Дамян Яков: Държавата нехае за просперитета на нацията!

Когато наскоро се заговори за фототипното издание на “Ил регно де гли слави” или както още е познато „Царството на славяните” от католическия монах Мавро Орбини и излязло през 1601 г. в Пезаро – Италия, поисках да се запозная с него, защото и то и авторът му са много интересни както в исторически план, така и за съвременниците ни, които се интересуват от идеята за славянството.

Дон Мавро е родом от Далмация и става член на бенедиктинския орден на остров Млет. Той е, човек, който си е поставил задача да напише история на южните и източните славяни. Онази част от славяните, които са били всъщност в рамките на Османската империя, славяните, които са били подтиснати. През 1722-ра година книгата му се превежда на руски език по личното разпореждане на Петър І Велики. За да я прочетат са идвали хора от Сибир до Москва, за да разберат кои са те, защото руснаците не са знаели, че освен тях съществуват и други славяни.

Оказа се, че книгата е отпечатана само в триста луксозни екземпляра, един от които е подарен на Папата, един на българския Президент, един е у издателя, а останалите са на отговорно пазене в библиотеката. Така се озовах в офиса на издателство Дамян Яков, където разговарях с него за това кое го е накарало да отпечата тази книга и рентабилно ли е да си издател в условията на икономическа криза. „Освен, че е пазарен продукт и трябва да гледаме на книгата като и на всеки друг вид стока, ние сме длъжни да имаме някакво отношение към нея. Едва ли има издател в България, който да не носи това у себе си. От друга страна, без да звучи патетично, човек трябва да си прави живота интересен и това важи за всички книги, които издавам. Ние се опитваме да наложим някакъв стил, да направим поне част от изданията ни разпознаваеми. На година пускаме около 60 – 80 нови заглавия в няколко поредици – детска, българска класика, училищна библиотека с произведенията, които се изучават в училище плюс помагала от 1 до 12 клас и за кандидат-студентите. Също така, най-общо казано, популярна психология и издания целящи самоизграждане и самоусъвършенстване. И накрая една луксозна поетична поредица – антология съвременна българска любовна лирика, български стихове за виното и любовта, Робърт Бърнс, Есенин

Омар Хаям, сонетите на Шекспир... – изящно оформени издания, които са свързани с разпознаваемостта, за която говорех. Освен това ние използваме изцяло български художници при илюстриране и оформление на книгите, с изключение на случаите когато техен автор е самият автор.” – разказваше Дамян Яков, докато разлиствах страниците с позлата или цветни десени по ръбовете.

Най-новото, което издателството представи тази седмица в Американския център на Столична библиотека е книгата на Леда Милева “Кънки на колелца”. Съставителството на книгата е нейно - тя сама е подбрала най-популярните си стихотворения. Издателството беше поканило и повече от 50 деца от 5‒ти и 6‒ти клас, които са подготвили специално поздравление за поетесата, която днес, 5-ти февруари, навършва 90 години.

А на въпроса „Майка или мащеха е държавата за българския книгоиздател” Яков коментира:

"За съжаление не мога да кажа, че е майка, защото това веднага би изисквало да добавим и закрилница, а нищо подобно няма в отношението на държавата към книгата и към книжния сектор, както и към хората, които работят в него. Политиката, която води Асоциация “Българска книга” е насочена към това да покаже, че в отношенията на държавата към книжния сектор, че в държавната културна политика има съществени дефицити. Много често досега говорехме за фискалната политика на държавата спрямо книгоиздаването. Във всички европейски страни има редуцирана ставка на ДДС за книгите – те принадлежат към една привилегирована група от стоки, за които се смята, че са изключитално важни за съществуването на нациите, за образованието на младите хора, за просперитета на тези страни и тази ставка е средно между 7 и 5 процента, а не 18 – 20, а в Полша и Великобритания е 0.00. Това показва, че в тези държави на книгата се гледа наистина като на важен инструмент за просперитета на нацията, докато у нас това не се случва, въпреки че от 15 години, откак съществува Асоциацията, ние апелираме към управляващите в тази посока, но разбиране не срещаме, освен от някои депутати в опозиция, които щом дойдат на власт забравят думите си. Сега разбираме отново, че решаването на този проблем се отлага за неопределено време.

Съществен проблем до неотдавна беще липсата на закон за библиотеките в България. Сега закон има, но сегашното правителство трябваше да си постави задача създаването на правилник за приложението му и на стандарт за снабдяването на публичните библиотеки с книги. Има стандарти на ЮНЕСКО за това на колко дущи какво количество трябва да постъпва в публичните библиотеки - примерно на 1000 души – 25 заглавия, което като цени на книгите в България означава около 25 милиона лева годишно за обновяване на фондовете. В Европа този стандарт е 25 милиона, но не лева, а евро. У нас сочим това като пример, но единствените пари, които бяха отпуснати, буквално като благоволение, през миналия мандат, бяха 9 милиона, от които 4 милиона така и не стигнаха до библиотеките.

За съжаление не виждам как с тази политика новото правителство ще оправи плачевното положение на библиотеките, което се е върнало с 15 години назад. В Министерсктво на културата дирекцията за книги и библиотечно дело беше закрита и сега не е ясно дали има човек, който да отговаря за читалищата и за книгите и съответно за библиотеките. Не ясно дали в парламентарните комисии за култура се обмисля изобщо някой да се върне и да погледне новоприетия закон за библиотеките, който без стандарт, по който да работи е само една куха рамка, едно артикулиране на конституционните права на всеки българин за равен достъп до книгата.

Много често нас издателите са ни упреквали, че мислим само за собствените си интереси – в това няма нищо лошо – ние сме една браншова организация и имаме своите икономически интереси, но от друга страна ние се опитваме да покажем – и тово е видимо, че ние не повдигаме един проблем, който е свързан единствено и само с нашите интереси, а един национален проблем и ние преди всичко това показваме, че трябва да стои на преден план.

От друга страна има и други извънредно тревожни факти, които или са неизвестни въпреки усилията ни да ги направим достояние на управляващите, или са просто грубо пренебрегвани. Преди около три-четири години бяха направени две изследвания у насна грамотността на децата съответно от първи до четвърти и след това от пети до осми клас – ПИЗА и ПЪРЛС, които установиха, че България има огромен проблем с неграмотността, която се шири сред подрастващото поколение. От една страна изследванията показват, че от първи до четвърти клас децата ни не са на последните места ро грамотност, но не са и сред първите. Те се учат да четат. По-късно обаче се проявяват два вида неграмотност – едната е незнаене да се чете, а другата неумение да се разбира смисълът на прочетеното, да се декодира текстът. Децата престават да четат друго освен пряко свързаното с учебния процес. И става дума за изключително високи проценти – над 30 на сто!

Ако 30 процента от нашето подрастващо поколение е неграмотно и ако по-късно се появява вторична неграмостност за хора след 8-ми клас примелно, които спират да четат и да попълват знанията си, това означава, че ние се развиваме като една нация, която в най-скоро време ще бъде попълнена от индивиди годни единствено и само, изключително за ниско квалифициран труд. Ние ще бъдем лакеите в Европа! За какво толкова се радваме, че сме в Европа? На кого се радваме? На това, че ще попълваме чистачите в Европа? Ние нямаме никаква причина, ако се развиваме по този начин, да се радваме, че сме в Европа – ние сме никой в Европа! И ако така се развиваме, ако продължаваме да отглеждаме едно неграмотно поколение, няма нужда да бъдем в Европа. Дали сме в Европа, дали сме в Азия или в Латинска Америка е все едно, защото нищо добро от подрастващото неграмотно поколение не може да се очаква. Ние трябва да променим кардинално веднага този резултат от работата на много управници, много години. Ние трябва да го променим това състояниена нещата, за да можем да разчитаме, че нещо хубаво може да очаква нашите деца след време".

Стоян Колев