19|
9719
|13.10.2011
АРТ ДЖУНГЛА
Газ и мас за гнидите, дето ни смучат
Потресен съм от плъхове като Вероника, Трепетлика и Путица, които години наред са си взимали сребърниците
Ето че пак изкараха имената на някакви си сътрудници на ДС. В сайта на Министерството на културата пуснаха информация за агентурно минало на няколко души, между които и на директора на Военния театър Мирослав Пашов. Факт е, че Пашов НЯМА агентурен псевдоним. Квартирата му имала, каквото и да означава това. Между другото много се смях на името Вероника, с което е окичена една дама, която ние познаваме като Красимира Филипова и леко прилича на Императора от Междузвездни войни. Името Вероника означава „истински образ“ (от латинското verus iconicus). Това е името на светицата, която изтрила лицето на Исус с кърпа и на нея (кърпата) се появил Неговият образ. Супер, ама да я бяха кръстили Амбър. Вечната Амбър, защото и марсианци да дойдат на власт, Амбър пак ще е в Министерството на марсианската култура. С по-висока заплата от моята. Нищо че си скъсвам трътката от работа Както и да е. По-добре да приемеш от мъдреца отрова, отколкото от глупака лекарство. Затова и не се съобразявам с глупаците.
Обаче продължавам да се питам защо относно „агентите“ е все така, „на час по лъжичка“? Аз ще остарея, докато излязат имената на всички с агентурно минало. Тъкмо забравя за някой и хоп - ново двайсет! Защо, като е толкова интересно и важно да знаем кои са доносниците, ние пак не ги знаем? Или поне всичките не ги знаем, кои са, защото още не са станали директори, депутати и не знам какви си. И какво значи „на час по лъжичка“? Ами такъв бил законът - добре, срещу закон не се върви, но малко ни писна. По-точно на мен ми писна. Не желая вече да ме връщат към минало, което не е част от моя живот, а най-малкото е част от живота на сегашните млади хора, които и понятие си нямат от ДС. Може би мислят, че ДС значи дъска за сърф Никога досега не съм си позволявал да изнасям каквато и да е информация за нашите „вътрешно ведомствени“ театрални пикантерии, защото смятам, че това е мръсно и долно начинание. Толкова любов е напоена в нашите гримьорни, че „само споменът остава“…
Сега обаче след тази мерзавщина, която се случи в театъра, в който работя толкова години и се чувствам на мястото си, не издържах и „написах по долното, за което се подписвам“. Каква точно е мерзавщината, ще разберете след рекламите.
Реклама: На изкрящопясъчен фон като Валкюра се появява Красимира Филипова, която избърсва с многоцветна кърпичка лицето на министър на културата от близкото коалиционно бъдеще. След избърсването се появява не лице, а гъз. Слогън: „Моята кърпичка чисти всичко“ Край на рекламата След като се „разбра“, че г-н Директорът Пашов е бил съдържател на „явочна“ квартира с иглолистното наименование Кипарис, театралната среда се разшумя като кипарис на бриз и на мен веднага ми се обадиха разни услужливи лайньовци, за да ми помогнат да прочета в сайта на министерството излязлата информация. Нищо не прочетох, защото ми дреме на мъдурите за тия глупости, и много се изненадах, когато Мирослав Пашов реши да обърне внимание на това. Директорът Пашов извади всичките документи за него и ги остави при секретарката си, за да може всеки, който се интересува (която заинтересованост сама по себе си е също долна) да ги прочете. Точка.
Оказа се, че той нито има някъде подпис, нито има работно име (както в случая с Вероника) и кой знае кой услужливец е изкарал сребърници като е вербувал тухлите от апартамента на Пашов. Име има квартирата, не той. Аз лично не прозрях някаква“вина“ в Пашов и отидох да пия бира в барчето, като започнах да си измислям сам агентурни имена и да веселя колегите. Дионис, Памид, Мавруд, Димят и Гроздан бяха моите имена и се смяхме доста. Това, което ме втрещи и за което пиша този текст, е изключителната мерзавщина и подлярщина на някакво долно лице, което постъпи по следния начин:
Хубавецът свалил информацията от сайта и я разпространил като плъх из театъра, та да знаем всички, ако случайно не четем сайта на Министерството всеки ден по пет пъти! Каква жертвоготовност! Каква изобретателност, и то в театър, в който така би трябвало да се разпространяват нови пиеси.
Вие сещате ли се какъв би бил този човек (ако е на възраст) по времето на комунизма? Че той сигурно би хабял по две химикалки на ден. Печатар. Ако е на моите години, позорът му е още по-голям. Разпространиха се позиви. Вие разбирате ли, че в двадесет и първи век някой подпъхна позиви под вратите на гримьорни, кабинети, на „пропуски“, в барчето под менюто!
Позиви!
Не мога да повярвам, че духът на мръсотията и предателството с които в червата си беше увреден комунизмът, е жив и сега! От кого да се срамувам. От Пашов, с достойно поведение и без нито един подпис, или от Позивиста? Живея в ебати извратеното общество. Ужасна реплика каза една голяма българска актриса от Военния театър по повод случката с Позивиста: “Боже, Господи, та аз сега се съмнявам във всеки от нас за тия позиви“. Гнус, та на квадрат!
Мръсникът, не само че осра себе си, ами и накара хората в театъра да се съмняват в СЕБЕ СИ! Браво, отлично изпълни дълга си на гнида, която роди въшка. Не Пашов, а гнидата петни името на театъра, когото толкова обичам! И ако Пашов не можеше да води театъра, в което кой ли не се усъмни, аз първи щях да грача по него. Военния върви добре и печели пари. Нямам никакъв страх от директори и каквито и да е длъжности, щатове и началници. Свят голям и ако не можеш да играеш без „щат“, значи не си за професията. Ама тоя път ме потресе поведението на ПЛЪХА. И този плъх утре ще се нареди да си вземе заплатката, точно както преди двадесет и три години са си взимали сребърниците Вероника, Трепетлика и Путица.
Как да ги намериш, как да ги изобличиш, когато са гниди. Крият се и само газ и мас ги оправя.
Наистина съществува огромно несъответствие между това, което си, и това, което хората мислят, че си. Също така, различно от това, което мислят за теб, че си, хората казват, че си. И какво от това? Нали всичко в края на краищата трябва да се приема с чувство за хумор... а дали плъхът има такова чувство? А относно гримьорните и дъхащата от тях сласт в някой друг брой на „Торнадо“. Ако Огнян Стефанов ми плати достатъчно, ще има материали за стотици броеве. Лека нощ. Ми няма само със Златки да се занимаваме я!
Обаче продължавам да се питам защо относно „агентите“ е все така, „на час по лъжичка“? Аз ще остарея, докато излязат имената на всички с агентурно минало. Тъкмо забравя за някой и хоп - ново двайсет! Защо, като е толкова интересно и важно да знаем кои са доносниците, ние пак не ги знаем? Или поне всичките не ги знаем, кои са, защото още не са станали директори, депутати и не знам какви си. И какво значи „на час по лъжичка“? Ами такъв бил законът - добре, срещу закон не се върви, но малко ни писна. По-точно на мен ми писна. Не желая вече да ме връщат към минало, което не е част от моя живот, а най-малкото е част от живота на сегашните млади хора, които и понятие си нямат от ДС. Може би мислят, че ДС значи дъска за сърф Никога досега не съм си позволявал да изнасям каквато и да е информация за нашите „вътрешно ведомствени“ театрални пикантерии, защото смятам, че това е мръсно и долно начинание. Толкова любов е напоена в нашите гримьорни, че „само споменът остава“…
Сега обаче след тази мерзавщина, която се случи в театъра, в който работя толкова години и се чувствам на мястото си, не издържах и „написах по долното, за което се подписвам“. Каква точно е мерзавщината, ще разберете след рекламите.
Реклама: На изкрящопясъчен фон като Валкюра се появява Красимира Филипова, която избърсва с многоцветна кърпичка лицето на министър на културата от близкото коалиционно бъдеще. След избърсването се появява не лице, а гъз. Слогън: „Моята кърпичка чисти всичко“ Край на рекламата След като се „разбра“, че г-н Директорът Пашов е бил съдържател на „явочна“ квартира с иглолистното наименование Кипарис, театралната среда се разшумя като кипарис на бриз и на мен веднага ми се обадиха разни услужливи лайньовци, за да ми помогнат да прочета в сайта на министерството излязлата информация. Нищо не прочетох, защото ми дреме на мъдурите за тия глупости, и много се изненадах, когато Мирослав Пашов реши да обърне внимание на това. Директорът Пашов извади всичките документи за него и ги остави при секретарката си, за да може всеки, който се интересува (която заинтересованост сама по себе си е също долна) да ги прочете. Точка.
Оказа се, че той нито има някъде подпис, нито има работно име (както в случая с Вероника) и кой знае кой услужливец е изкарал сребърници като е вербувал тухлите от апартамента на Пашов. Име има квартирата, не той. Аз лично не прозрях някаква“вина“ в Пашов и отидох да пия бира в барчето, като започнах да си измислям сам агентурни имена и да веселя колегите. Дионис, Памид, Мавруд, Димят и Гроздан бяха моите имена и се смяхме доста. Това, което ме втрещи и за което пиша този текст, е изключителната мерзавщина и подлярщина на някакво долно лице, което постъпи по следния начин:
Хубавецът свалил информацията от сайта и я разпространил като плъх из театъра, та да знаем всички, ако случайно не четем сайта на Министерството всеки ден по пет пъти! Каква жертвоготовност! Каква изобретателност, и то в театър, в който така би трябвало да се разпространяват нови пиеси.
Вие сещате ли се какъв би бил този човек (ако е на възраст) по времето на комунизма? Че той сигурно би хабял по две химикалки на ден. Печатар. Ако е на моите години, позорът му е още по-голям. Разпространиха се позиви. Вие разбирате ли, че в двадесет и първи век някой подпъхна позиви под вратите на гримьорни, кабинети, на „пропуски“, в барчето под менюто!
Позиви!
Не мога да повярвам, че духът на мръсотията и предателството с които в червата си беше увреден комунизмът, е жив и сега! От кого да се срамувам. От Пашов, с достойно поведение и без нито един подпис, или от Позивиста? Живея в ебати извратеното общество. Ужасна реплика каза една голяма българска актриса от Военния театър по повод случката с Позивиста: “Боже, Господи, та аз сега се съмнявам във всеки от нас за тия позиви“. Гнус, та на квадрат!
Мръсникът, не само че осра себе си, ами и накара хората в театъра да се съмняват в СЕБЕ СИ! Браво, отлично изпълни дълга си на гнида, която роди въшка. Не Пашов, а гнидата петни името на театъра, когото толкова обичам! И ако Пашов не можеше да води театъра, в което кой ли не се усъмни, аз първи щях да грача по него. Военния върви добре и печели пари. Нямам никакъв страх от директори и каквито и да е длъжности, щатове и началници. Свят голям и ако не можеш да играеш без „щат“, значи не си за професията. Ама тоя път ме потресе поведението на ПЛЪХА. И този плъх утре ще се нареди да си вземе заплатката, точно както преди двадесет и три години са си взимали сребърниците Вероника, Трепетлика и Путица.
Как да ги намериш, как да ги изобличиш, когато са гниди. Крият се и само газ и мас ги оправя.
Наистина съществува огромно несъответствие между това, което си, и това, което хората мислят, че си. Също така, различно от това, което мислят за теб, че си, хората казват, че си. И какво от това? Нали всичко в края на краищата трябва да се приема с чувство за хумор... а дали плъхът има такова чувство? А относно гримьорните и дъхащата от тях сласт в някой друг брой на „Торнадо“. Ако Огнян Стефанов ми плати достатъчно, ще има материали за стотици броеве. Лека нощ. Ми няма само със Златки да се занимаваме я!
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads