Вторник, 20 Ноември 2018, 10:47
Frognews
3| 35292 |30.03.2011

Франсиско Гоя – последният от старите майстори и пръв от модерните

.
Автопортрет на Франсиско Гоя
Любимецът на жените Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е роден на днешния ден. Той е сред най-великите испански живописци и графици, дворцов художник на Испанската корона. Неговият динамичен и превратен живот, както и творчеството му, са вдъхновили множество произведения на литературата и изкуството.

Франсиско Гоя е роден в малкото испанско село Фуендетодес, в провинция Арагон преди 265 години на 30 март 1746 година. Баща му, Хосе Гоя, е позлатвач на икони, но се занимава и със селска работа. Майка му, Грасия Лусиендес, произхожда от дребната аристокрация. Около 1760 г. семейството се мести в Сарагоса, където Хосе Гоя отново упражнява занаята си. Пръв учител на Франсиско е живописеца Хосе Лухан и Мартинес. Известно време Гоя пребивава и се обучава в ателието на скулптора Рамирес.

На 19 годишна възраст Франсиско Гоя заминава за Мадрид, където учи живопис при Франсиско Байеу, член на академията и кралски художник. Бъдещият голям художник на два пъти се явява на конкурс, обявен от кралската академия „Сан Фернандо”, но и двата пъти не успява да спечели медал и стипендия за пътуване до Италия. Затова той заминава на собствени разноски, посещава Рим и Парма, където се явява на конкурс за картина на историческа тематика, но отново не спечелва награда.

Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви. Повече от 20 години – от октомври 1771до юни 1792 – рисува фрески в църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“. Работи за манастира „Картуха Аула Дей“, църквата в Ремолинос, двореца "Собрадиел" и други.

През 1774 г. Гоя се жени за Хосефа Байеу, сестра на бившия му учител и след това с негова помощ през 1776 г. става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картините от колекция му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва огромно влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника.

На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо“.

Същата година Гоя и семейството му се връщат в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат му Рамон. Това става причина за конфликт между тях като Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека, помогнал издигането му. Стенописите, които прави в църквата, са подложени на критика и Франсиско Гоя напуска града.

В Мадрид архитектът Вентура Родригес му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилийския крал Рене Анжуйски“ в един от седемте странични олтара.

През 1783 г. чрез архитекта Родригес, Гоя получава поръчка за портрет от страна на инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината, с която рисува. Чрез работа си като портретист, Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания. Материалното му положение му позволява да си купи къща на река Мансанарес и модерен кабриолет. Сдобрява се с Франсиско Байеу. Става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба.

През 1789 г. новият крал, Карлос IV, назначава Франциско Гоя за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента и титлата „превъзходителство“.

                                 

През 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV“.
Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно, Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървава война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мемелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („3 май 1808 г.“) , както и в графичната серия „Бедствията на войната“.

                                  

През 1792 г. художникът заболява тежко. Странната му болест го довежда до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени. Предлагани са всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците са използвали бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това, силно токсична. Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождат периодично до края на живота му.

                                                 
                                                           Сънят на разума ражда чудовища


Едни от най-известните картини на Гоя са „Голата Маха” и „Облечената Маха”. Дълги години се предполага, че модел за платната е дългогодишната любовница на художника херцогиня Алба.

                                       

                                                                            "Голата Маха", 1800 г.


Коя е херцогиня Алба и как протича връзката между нея и художника? Доня Мария дел Пилар Тереса Кайетана, тринадесетата херцогиня де Алба, се омъжва на тринадесет години за определения от близките й годеник. Това е деветнадесетгодишният дон Хосе Алварес де Толедо Осорие Перес де Гусман ел Беуно, единадесети маркиз де Виля-Франка, който е влюбен само в музиката и постоянно страда от измислени болести. Дон Хосе умира през 1796 година, двадесет години след женитбата си. Гоя рисува портрета му една година преди да почине. На него той се е облегнал печално на клавесина си. Според брачния договор 33-годишната вдовица запазва цялото придобито имущество, независимо къде и с кого живее. Самата фамилия Алба е сред най-богатите в Европа. По брой на имоти и други имущества тя си съперничи с някои монарси, включително и с испанските Бурбони. Дядото на Мария Тереса бил посланик във френския двор, човек от високо потекло. Той имал на постоянно разположение един шут, който се стремял да го развесели. Огромната мъка на испанския благородник се състояла в това, че нямало кой да продължи името му. Неговият син починал рано и му оставил само дъщеричката си, Мария Тереса. Тя била единствена потомка на рода Алба. По-късно нямала деца с дон Хосе.

Внучката израства, благодарение на грижите на своя дядо. На нейната майка – доня Мариана де Силва, било забранено да се меси във възпитанието на момиченцето си. Причината се криела във факта, че доня Мариана имала безгрижен характер, обичала шумния живот, неверните любовници и прекарвала свободното си време в компанията на блестящи бохеми. Бъдещата херцогиня де Алба взема от дядо си независимия му характер, а от майка си нейното презрение към условностите.

Когато среща за първи път Франсиско, тя е на тридесет и три години, а той на четиридесет и девет. Маестрото вече е поразен от тежката си болест – загубва завинаги слуха си и претърпява лек инсулт. Според описанията на неговите страдания от съвременниците му, учените твърдят, че мозъкът му е бил засегнат от сифилис, довел го до пълна глухота. Според други, с подобно венерическо страдание той не би доживял до 82 години. Каквато й да е била болестта му, тя го карала да мисли често за смъртта и да споделя в писма до приятели, че се чувства ужасно стар. По това време художникът има всичко – почести и постоянна заплата от кралския двор, двама сина и много ухажорки. Гоя, който никога не е бил безразличен към женската красота, мечтае за тих и спокоен живот, в който да направи равносметка на изминалия път и да открие у себе си сили за нови творчески планове.

Изследователите на творчеството му изтъкват единодушно, че "тромавият мечок" и "грубоват селянин" се променя до неузнаваемост, когато застане до която и да е жена. За него тя е символ на светлина и живот. Затова той често рисува своите женски модели по-хубави, отколкото са. На четиридесет и девет години, тормозен от нечовешко главоболие и ужасни видения, Гоя почти забравя и връзката си със своята покровителка и интимна приятелка херцогиня де Осуна. Всички тези жени - от народа и от висшата аристокрация, никога не са се оплаквали от лошото му държане, от грубости или от тиранични кризи на ревност.

Когато влиза в живота на Гоя, Мария Тереса има също свое минало. То е изпъстрено с много шумни скандали и е пълно с абсурди. Съвременниците й си спомнят, че от време на време се обличала в дрехите на някоя своя камериерка и отивала да се весели сред народа.

Мария Тереса има собствени тореадори, с които съперничи на херцогиня де Осуна, а с роклите и бижутата си - на кралицата. С помощта на огромното си богатство, тя мечтае и мечтата й безпрепятствено се реализира. Дяволита и сантиментална, свръхчувствителна и нестандартна, тя поразява своя свят и го презира. Херцогиня де Алба обича тореадорите, танцьорите, самоуверени в своята мъжественост красавци. Интелектуалците не я привличат, още по-малко начумерени и болнави застаряващи мъже като Гоя. Лекомислената на пръв поглед херцогиня е смаяна от силата, която той излъчва. У него й харесва и гордият му характер, и страстта му към всичко, с което се захваща. Четири месеца след смъртта на съпруга си тя кани художника да се настани в нейния дом в Санлукар, на брега на Гуадалкивир, където тя прекарва месеците на своя траур. Тук маестрото се счита за нещо като принц-съпруг. Това не скандализира двамата в обществото.

През този период художникът създава два нейни портрета. На първия херцогинята сочи с пръст името на Гоя, очертано върху пясъка, вместо подпис. На втория върху пръстена на безименния й пръст, на мястото на камъка фигурира името де Алба, а върху пръстена, украсяващ изправения й показалец, стои името де Гоя. Когато се връща в Мадрид, маестрото е отново болен и обхванат от натрапчивите си видения. Той видимо се отегчава от херцогинята, но се радва, когато тя идва в ателието му единствено, за да гримира нейното лице.
                                            
                                              

                                                            Херцогиня Кайетана де Алба

Скандалът с нарисуваната от художника гола жена продължава чак до двадесети век. И то най-вече, защото дълго и погрешно са предполагали, че изписаната красавица е херцогиня де Алба и че Гоя е искал да разкрие пред целия свят, че тя е негова. Според историците на изобразителното изкуство, легендата явно е породена от факта, че дамата е купила от художника "Голата Маха" и "Облечената Маха", за да отклони погледа на Инквизицията от тях. По времето на Гоя все още е в сила декретът, който наказва с глоба и изгнание всеки художник, който рисува голи тела. Изкуствоведите изтъкват, че това е жена от народа, с която творецът не е изпитвал никакво стеснение. Легендата разказва, че когато маестрото приемал в ателието си де Алба и си позволявал волности, той винаги закривал с покривало статуята на Богородица дел Пилар. Връзката между Франсиско и красавицата постепенно изтънява, но и двамата запазват взаимните си чувства на обич и уважение.


                                

                                                                      "Облечената Маха", 1805 г.

На 28 юли 1802 г. Мария Тереса, тринадесетата херцогиня де Алба, умира при крайно загадъчни обстоятелства. В продължение на три дни тя е поразена от някакво заболяване, от което не идва в съзнание. Близките й са убедени, че е отровена, тъй като не се е ползвала със симпатиите на кралицата. Херцогинята оставя след смъртта си две предизвикателства срещу обществото: мистерията за своя край и своето завещание. От завещанието се разбира, че тя е разпръснала огромното си богатство в щедри дарения. След нейния край Гоя  отново е сломен, тъй като за него тя е повече от покровителка и любовница.

Едва през 1820 година две жени започват да се разпореждат в дома на художника – слугинята -икономка Леокадия и нейната внучка Росарито. Те са, които на 14 март 1828 г. затварят очите на великия творец. Въпреки това, името на Гоя остава завинаги свързано с обаятелната херцогиня де Алба – символ на вечната и побеждаваща любов.

Творчеството на Гоя и неговия драматичен живот са вдъхновили множество произведения на литературата и киното. Шарл Бодлер е автор на стихове посветени на изкуството на Франсиско Гоя. Лион Фойхтвангер пише през 1951 година романа „Гоя или Трудният път към прозрението“, който през 1971 година е филмиран от режисьора Кондрад Волф под името „Гоя - или тежкият път на познанието“. Карлос Саура създава филма „Гоя в Бордо” през 1999 г., а Милош Форман през 2006 г. режисира „Призраците на Гоя”.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Пет "Икар"-а за спектакъл на Теди Москов 1| 7171 |28.03.2011 . Графа, Миро и Алисия мерят сили на Балкански мюзикфест 0| 5840 |28.03.2011 . На „Площад „Синева” извира енергия, позитивизъм и здрав рок 7| 5867 |27.03.2011 . Владимир Висоцки и любовите му 9| 33792 |25.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах