоа как хлеби! Да ги еба у моторетките селски.
Звъни му джиесема:
-Къде си бе , да ти серем у устата!...чекай ме на милката, след пет минути че доем…
Това се нарича услуга, а аз клиент. И аз да се еба у клепара! И какво, като не всички таксиметрови шофьори са такива? Мога ли да се обадя и да кажа: „Пратете културния”? Или на стъклото на таксито, което спирам да има трета лампа в розов цвят означаваща, че шофьора не е простак и няма да ти съсипе нервите за 15 минути? Аре, на мен ми дреме на куру, както казва колегата, ама ми вози и детето. И въобще, осъзнаваме ли, че услугите за които плащаме ежедневно и робски са отвратителни и ние ги търпим със сивите си нещастни лица? Лъжливи тоци, радиатори, води, мобилни и дебилни оператори. Ние сме овце с автоматично подновени договори! Овце!
А, всъщност от нас си зависи. Има телефонен номер на потребителя на таблото на колата. Обаждаме се и казваме какво ни се е случило, с кого ни се е случило и как . Това си е чиста гражданска отговорност! Защо никога не го правим? Защо не ги бойкотираме. Поне през деня. Да не би пък да няма живот без таксита? Аз разбрах, че има без ракия, та камо ли без таксита! Една моя колега от театъра поискала обяснение за сметката от 15 лева за три километра и башибозукът и скръцнал, че „на вън е тъмно”! Платила си и избягала. И после ни го разказа тъжно в театъра.
Къде е синдикалната адекватност на тая нелепа прислойка? Собствениците интересуват ли се от качеството, стандарта, от изправността, обноската, мотивацията. Нали е услуга? Таксиджията те псува на ум и на яве, че квартала ти е с дупки и ще му изпаднат шарнирите, за които ще трябва да плаща и да обяснява на ортака си. Да не би клиента да е копал тия дупки? В хипер-маркетите на дисплея на касовия апарат след покупката се изписва-„усмихни се”. Не може ли и на таксиметровия апарат да се изписва същото? Сигурно не му е вродена усмивката на бакшиша, но прекрасно знае какво е учтивост. Но задължително не я използва. И нека техният синдикат проучи колко са недоволните таксиджии от клиентите и колко са клиентите недоволни от таксиджиите и тогава да писка за цени.
При инцидент- веднага се събират пред Парламента. На жълтите павета с жълтите коли пълни с жълти вестници. Няма значение кой го е предизвикал инцидента и каква е развръзката му. Пред Парламента! Това е терор! А пък охраната на града прави кордон и кибичи. Вместо да ги изринат от там и да разсипят от глоби фирмите, защото това е НЕЗАКОННО! Пиша го с големи букви защото ми писна от „малки”. Чейндж бюрата лъжеха с „малки”, мобилните оператори преподновяват с „малки”, цените на таксито пак с „малки”. На задното стъкло. Трябва да изследваш колата като микробиолог за да се осведомиш за цената на километър и това неминуемо дразни шофьора. И по някога тръгва с мръсна газ. Таксиджия с каране на такси богат не може да стане. Това е ясно. Ако ще да ”помпа”, ако ще да си сложи гуми от детска количка-все тая. Но, като е решил да работи и да изкарва пари от клиентите си трябва да спазва норми. И той спазва, само че други норми. Известно ли е колко таксиметрови коли разнасят като пици проститутки и наркотици? Та чак и „бръмбари” има в такситата. Лично видях когато чаках на стоянка как един таксиджия изхвръкна от колата и взе да се псува и бърше предното стъкло. Стана ми много интересно. Започна да вади някакви хартийки от там . Оказа се, че глупакът беше забравил за „стоката” и си беше пуснал пръскалките за да изчисти стъклото. Чистачките закараха водата под подутите от напъханите ”хартиики” уплътнения и стоката се гипсира. Тарикатско е това с уплътненията. Извън колата са плоските пакетчета. Може всеки да ги е сложил. Как ли се е отчел после за тоя гипс?
Не искам повече да давам примери, защото вече са банални и ясни. Всички знаем за какво става въпрос. Яд ме е , че в Европа за подобни простотии се взима лиценз! А у нас дремят. Комисии за защита на потребителя, Агенции за защита и против дискриминация само цуцат пари и дремят. Защо не се създадат норми и условия със статут на закон? Защо няма бърза, правова и наказателна реакция?.....
И за това предлагам една много мила и безболезнена форма на протест.
В България, кой знае защо се смята за най-престижно да се седне отпред. Даже съпруга казва на жена си „седни отзад” когато се качва приятел. Когато спирате такси и сте сами, ако сте съгласни с мен, просто седнете зад водача. Това никой клиент не го прави. Така е притеснително за шофьора. Нека това покаже желанието на клиента за едно по-добро обслужване. Нека това подсеща.
И понеже много дойде негативизма, искам да ви разсея с един вече стар виц.
Звъниш на „Дондуков” ! Автоматичния оператор, с нежен глас казва:
-За Бойко Борисов натисни едно. За Симеон Дянков натисни две. За Цветан Цветанов - не натискай нищо.
Айде приятен ден.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads