Кощунство! Костите на Самуил–в мазе на Солунски музей

Костите на българския цар Самуил са намерени в Преспа. Това става през 1969, а техен откривател е професорът в Солунския университет Аристотел Николаос Муцопулос. На разкопки на базиликата Агиос Ахилиос (Свети Ахил) на едноименния остров в малкото Преспанско езеро до гроба с мощите на светеца той намира четири „видни” саркофага. Следват научни и исторически изследвания и Муцопулос стига до извода, че това са останките на цар Самуил и негови близки родственици – на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. Впоследствие тази позиция се подкрепя и от български експерти, които също са изследвали костите.

 

Понастоящем те се намират в депо в музея за византийско изкуство в Солун. Проф. Н. Овчаров твърди, че буквално са поставени в чувал и се помещават някъде, далеч от хорските очи. Вероятно оттам те са били извадени за посещението на президента Плевнелиев, а след това върнати обратно. Незавидна съдба за велик владетел…

 

„Ако гърците гледат на тях повече като на инвентар от археологически разкопки, за нас те са реликва и затова трябва да направим всичко възможно, за да си ги върнем”, каза за Фрогнюз историкът проф. Пламен Павлов. Той посочи, че гърците нямат никакъв интерес нито да ги показват, нито пък да ги пращат обратно в Преспа, каквото е било едно от евентуалните намерения: „Ако има как да се забрави, че тази част на днешна Гърция всъщност е била България, те ще направят всичко възможно. А и, връщайки ги в Преспа, гърците само биха провокирали поклоннически туризъм”, казва професорът и препоръчва желязото да се кове, докато е горещо. След това припомня, че от страна на Комисията по култура в НС има обещание парламентът да излезе със специална декларация по темата. Той полемизира с онези, които предпочитат по въпроса да се работи безшумно, бавно и с кадифени ръкавици, защото досега подобна тактика не е довела до резултат.

 

Идеята за връщане на костите на цар Самуил у нас има свои привърженици и в самата Гърция. Кметът на Солун Янис Бутарис, който е вече втори мандат на този пост, заяви съвсем открито преди време, че костите трябва да се върнат на България. Няколко пъти имаше индикации за разрешаване на въпроса, но и до днес той не се е увенчал с успех, независимо от тиражираната миналата година информация на журналиста от вестник Катимерини Ставрос Дзимас, че преговорите се извършвали в много позитивна атмосфера, тъй като желанието за уреждането на въпроса било взаимно.

 

Депутатите ни от Комисията по култура също проявили желание да съдействат според силите си. Поне така заявили пред участниците в групата „Да си върнем цар Самуил”. Сега е моментът институциите да се раздвижат и българската дипломация да покаже, че е в състояние да удовлетвори желанието на гражданите. Защото едва ли има българин, който би бил против това последният български владетел на Първото българско царство да бъде положен в базиликата, където приживе вероятно се е черкувал, заедно със семейството си. За да се успокои духът му и да започне отнякъде новото българско Възраждане…