Писателят Владимир Зарев: Пандемията е опит да ни обезличи като в книгата на Оруел „1984“

По думите му пред БГНЕС най-важното нещо е непрестанното насилие, което този вирус, тази зараза, този бич Боже упражнява върху нас. Непрестанното, страшно усилие, което променя психиката на човека, всеки от нас, до голяма степен и човечеството.

„Първо, бих искал да Ви кажа за насилието на страха. Всеки от нас изпитва уплахата, че той или негови близки, приятели могат да се заразят и да има фатални последици.

Второто, много страшно насилие върху човешката психика е неизвестността. Този вирус, повярвайте ми, е голяма енигма, той е необясним. Само това ще Ви кажа, че 14 дни съпругата ми, поетесата Мирела Иванова, беше в карантина заедно с мен и ние непрекъснато бяхме заедно в този апартамент, но тя не се зарази. Това е чудо, то е нещо необяснимо! И неизвестност кога може да ни улови, колко време ще продължи, как ще мине, защото при някои протича много леко, кога ще си отиде тази пандемия, кога ще освободи от прегръдката си човечеството, кога хората отново ще възвърнат свободата си?Всичко това е неизвестност, която също потиска и плаши.

Третата форма на насилие е несвободата – задължителното носене на маски, разстоянието, което трябва да следваме, това, че фактически страната се намира в локдаун, т.е. всичко в нея не работи и е затворено. Приветствам тези мерки, но те отнемат свободата ни, действат върху психиката ни и променят нашето отношение не само към света, но и един спрямо друг“.

Има още две неща, които искам да спомена и които са страшно важни. Едното – това е, че тази пандемия, този вирус на COVID-19 ни въвежда в задължителното равенство. А всяко задължително равенството – това го знаем от социализма и от прекрасната книга „1984“ на Оруел –е форма на безличие. Значи, тази пандемия масово ни обезличава. Ние сме били личности, някакви… Аз винаги съм твърдял, че свободата е форма на различие, че колкото по-различен е един човек, толкова той е по-независим – точно това ни се отнема в пандемията.

И последната форма на насилие, оказва се, пандемията е световен проблем. Като на война – заплашен е всеки един от нас поотделно, но в същото време и цялото човечество. Всеобхватността на заплахата също действа върху човешката психика. Познавам хора, които стигнаха до развод в цялата нервност, която непрекъснато се упражнява върху тях от вируса и пандемията“, коментира писателят.

За него спасението от този смъртоносен вирус е в четене, защото когато човек потъне в един друг свят – на книгите, който засяга пряко въображението, той се спасява точно от това безличие, от несвободата. И, разбира се, съхранява въображението си.

„Мисля, че едно от нещата, което може да спаси човечеството, е духовността. Тя ще ни помогне да възвърнем целостта на собствената си личност и да заживеем с нея – над ограниченията, над страха“, казва той.

На въпрос кога смята, че светът ще се върне към стария начин на живот, Зарев споделя: Отдавна развивам тезата си, че човешкият разум е ракът в природата. Човекът със своята алчност, със своята агресивност, със своя краен материализъм, в който живеем в момента, фактически унищожава света, който го е създал, така както раковите клетки унищожават човешкия организъм. По същия безкрайно глупав и изтощителен начин използваме природата и това нещо неминуемо ще се върне към нас …Човекът, човечеството не разчетоха правилно това изпитание, което ни застигна.

Трябва просто по друг начин да осъзнаем, че трябва да се променим, да загърбим този краен материализъм, ужасното подчинение единствено само на успеха и на парите, да се върнем към духовността“.