Михаил Белчев: Ударих генералска любовница, заточиха ме на границата

Певецът Михаил Белчев е в предстартова треска за предстоящия си юбилеен концерт “Младостта се завръща”, който ще се състои на 10-и т.м. в зала 1 на НДК. От старото поколение певци ще участва цветът на естрадата ни. Откриваме барда в Столична библиотека, където е директор вече четвърта година. Никак не се вписва в чиновническия образ и затова вратата на кабинета му е широко отворена – непрекъснато влизат усмихнати хора, които не се държат раболепно с шефа. Очевидно тази приятелска атмосфера е провокирана от самия него. По време на престоя ни там подочуваме, че ще се поздравяват някакви рожденици от средите на културтрегерите. То било традиция, създадена от Белчев, която не е имала нито ден пропуск. „Хората се радват, особено когато възрастта напредва и започват да се чувстват забравени.

А са дали много и заслужават уважение!”, обяснява той. Певецът-композитор вече е на 65. Разговорът ни протича в шеговита форма, като тръгва от перифразата: „Човек и добре да живее, остарява”. А Мишо определено живее добре. Има прекрасно семейство, любяща и грижовна жена до себе си – Кристина, и един прекрасен син – Константин. „Обичаме се, у дома е топло”
признава разчувстван певецът, щом става дума за най-близките. С Криси сме заедно вече 28 години. Косьо е сега в най-трудната възраст – на 16. Свири на китара в група, която се казва „Scream“ /”Писък”/. Ще го видим ще пее ли, ще свири ли на концерта ми, не знам. Много добро момче е. Вярно е, че казах,  като се роди, че вече мога да умра, ама да ти кажа –
никак не ми се умира

Вкъщи непрекъснато се шегуваме. И то не е за едно и две неща, а непрестанно имаме повод да се посмеем на себе си. Косьо е взел най-доброто от двама ни – красив като Криси и кавалер като баща си”, смее се Мишо. Е, като го гледаш такъв хубавец /показва снимка на Косьо/, как ти се струва  - сигурно има момичета, които да са луди по него, ама си трае – нищо не казва по въпроса”, гордее се татко Мишо. Единственото му оплакване е, че прекрасният Косьо навсякъде из къщата е прострял кабели, завладял е и някогашния му „така наречен кабинет”, а библиотеката е обявена за излишна заради уредбите му.  „То се е видяло, че ще ме изтика от там, смее се таткото, ама аз съм си измислил алтернативно решение на проблема – премествам се при тъщата

Много добра жена. Сама е, обича ме – какво повече може да иска човек на 65!..” Отправяме му комплимент, че изглежда добре, независимо от напредването на годините и че дори заекването му се е възприемало от женския пол за чар.
Мишо обича да се връща към свежи спомени от миналото. В Монтана замалко не го застрелял някакъв военен от ВВС, решил, че не го харесва. Случката станала на негов рожден ден в провинциалния градец. „Беше си пийнал човекът. Имал си е и някакви негови изживявания, които само той си ги знае – нещо съм го дразнел – че съм певец ли, че съм популярен ли, от ревност към някоя от жените ли – не знам.

Насочи пистолета срещу мен съвсем наистински. Но понеже не ме гръмна, реших да прикрия случая, да не го подгонят ВКР-тата – щяха да му почернят живота!” Друга случка – пак свързана с жена, пък го запраща да служи в Грудово – за назидание. „Хубаво си бях в ЦДНА-то, ама шлепнах един шамар на една генералска любовница и ме пратиха на границата! Там завърших службата!”, смее се певецът и отбелязва, че именно там се родил вицът за заекващия телефонист, дето изпял „Казармите горят!” По принцип не се обижда, като го подиграват за заекването и дори сам събира вицове за себе си. Така стигаме до сериозната тема за съдбовната любов. „Въпросът е да търсиш и да намериш.

Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака казва певецът и уточнява - това сме аз и Кристина. Бях близо на 40 като я срещнах, а тя – младо гадже. И хубава, и умна, и тактична – направи ме щастлив тая жена!” Питам защо Кристина е била облечена на сватбата в червено и черно? „Ами, така си хареса – няма някакъв контекст!”, отговаря Мишо и продължава да говори с любов за жена си. В едно тв шоу наскоро призна, че песента „От много, много отдалеч” е посветена на нея. Момичетата в студиото се разплакаха, защото очевидно всеки намира в текста по нещо от собствените си преживявания. „Ами то, в това е силата на поезията, казва певецът. Навремето Жоро Христов ми поръча да напиша песен за майка му. Казах му: „Аз ще напиша песен за моята майка, а ти я изпей за твоята!” И той я изпя толкова прочувствено – като за собствената си майка! За всички майки по света се отнасяше това „Майчице!”

Белчев има толкова много стихотворения, че не знае колко са. Не държи точна бройка и на албумите си. Сега, ведно с концерта, ще излезе още една книга с избрани негови стихотворения, а замисля и автобиографична книга догодина, която вече е обсъдил с издателя Иван Габеров от Велико Търново. В нея има намерение да разкаже за живота си откъм емоционалния му ракурс, като обобщава трите най-ценни за него неща – музиката, семейството и приятелите Някои от приятелите вече не са между живите – като Андрей Баташов. С Криси му стават кумове на сватбата с Боряна. „Беше лудо влюбен в нея!”, казва Мишо и признава, че когато за пръв път чул да пее Боряна, направо не могъл да повярва. Нещо повече: „Като чух нейното изпълнение на „Вървят ли двама”, направо настръхнах. Напомни ми за Маца!”/Мария Нейкова/ И тя ужасно му липсва. Двамата имат спомени от „Златният Орфей”, както и много красиви вечери... След смъртта й – нейната и на съпруга й, се чуват със сина им Цветин, но вече нищо не е същото. Сред приятелите на Мишо са Катя и Здравко от „Ритон“, всичките от „Тоника” – сега и те ще пеят на концерта му, но без Гого.

Другите по-близки са Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Хайгашод Агасян...“Хайго и жена му ни бяха кумове на църковната сватба, а синовете ни имаха идея да направят дует „Арменецът и Белчев“.“, смее се Мишо. Не е имал проблеми с никого от гилдията. „Обичам си нашето поколение изпълнители!”, казва сърдечно авторът на много любими шлагери. Несъмнено концертът му ще бъде апотеоз на най-доброто, създадено в жанра до днес – песни от златната ни музикална класика. „Тъжно е, че остаряваме, някои боледуват или си отиват от тоя свят!”, клати глава певецът. Мъчно му е, че неговото поколение изпълнители окапва – не е вече същото. Жалкото е, че според него културата и страстта към истинското изкуство остава някак неонаследена от по-новото поколение изпълнители.

„Мислят за парите и за други щуротии. А за нас музиката беше живот!”, констатира тъжно певецът. За чалгата не му се говори. И как иначе – той е и поет, и композитор от друг ранг. Разбираме го. Позволяваме си да го питаме обаче, понеже е руски възпитаник – завършил е режисура в Петербург, възможно ли е Азис да пробие на руския пазар? „Абсолютно невъзможно. Освен, ако не пее руски романси, защото може - има талант. Руснаците имат такова отношение към изкуството, че не биха допуснали чалга. Знаеш ли, че в Петербург да седнеш в едно такси, и шофьорът вътре ще ти се види изкуствовед – това са хора свръхлюбознателни и критични към изкуството!” Мишо определено е русофил, но също и франкофон – държи да отбележи това.

Сънува Петербург, а в ушите му звучат френски шансони  Спонсор на концерта му е българинът Цветан Иванов, живеещ в Русия. Директор на международна програма „Приятели на България”. „Един голям българин, прекрасен човек!”, хвали се Мишо и с тъга припомня за времената на „Златният Орфей”, от който има няколко първи награди и една голяма за цялостно творчество, получена на 50-годишнината му. „Хората го чакаха тоя конкурс, както и да го критикуваха понякога. Сега нямаме такъв музикален форум. А той имаше не само зрелищен, ами възпитателен характер за младото поколение! Държавата абдикира и се сложи край и на това хубаво нещо!”, констатира певецът. Миналата година Михаил Белчев е получил най-голямото отличие за културните дейци – орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие. „Радвах му се като дете. За какво друго твори един човек?! Това  е едно признание, че нещо от онова, което си правил, е докоснало хората, забелязали са те, защото си ги развълнувал”, признава творецът. 

Еми Мариянска