Промените в закона за кино ядосаха кинодейците

Според Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциацията на българските оператори, Обсерваторията по Икономика на културата и Съюза на българските филмови дейци тези изменения не защитават националния ни интерес и българското кино.

“Това, което мога да кажа във връзка с този проекто-закон не се различава много от това, което мислят болшинството от хората, които наистина правят българско кино у нас – продуценти, режисьори, актьори”, каза за frognews.bg продуцента Павлина Желева ( „Прима-примавера”).

Според Павлина Желева това, което в момента се провежда е една много странна и набързо скроена акция. А всъщност е нещо, което би трябвало да бъде обсъдено в детайли от нужния експертен поглед, за да може да са направи окончателна оценка не само по отношение на въвеждането на данъчния кредит, а най-вече промените, които се предлагат да бъдат в синхрон с Европейската политика на ЕС, даваща много сериозни препоръки на всички държави членки за подпомагане на националното кино.

„Първо тези промени се извършиха тайно от филмовата общност, която въобще не знаеше за тях. Второто е, че те са свързани с промените, които бяха направени в Закона за радиото и телевизията – там не бе приет един много важен елемент, а именно за мажоритарното присъствие на европейска продукция, която трябва да бъде най-малко 50% европейска продукция и от нея голямата част се пада на националната продукция, която да е на оригинален език”, каза за frognews.bg режисьорът и оператор Радослав Спасов.

„Не може за една седмица, за две, за месец или за три да се правят неща, които не са анализирани и то професионално или надеждно и в момента да се поставя една ситуация, в която хората да трябва да кажат – дали са за или са против? Това не е игра на футбол. Това са сложни материи, в които трябва да се проникне и да се събрат необходимите специалисти в тази област”, коментира още Павлина Желева за frognews.bg.

„Силно се съмнявам, въпреки моите уважения към Сашо Донев, с когото сме колеги и знам отлично неговата позиция и привързаност към промоцията на българското кино, но не смятам, че той е идеалният специалист за това дали подобни промени са адекватни. Според мен трябва да се направи един сериозен дебат, включително с участието на европейски експерти”, убедена е Павлина Желева.

Вносители на законопроекта са ГЕРБ и Синята коалиция. Промените предпоставят възможността за въвеждане на данъчен кредит за целите на филмовата индустрия. В тях обаче се изключва възможността този данъчен кредит да ползват всички български продуценти, които използват под една или друга форма държавни субсидии.

В различните европейски държави е въведена практиката на данъчния кредит именно за подпомагане на националната филмова индустрия и копродукциите, докато в България се стимулират единствено чуждестранните продуценти, които ще дойдат у нас, за да извършат само снимачен процес. Няма да има нито разпространение, нито условие да минат през културен тест, няма да бъде изпълнено и условието поне едно копие да бъде на езика на съответната държава, посочва Диана Андреева, директор на Обсерватория по Икономика на културата.

Данъчният кредит е стимул, когато например се инвестират 100 единици в една филмова продукция, 30 единици от тях да се върнат обратно. От познатите ставки българската е най-висока, обикновено ставките са около 20-25%. За да се използва данъчен кредит, в европейската практика са въведени лимити на видовете разходи като цяло на бюджета.

В сега предложените промени няма лимити на този бюджет, на практика се оказва, че и 100% от бюджета може да се разходва в България и срещу тези 100% да се вземе данъчен кредит.

„За нас като гилдия притесненията дойдоха от неучастието на филмовата общност в нито една от работните групи, което ни доведе до един момент, в който да започнем да правим проучвания на европейската практика във връзка с този данъчен кредит. Там видяхме много важни неща, които би трябвало да се прилагат. Едно от основните неща е, че тези кредити винаги подпомагат собственото производство и там има така наречения културен тест. В този културен тест има три позиции, на които се обръща внимание какъв вид продукции могат да бъдат подпомогнати”, коментира ситуацията Радослав Спасов.

В европейската практика са въведени и лимити за това какъв процент от хонорара за един актьор може да подлежи на данъчен кредит. В някои от страните е 15% или 25% , но няма страна, която да не е въвела лимити, както се предлага в българския вариант.

Според така предложените текстове всеки български продуцент, който е ползвал и един лев държавна субсидия, но е вложил 2 милиона частни инвестиции, няма възможност да използва този данъчен кредит.

Филмовите дейци настояват за създаване на работна група, която да осъществи сравнителен анализ на европейската практика и да адаптира най-добрите идеи в нашето законодателство.

В становище на НФЦ (относно исканията и протестите на българската общност), подписано от изпълнителния директор на агенцията Александър Донев и разпространено до медиите се казва следното:

„Считам поредицата изявления и публикации на някои български кинематографисти през последните дни за прибързани, подменящи същността на предлаганите промени и допълнения, а в някои оценки присъстват откровено спекулативни твърдения.
По същество законопроектът третира частните инвестиции в областта на българската филмова индустрия и създаването на механизъм за тяхното запазване и увеличаване. Неговите принципи не създават нова форма за директно финансово подпомагане за сметка на бюджета, а възможност за привличане на средства, които досега са отивали в други държави на ЕС или извън него.
Законопроектът възлага нови и по-големи отговорности на изпълнителна агенция «Национален Филмов Център» за контрол и събиране на информация относно българската филмова индустрия. В същото време създава условия за активно сътрудничество на НФЦ с Националната агенция по приходите.
В законопроекта и наредбата, свързана с него, има поредица от отворени въпроси, но те имат нужда от обсъждане на алтернативи и приемане на най-добрите варианти за българската икономика и за националната филмова индустрия.”

На въпроса на frognews.bg дали вярва в успеха на диалога с НФЦ в лицето на Алекснадър Донев за създаването на един наистина добър закон за кино у нас, известният режисьор и оператор Радослав Спасов заяви:

„На заседанието на Националния съвет за кино сме разделени, имаме различни позиции и ми се струва, че в момента ние като общност не можем да бъдем в диалог с Александър Донев. Започваме да търсим подкрепа от европейските структури, защото имаме много големи страхове, че в момента има подмяна на европейските ценности с вкарването на чисто комерсиални продукции. И единственото нещо, което е водещо в селекцията на тези продукции, са парите, парите и пак парите”.