Само във Фрог: Шефът на САБ Хр. Мутафчиев монополизира парите на данъкоплатците

Повече от половин месец трябваше на председателя на САБ Христо Мутафчиев, за да осъзнае, че е допуснал грешка, при това фатална и да се извини на своите колеги за това, че ги нарече държавни хрантутници. Седем театъра в България, сред тях Народният театър „Иван Вазов” и Театърът на армията,  поискаха оставката на председателя на САБ. Дали наистина съвестта му продиктува това „извинение” или някой го „натисна”, това няма значение. Има грешка, има прошка! При това извинението му не е само от негово име, но и от името на целия управителен съвет на Съюза на артистите в България, който без да иска стана жертва на емоционалността на своя председател.  Ще му простят ли обаче театралите?
    
Може и да му простят, защото в Мутафчиев е „и хляба, и ножа”. Той звъни в Министерството на културата и  „ осигурява заплати като поставя ултиматум”. Той подписва споразумение с БАРОК (работодателската организация в държавните театри)  за увеличаване на заплатите само  на членовете на САБ и точно в момент, когато 8 театъра са в режим на “финансово оздравяване” , между които е и Врачанският театър, чийто директор по съвпадение е и шеф на БАРОК. Благодарение на него отново „съществува” Родопският театър в Смолян. Той,той, той! Той е осигурил увеличение на  броя на заетите по  програма „Мелпомена” с 50 души, както и размерът на техните възнаграждения през 2015 г.
    
И тук, при споменаването на националната програма  „Мелпомена” на Агенцията по заетостта към МТСП, чията основна цел е увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места за подпомагане дейността на театрите в България, нещата започват да замирисват на пари, власт и влияние. За него – председателя на САБ.
Защо пък да замирисва? Националната програма „Мелпомена” стартира през 2009 г.  с финансиране от държавния бюджет от милион и 70 хиляди лева. Тя осигурява работа на 265 безработни артисти за една година. И Съюзът на артистите в България с председател Христо Мутафчиев освен, че е единствен координатор на тази програма, е и един от работодателите по нея. Как Мутафчиев успява да монополизира тази програма още при нейното създаване, тепърва ще разберем. По-важното е, че преди 7 години тази програма трябва да дава шанс на артисти, музиканти, балетисти и технически екипи.  И това е записано в нея. За седем години обаче нещата се променят.

Източници на Фрогнюз от Министерство на културата ни показаха списъка на културните институти за 2016 г., които ще работят по тази програма. Най-много безработни актьори – 11 са наети в столичния общински театър „Малък градски театър – Зад канала”. Това, че председателят на САБ е на щат в този театър е чиста случайност. С 10 бройки пък се е сдобил Столичният общински театър „Възраждане”, където председателят на САБ е гостуващ актьор. Но и това е чиста случайност. Седем безработни актьора са заявени за Столичния куклен театър, а шест са актьорите, които са в последния от четирите общински театъра в София – Театър „София”. Иначе казано, държавни пари при Столични общински театри отиват.

Да обърнем внимание и на работещите на щат в Съюза на артистите в България. В  обръщението на Съюза от 18 февруари 2016 г. се казва, че там работят на щат 7 човека. Но председателят е пропуснал да уточни, че 6 от тях обаче са по националната програма „Мелпомена” – 5 с висше образование и един със средно. Няма лошо българските данъкоплатци да финансират творческо-синдикалния монопол на Христо Мутафчиев. Че музиканти и танцьори са проспали тези седем години и не са разбрали, че са отпаднали от тази възможност, си е техен проблем. „ Когато човек иска нещо, трябва да се интересува и да чете.”, вярно твърди Мутафчиев в своето „извинение” към своите колеги. Ми четете, де, четете! За да прочетете, как за седем години „балерина/балетист”, „касиер”,”отговорник ателие” и „ тапицер” от списъка на монополиста Мутафчиев отпадат.  Как от 265 човека през 2009 г. се „увеличават” на  202 през 2016 г. благодарение на монополиста Мутафчиев е математическа задача. Факт е обаче, че той разпределя вече с 300 хиляди лева повече. Разпределя ги там където иска.  Но го прави с извинение към всички, които „са се почувствали уплашени и притеснени, наранени или обидени” от неговото „непремерено” изказване за „мечките” и „откритите сцени” в Смолян.

Приемете извинението на   Христо Мутафчиев. Парите, властта и влиянието не миришат! А разпределянето на  милион лева на година, са си милион лева и пари, и власт, и влияние! Как обаче ще защити този „монопол” Ивайло Калфин –заместник – министър председател и министър на труда и социалната политика ще разберем само след две седмици, защото депутати вече са го извикали на парламентарен контрол, за да разберат колко милиона лева на българския данъкоплатец „струва” председателят на САБ – Христо Мутафчиев.

Добромир Райчев