Преводачите искат политика за отпускане на стипендии

Липсата на ясна законова рамка за защита на авторските права, без която се губи възвръщаемостта на инвестициите на местно и еропейско ниво, както и Данък добавена стойност (ДДС) са сред основните проблеми в Европа, каза Енрико Турин - директор на Федерацията на европейските издатели. По думите му “европейското законодателство позволява на съответната държава да приложи намален ДДС върху отпечатаните книги в сраната си”. България е една от двете страни в Европейския съюз, които още не са се възползвали от опцията. Турин посочи Франция като добър в подкрепата при износа на преводни книги и подпомагането на авторите при международните им участия. “Раздаването на литературни награди е друг вид стимул за творците, преводачите и издателите”, каза още директорът на Федерацията на европейските издатели. Според него стъпка в правилната посока е подкрепата при цифровизирането на книгите. Той отново даде за пример Франция, както и Белгия, които през последните години подкрепят издателите при цифровизирането на каталозите им. В заключение той подчерта, че всяка държава трябва да осъзнае важността на сектора, свързан с книгите и това е първата крачка.

Предстатвителят на CNL и френски издател Марк Гаяр представи изчерпателна статистика за пазара на книги във Франция и отражението на кризата върху него. Той посочи, че през 2014 г.  са отпуснати 2700 помощи за книги, а сред подпомаганите секторите са хуманитарни и социални науки, графични романи, издания за младежите, поезия, научно-техническа литература. И той цитира добрите практики на Франция, която подпомага отделни региони с малки книжарници и библиотеки, както и различни литературни прояви, семинари, стажантски програми за преводачи, обмени и др.

Веселин Тодоров, председател на АБК подчерта усилията на НДК в подкрепа на българската литература, чрез създаването на НЦК и с редица други инициативи. “Но е малко вероятно да постигнем резултатите, които френските ни колеги споменаха, ако нямаме подпомагане от държавния бюджет“, поясни той. Тодоров очерта три проблемни теми, където е необходима държавна намеса: учебниците, които са около 40 на сто от оборотите; закона за авторското право и необходимостта от  субсидиране на държавните библиотеки, чрез които да се компенсират и авторите, чиито творби са част от библиотечните фондове; монополното положение, в което се намираме по отношене на търговията с електронни книги. 

Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри", зам.-председател на АБК, очерта основните проблеми в реализацията на българската литература в чужбина. Според нея литературният превод е най-сложният вид превод и повечето национални, и европейски програми отделят най-много средства именно там. По думите й “българският език е сравнително рядък и затова е необходимо да се превежда на по-разпространени езици, за да стане по-достъпен. Тя даде за пример програмата Creative Europe, в която е заложен преводът от „по-малки“ на „по-големи“ езици. Според дамата трябва да има последователна политика за отпускане на стипендии за преводачите, които да работят в съответната държава, на чийто език превеждат. Необходими са и акции за промотиране на авторите и техните книги, както и присъствието им на международни форуми и панаири. Липсата на достатъчно литературни агенти, които да търсят издатели в чужбина е друг основен проблем според нея.

Милена Делева от фондация„ЕлизабетКостова“ не успя да присъства лично, но беше подготвила съдържателна и интересна презентация, озаглавена „Книгата е държава“. Благодарение на фондация „Елизабет Костова“ 8 книги на съвременни български автори са преведени на английски език.