Надписи от 4-5 век пази древният Перперикон

Става въпрос за 2 надгробни паметника с надписи, които проф. Герасимова датира към 4-5 и един от 16-17 век. Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са били на повърхността на земята, а не под нея. Надписите са с високи стройни букви, които според д-р Здравко Димитров, специалист по антична археология, са латински.

Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес). Д-р Димитров смята, че това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток.

На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства. А това като цяло говори за сериозните икономически и стопански функции на Перперикон от този период.

Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век. На него се разчитат думите: „В памет на Наталис, който живя...." Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен.

Надписът, намерен най-далеч от римския път и Перперикон, първоначално предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров. В последствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, обясни Овчаров.

По време на тазгодишните разкопки археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон, след като са получили сигнал от местни хора, случайно попаднали на фрагменти от римски път.

По думите на професора този път е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток - Запад и най-вероятно е свързан с Вие Егнация. Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон.
.
Докато Овчаров и екипът му разкриват този фрагмент, до него попадат и на нещо като занаятчийска работилница, в която още личат определени места за обработка на метал. Откритието е датирано от 4-5 век, което по време съвпада с периода на разцвет на Перперикон и с неговата християнизация.

По думите на проф.Овчаров са били намерени и интересни рисунки. Той уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама, която според учения има и друг смисъл - като символ на посоките на света. Дамата се свързва и с религиозно понятие. В чертежите има и дълбоко символичен момент - те представляват архаичен образ на света. Много такива данни от 9-10 век има открити в Плиска и Преслав. Дамата е широко използвана и в други религии.

Буквално преди дни археолозите са се натъкнали и на автентичен оловен печат, на който се чете името на Муселий Бакуриани от 11 век. Това е втори печат на този Муселий, каза проф. Овчаров и уточни, че това е една от най-важните фамилии Бакуриани през Средновековието.