Доносникът винаги ти е приятел

Преди да продължа да донасям (каквото направих в миналия брой на „Торнадо“), бих искал да обърна внимание на един форумец от сайта на Frog news. Ставаше въпрос за несправедливостта на едноседмичните винетки и въпроса ми защо няма еднодневни такива. Цитирам: бонбон Събота, 18 Декември 2010, 16:16:30 „Зная от опит, че арменците ще си купят и винетка за час ако могат, много са стиснати - отиди в Ереван, там ще си по-добре“ - засяга той арменския ми произход. Друг пък ме попита по радиото защо президентът ходи на лов в работно време? Затова ли му се плаща заплата? Чудесно.

Мога да отговоря само на първия, защото засяга мен. На втория да отговарят избирателите с Х върху хартийка, наречена бюлетина. Да се върнем към форумеца. Тъй като предполагам, че е от провинцията, а това кой знае защо в България е срамота и повод за неудобство. Аз с надежда му пожелавам, когато дойде следващия път в София “на” мол и случайно реши да спре на „Царя“ или където и да е в централната зона, моментално да му връчат талон за „синя зона“ минимум за една седмица. Това прави 50 лева (без събота и неделя). Вместо да плаща лев на час, да плати четиридесет и девет пъти повече. Идеално. Та да може спокойно да осмисли, дали не съм прав за тези винетки. Тогава съм сигурен, че ще иска да му мерят престоя с хронометър!

И доносът с продължение…

В миналия брой на „Торнадо“ почти нелепо се възмутих от всички тия агенти, държавно сигурни доносници, и някак си ми се прииска да разбера кои са те и в културата. Но казусът е доста сложен. Трябва да заемат важни длъжности или да станат депутати. Несъвършенството на закона не прави разлика между агент, работил за държавата и из¬пълнявал дълга си, и доносник. Разбирам, Б. Димитров казва, че е работил за артценностите на България, търсил документи и т.н. А може и да се е занимавал с контрабанда на мощи… от феодални старци или от некачествен маТрял. Така де. Но неговата работа е имала смисъл и не е недостойна. Друг следял посланици. ОК - желязна завеса и различен социален строй... Ама питам се тия на сцената какво са следели? Капиталистически ноти и подривни декори. Класово опасен реквизит или диверсия върху образа на председателя на селкома, изи¬гран от партийния секретар на теа¬търа. Или някой се напил и казал, че директорът на театъра е идиот! И със сигурност не е сбъркал. И каква ДС в театрите?!? Мисля, че просто завистта и злобата, селящи¬ната на „твореца” докарва дотам, че да се снася как Селянинът прост от пиесата или шутът подсказвали на публиката за бай Тошо. Просто са топили от омраза и некадърност, за да сломят да спрат Другия. Сами са се натискали като краставички в буркан пред министерството на доносите и са шушнели. Гадно.

Трудно ми е да си обясня откъде е идвал този порив. Оръжеен завод, външнотърговски предприятия, командировки в чужбина, ведомства, армия, милиция - добре, но театър? Не мога да повярвам! Имало и худо¬жествени съвети - класово неудобни и спирани пиеси, представления. Спирани български автори, актьори и на това отгоре и доносници щъкали като сенки. Отделно си вървят. Били сме най-нещастната нация. Аз не знам дали въобще сме нация, защото, когато сравня перничанин с варненец, виждам две различни същества. Може би затова сме с тъжни и мрачни маски по улиците. Сиви сме и лоши. „Със беззвездни във душата бездни“, както казва Валери Петров. Доносникът винаги ти е приятел. Той е като газа - изпълва всяко празно пространство - в стаята, в душата ти…..

Та в миналия брой доносът завърши така: Вратата на стаята се отвори и подсвирквайки си игрива мелодия, при мен влезе тънко човече със зелени уши.
- Вие ли сте доносникът от вестника? - каза жълтоокото привидение.
- Да - тихо казах аз - и се заозъртах.
- Ето ви компроматче за демократ.
И се изпари.
На пода остана жълто листче. Прочетох името. Никаква изненада. Отнася се за един овчар, в смисъл водач на стадо - режисьор ли, директор ли. Не е лесно да си овчар в изкуството. Ето ви го. И дано този донос е в полза на Морала! Лицето със задрасканото име е днешен демократ и рисува въздуха. Този въздух, дето е под налягане. Много ме е гнус. На човек са му нужни две години, за да се научи да говори, и петдесет, да се научи да мълчи. Аз съм на 40.

Дремеминамъдурите@abv.bg