За мряната, македонската мома и Байкушевата мура, посята от Лили Иванова

Много обичам да ходя на риба. Вчера бях по река Места. Банскалии обичат много да римуват името на реката. Получава се звучене, подсказващо за сексуално действие.

Да ти го…

Искам да ви кажа, че сега много върви мряната. Мряната е възпята в македонска песен, в която се пее за една изключително нахална жителка на Пиринския край, която иска да се превърне в „мрена риба“ и да се намести до женения си възлюбен. Българка, какво да правиш. Калинка се казва. Мряната се лови най-добре на индимит. Това е животно, хабитиращо в едно с мряната. Живее под камъните и се нарича с различни имена. Мамарец, попадийка, ручейник, зеленка. Всъщност това са различни видове пеперуди, просто попитайте на какво върви и местните, без да ви го сместват, ще ви отговорят с едно от тези имена.

Много обичам този край. Красив е с тази долина и вековните гори. Един мой приятел ми каза, че Байкушевата мура била посадена от Лили Иванова Но да се върнем към риболова. Избора на място по река Места. Мряната обича бързеите, защото там се храни. В момента излизат само мъжки екземпляри, защото женските още се суетят с хайвера си. Изберете място преди бързея, за да може течението да отнася тежестта ви и тя да спира в „завоя“ по течението и така да ви е най-удобно за засичане. Какво представлява риболовният монтаж. Това е една от най-простите и най-ефективни риболовни линии. Добре е пръчката да е с дължина около 2.40 м. Спинингова макара и основно влакно 0.15.

Аз много обичам линията ми да е възможно най-тънка. Защото съм дебел. През основното влакно прекарвате ромбовидна тежест за речен риболов с два отвора и за стопер слагате обикновен вирбел без карабинка. Повода, който завързвате за вирбела, е от влакно 0.10 и кукичка №14. Малка е наистина, но така правя аз. Дължината на повода е трийсетина сантиметра. Вече сте заметнали и оловцето се търкаля по течението. Добре е веднага след цопването на оловото в бързея да върнете бигела на макарата, за да не се отдалечава от вас, а спокойно да си намери място на дъното. Аз замятам на около 15-20 метра. Риболовът е доста специфичен заради бурната вода и затова има два начина на наблюдение за кълване.

Първия го прилагат по-опитните, като поставят пръчката на стойка или струпани камъни и наблюдават върха на пръчката. Той постоянно е в движение заради динамиката на течението и си трябва бая опит, за да се различи „кълването“ от постоянното мърдане на тънкия връх. Вторият начин е по-лесен, но трудоемък. Държи се прътът в ръка и с пръст на влакното следим рибата. Кълването на мряната е доста отривисто, като странното е, че по-малките екземпляри удрят по-яко, а големите „опипват“ плахо Обикновено не трябва да се реагира на първия удар, а да се изчака бърза поредица и тогава да се засече. Мряната има месеста уста и откачанията не са чести. Просто трябва да се държи постоянно опъната линията и да не се вади „на бургия“, както обичаме да казваме по-опитните мренчари. Тука прекалих малко, но нищо.

Спори се дали мряната или пъстървата са по-вкусни, като аз залагам на мряната, главно, защото я няма в хипермаркетите и не е захранвана в рибарника с дрожди от някой екарисаж. Пържена е класика. Мряната никога не може да се купи, защото не е обект на промишлен риболов. Много е вкусна и затова много се бракониерства. Със срекме. Ако видите човек да ходи по реката и да държи едно кепче, това е явен бракониер. На задника си има малък акумулатор от мотопед и жици откарват тока до кепчето. Рибата сама влиза, просто „зашаматена“ от тока. Нямам думи. Така се хващат килограми от този планински дар. Разказах ви за едно удоволствие, което неминуемо завърши с гадост, защото живеем в България. Обаче не спирам до тук.

На трийсеттина километра от границата ни има изключително красив язовир в гръцка територия. Мисля, че се казва Потами или нещо такова. Колеги риболовци ми разказаха много интересни неща. По бреговете на язовира няма боклук, консерва или опаковка, която да е с надпис на гръцки. Сещате се. Най-очарователното е, че някои наши санародници, след като си тръгвали от язовира, пътьом крадяли части от напоителните системи, пръснати по неподозиращите нищо гръцки ниви, и ги връщали на вторични суровини у нас. Да им го сместа Стигнало се дотам, че съвместно с нашата Гранична полиция на КПП-то гърците да проверяват багажници. Срам. Много ми се искаше да отида там, защото в Гърция сладководната риба не представлява никакъв интерес и се лови в изобилие, но ме е срам от номера на колата ми. На него има синьо знаменце със звездички. А трябва да има черна лента, изразяваща траура от това какви простаци сме. Както и да е. Ще се оплача на Байкушевата мура и ще се опитам да я прегърна, за да я питам така ли е било преди хиляда години. Наслука.

Иван Ласкин
drememinamadurite@abv.bg