Няма матрял!

„Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е политик и затова не може да удържи своя престол. Който иска да управлява, трябва да прибягва до хитрости и до лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровеността и честността – в политиката са пороци, защото смъкват от престолите държавници по-сигурно и по-бързо, отколкото може да стори най-силният им враг.“

Един депутат, чието име няма да спомена, за да му видя резила след кметските избори, каза, че Борисов толкова ги е стегнал да не “пипат“, че не може да си върне кредита, който е взел, за да стане депутат. Браво на Борисов! Обаче сещайте се за какво е използван кредитът. Значи ли „депутат“ осигурена заплата, премии, надбавки, безкрайни софри и лобиране на кокошкарско ниво? Безмълвие или рядко безсмислено плямпане от трибуната? Значи ли думата „депутат“ нещо за тези, които се бутат пред урните и гласуват против другите само защото са от някаква партия, а другите са от друга? Без убеденост в промяната, а напук. Има ли значение за кого гласуваме? Какво значи „народен представител“ за нас? Защо той винаги е антипатичен? Защо избирателите ненавиждат депутатите си? Депутат някакъв абонамент ли е? Защо дебатиращата част в Народното събрание е една и съща от двайсет години? Защо говорят на „уъ“ и казват „шеасе“ вместо шейсет, и макЪр вместо макар?

Просто гледах „вота“ по БНТ. И ми хрумнаха тези безсмислени въпроси…
Какъв изцъклен резил. Един го гонят да напусне, той пък си седи като пън. Други дюдюкат, пляскат, стават, свирят. Гледат злобно. Просташки апострофи. Вдървено и несигурно ръкомахане от трибуната… Няма атмосфера, разум, аристократичност, кавалерство, достойнство, обноски, поведение, осанки, одухотворени лица. И най-вече няма смисъл. Има спор между пъдари. Злобни и изкривени лица. НЯма матрял.

Сетих се, че един приятел каза, че БСП са на доизживяване, защото ще им измре скоро „матряла“ и няма кой да гласува за тях. Какво ставало тогава? Ставали от ГЕРБ! Да, така е. Председателят го вижда, ама, нейсе няма матрЯл. Много съм бос за сериозната политика и нямам аналитичността и образованието да я разисквам, коментирам или критикувам, но съм обут за измикярската. Не е ли вярно, че в Шуменско стожери на ДПС в момента са си жигосали герба на ГЕРБ на бутовете и сякаш Доган никога не е бил на тяхна софра? В кметство, дивечовъдно стопанство, село? И, разбира се, обществени поръчки. Само в Шуменско ли?

Вдигам наздравици по селата и всички ми викат: Герберите са си наши хора, бе, пак нашето че стане! Де е текло, па че тече! Наздраве! Кое „вашето, бе?“- Ми нали сте от БСП?! Да живее партията! Малии... После като ги питам: нали сте комунисти, защо гласувате за ГЕРБ? - те ми отговарят: Абе ти кротувай. Оти деца гледаме, требва да се уредят??!?!
Ми нямам какво да кажа - и аз имам деца! И аз, ако стана народен представител, и аз ще ходя по софри и ще кимам на поредния бунак, който ме е хванал на „къс пас“ и ме увещава нещо, от което и еша си нямам. Оти е така? Винаги? Оти така ни учат от Народното събрание.

Оти, като седне народен представител на ловджийска маса, все пред него са най-хубавите ребърца. Оти? Нали и той е бил същият дръглив миндил, като тези, които му бутат ребърцата отпред. Ама има власт. Потуранчо. Има си концесии, осигурени от партията. Баластриери, лозя, язовир, местен транспорт, водна централка, търговия със земя, имоти, курорти и най-вече обещания за „близките“. Оти ги получава тези „облаги“ е така, отгоре. Без никога да е инвестирал в личността си, без инициатива или някаква поне малка креативност? Без притежание на качества, необходими, за да богатее човек през двадесет и първи век. Порочно и неизкоренимо е. Оти такъв ни е манталитетът. Оти избиха можещите след войната и ги закопаха дълбоко… и те не дадоха поколение.

Кметските избори са много по-важни от президентски и не знам какви си. Защото истината за развитието на мястото, града, региона са в кмета. Не познавам Цонко Цонев, но на това, което направи за неговия град - браво! Приятно ми е да вляза с колата в Каварна. Long live Rock ‚n‘ Roll! Ама тука е Чалгария

Е, не всички имат пистите на Банско и архитектурата на Несебър, обаче имат реки с баластреиери, планини с мно-о-о-го дървен матрЯл, ловни стопанства, язовирче, концесийки, минерална водица…. Е, това е целта на кандидат депутата. Сигурно в 90% от случаите. И на кандидат-кмета, разбира се. Наш човек!

Шуробаджанащината и роднинското домогване, особено в малките населени места, са неизбежни. Семейната администрация, „приятелските кръгове“ са факт не само там. Питам се - има ли заплаха за честността на идващите избори? Те ще са нечестни, без да бъдат подменени. Заради манталитета ни.

Усилия се правят. Верно - премиерът побеля. Вижда се, че има усилие. Ама искам единство. Искам да не се пречи. Искам да не се говори повече за апартаменти и принтери в МВР. Мина ми младостта в спор за принтери! Има някакви резултати сега, малко са, но има! Те с принтери се занимават и апартаменти. Пречат и се мразят. Напоследък не мога да си довършвам това, което пиша, защото се налага да си осмислям изблиците и виждам, че е безсмислено… и тъжно.
„Народ, който е предоставен сам на себе си, т.е. управлението на когото е предоставено на издънки из собствената му среда, се саморазрушава от партийни раздори, възбуждани от домогвания за власт и почести, а също и от произлизащите от това безпорядъци. Нима могат народните маси спокойно, без съревнование да разсъждават и да се справят с работите на страната, без да ги сместват с личните си интереси? Могат ли те да се защитават от външни врагове? Това е невъзможно, защото план, който е разбит на толкова части, колкото глави има в тълпата, губи своята цялост и става непонятен и неизпълним…“
Важи ли това и за нас?
Лека нощ.
(Цитатите са от едни подбрани тези, написани деветнайсти век, които ме отвращават)

Иван Ласкин
drememinamadurite@abv.bg