Падна ми мандибулата в скута

Празниците прекарах кротко, весело и постно. Поглеждах от време на време към екрана и общо взето не добих представа в какво се е състояла програмата и каква забава е внушила на дъвчещия зрител. Обаче прибирайки се в София заедно с един милион софиянци, пътьом си купих вестници. Сини, зелени и всякакви и седнах да ги чета на топло в дома си след уморителното шофиране. И ми падна мандибулата в скута. По повод новогодишната програма в тези вестници и на тази тема личности (някои наистина компетентни, пред които аз съм просто една еуглена) правят новогодишната ефирна забава на трътка Армагедон.

Картината е такава, сякаш хората вместо забавления са гледали филм на Дейвид Линч, в който костюмирани джуджета истерично подскачат и се кискат сред чинели и китари, роботизиран гологлав великан маха с огнена пръчка от някаква сцена към оркестър със затихващи функции. Ежедневна руса водеща вари в стъклен казан семенна течност и постоянно опитва с небце консистенцията й. Бясно край нея летят влудяващи камбанки, които имат зъби, а силиконови снежанки с шизофренни устни пеят за салата. Вали сняг от чеснови шлюпки. В средата на пъкъла има потънал в лава ешафод, до който Дядо Мраз, облечен в крокодилска кожа, хвърля съчки. На ешафодния пилон вързани гръб о гръб Богдана и Васил пеят: „Нооова годииина” ….Баси майката… Е такава представа получих за Новогодишната програма от вестниците и веднага пих ксанакс
Ясно е, че ефирът относно хумор, сатира и забава е на дъното, но бива ли така да се обиждат водещи.

Не съм съгласен с това окепазяване на Искра Ангелова, защото я познавам от двадесет и пет години и имам представа за въжделенията и вкуса й. Тя е талантливо и образовано момиче. Малко се лута из професиите като мен, но нали трябва да се храним. Но като пресеем обидите и отвращението на пишещите дами, се питам дали не са прави? Скуката властва.
По-нататък в седмичниците, които всички ние неистово обичаме, се търси сметка от държавната телевизия (разбира се, ще прескоча квалификациите за нея). „Защо предаванията й са пълен боклук и водещите приличали едва ли не на статисти от филма Джурасик парк?” Мали-мали!

Но всъщност е логично да се търси сметка от обществената телевизия за качеството на предаванията и защото тя се прави с пари на данъкоплатеца, който между другото гледа Discovery, Animal planet, Планета Пайнер или не знам какви планети още. Аз също питам: Защо, когато има директна връзка с репортер от БНТ, никога не го чувам? Ми сложете поне квадратче с жестомимичен превод. Ние ще научим езика в името на БНТ и готово. Обществената телевизия е доста странна. Най-вече в критериите и оценката за качеството на предаванията си. Там наистина има предавания, които са за маймуни.

В частните телевизии още повече, ама те не са омъжени за бюджета на държавата. И не се заяждам, просто питам.
В частните телевизии има предавания с комедиантски претенции, пред които завалията Къци с хумора си е като братята Маркс, Бен Търпин и Хари Ландън, взети заедно. Но за това не плаща данъкоплатецът. Пазарът принуждава частната телевизия да си гледа рейтинга, прави някакви аквилибристики с есемеси, лъже с резултатите от проучванията, наречени рейтинг, и печели. От простотии, но печели. И това й е работата. А държавната? Пак пълно с простотии, ама не печели.
Тончо ми е приятел и аз трябва да сменя темата и да продължа с мекия тон. Минута ми е много за този въпрос, но той остава. И нека малко ехти из коридорите на БНТ този въпрос.

По същество аз знам кое дразни пишещите дами, но те не си казват. И те искат баничка. В БНТ вече години съществуват външни продукции на любими продуценти с петкратно увеличен бюджет, които продукции нито са уникални, нито за тях се изисква особена външна квалификация и техника, каквато БНТ да няма. БНТ обаче харчи. Имал съм случай като външен продуцент в БНТ, в който предложеният от мен рекламен клип в ранния часови пояс среща трудности в излъчването си, защото „имало квота” и видите ли, под сурдинка да разбирам, че тази квота се пази за друг пояс в друг час с по скъпо рекламно време и при по-скъп продуцент. Рекламодателят, когото с мъка убедих да даде парите си, след обяснението ми ме гледаше тъпо. Рекламният спот пое естествения си път към частна телевизия и БНТ не спечели тези пари. Ако в държавните театри има делегирани бюджети и те трябва да се самоиздържат от билети, определени според зрителския им успех, не трябва ли така да е и в БНТ? Или поне наполовина. Това не би ли накарало управата на медията да се замисли каква възвращаемост има и да следва неписаните търговски закони, за да печели? Ако че има и некомерсиални предавания и обществени теми. Ама никой не ги гледа. Как да се намери балансът.

Пълна мъгла е това с критериите. Но това в друг брой на „Торнадо”. Новините по всички телевизии са еднакви, ама защо в едните има реклама, а в другите не? И възможно ли е някой да „определя” рекламопотока и от Националната телевизия да са „съгласни” с това, че за какво им е реклама, когато са на бюджет? И нали разбирате, че се правя на луд. И въобще се опитвам да съм подвластен на мекия тон, защото мисля, че така трябва. Засега. БНТ беше уникална в едно - производството на игрални филми, телевизионни сериали и т.н. Сега най-добрите български сериали са в частните телевизии. Естествено, че продуцентите няма да оставят така бюджетната телевизия и ще я атакуват. И с право - просто продукцията им е качествена и БНТ няма къде да ходи. И ще излезе, че държавна телевизия с претенции за самоуправление се ръководи косвено в рекламата и програмата от частници. Някой да е чел Джоузеф Хелър? Пак се правя на луд. Но нека се върнем към програмата. Много от предаванията в държавната телевизия лепнат от скука и инфантилност И стълбите към етажа на Дирекцията още лепнат от разлято кафе, което сутрин се изпотрепваха да носят на Пръмова водещи, продуценти и телевизионери, само и само да не им закачат платената скука. И пак няма уникални предавания. Всъщност в този материал точно за това исках да говоря, ама се отнесох. За уникалността на предаванията и гениалното ми прозрение, че точно това е пътят към успеха на една програма. Прекрасно е това, че законът позволява външни продукции в БНТ.

Това е път и по него трябва да се върви. Ама нямаме уникален, БЪЛГАРСКИ формат за забавно предаване. Началото на „уникално” говорилно шоу с оркестър постави Тодор Колев. Тогава той седеше вляво от оркестъра. Слави за да не го обвинят в плагиатство, застана вдясно, а пък всички останали животни, магарета, опосуми и сурикати, за да не имитират Слави, се върнаха отново вляво при Тодор Колев и така плагиатството беше погребано. Ето това ни е „уникалното”. Не ми казвайте, че да снимаш портрет за някого, да говориш малоумно за изкуство и да готвиш е уникално. Глупости. Уникално е „Господари на ефира”, ама не е българско. Уникално е предаването на Карбовски, защото е българско и тарикатът се занимава с българското „гадно”. И го рови. Нищо, че ни смърди. А българското „смешно”? А българските детски предавания? Ето го разковничето.

Казвам го ясно: Има нужда от чисто български формати Без имитации и пръдливи, пошли скечове. Има нужда от нови лица. Има нужда от фантазия и смях. И тогава никой няма да се дразни нито от бюджета на БНТ, нито от реалити простотиите и прочее.Иначе Зрителят тотално ще изгуби своята индивидуалност и ще тъпее пред екрана, изтърквайки копчето, водещо до Пайнер.

Пожелание: Теди Москов да се върне в БНТ като външен продуцент. Лека нощ.

дремеминамадурите@abv.bg