Само във Фрог: Цензура приклещи Сатирата

За пояснение таблото на срама представлява витрина до входа на театъра, ключ от която има само секретарката на директора на Сатиричния театър проф. Здравко Митков. А въпросният Георги Киров е един от големите озвучители у нас. В Сатиричния театър "Алеко Константинов" е от самото му създаване. Работил е с най-големите актьори у нас, както и със звездите на естрадата Емил Димитров и Васил Найденов. Един от малкото, които не ги е страх да излязат с името си срещу авторитарния режим, на който е подложена трупата на Сатиричния театър.

Като шеф на озвучителите той хвърля оставка в защита на свой колега-озвучител, както и в подкрепа на плахите все още опити на трупата да защити достойнството и правата си. Той беше обвинен в непрофесионализъм, а молбата му разписана с думите, че ще дойде по-добър от  него. На негово място идва студентка, която гледа озвучителния пулт все едно ще управлява космически кораб. Колегите сега я обучават.

От Фрог нюз се срещнахме с дългогодишни служители в Сатирата. Страх ги е да излязат с имената си поне засега, защото в Сатиричния театър от момента, когато проф. Здравко Митков спечели по „оня начин“ конкурса за директорския пост, в него вече не се живее. И в пряк, и в преносен смисъл. Голяма част от трупата е минала на успокоителни - тази, която още не си е подала „доброволно“ оставката.

В Сатирата атмосферата е отровна, по-отровна от всякога. Това се отразява зле на хората, които работят там. Изключение правят 3-4 човека, които са сред антуража на проф. Здравко Митков. Едната госпожа е Елена, която сега се изживява като кадровик в театъра. Заедно с директора те колят и бесят. От назначаването на директора през октомври 2013 г. 10 човека са напуснали, като всичките „доброволно са си подали оставката”. Първият, който изхвърчал, бил сценограф, за когото заместничката на Митков била дочула, че доработвал и на други места. Условието: „Ако не си подаде молбата сам, ще бъде уволнен дисциплинарно.“ Той я подава в петък, в понеделник вече друг е назначен на негово място.

Подобна съдба застига и една шивачка. Пуска си молбата с едномесечно предизвестие. Освободена е още на другия ден от Митков. Служителите ни разказват, че никога директорът не си цапа ръцете с мръсната работа. Има си малко, но доверени хора, които без излишни сантименти имат задачата да се освободят понякога от хора, чийто живот е минал в Сатирата.
 
От театъра организират подписка, която вече е подкрепена от повече от 30 човека. Голяма част от колектива обаче е скован от страх. Така един от големите артисти в театъра не смее да се подпише. „Той е много отмъстителен, ще ме изгони”, страхува се той. Какво остава тогава за другите…

Трупата на Сатирата е абсолютно парализирана от думите на Здравко Митков по медиите, според които всичко върви по мед и масло в трупата. Има железен договор за 4 г. и работи „по правилата” - които важат само за него.

Доводите винаги са му непоклатими. Отрича всичко, документите му са изрядни, поставил е 4 пиеси вече е и те са му гордост. А билети за някои от тях се намират и за по 2 лв. Дори се раздават пропуски за по 1 лв. И тези напъни, за да се събере публика от около 70-80 човека за постановката на Митков „Дон Жуан от Сохо” при капацитет на салона 550 места. И 80 души публика се смята за пълна зала. Защото голяма част от представленията се играят пред 30-40 зрители. На всяко представление обаче Митков неизменно е там. Сяда, гледа с интерес, смее се, разказват с недоумение  от Сатирата.

Същевременно откакто е на власт, професорът сваля 7 заглавия наведнъж от репертоара - все постановки, които се играят пред пълен салон. „Римска баня” от Станислав Стратиев, „Онова нещо” на Христо Бойчев, „Прелестите на изневярата” - режисьор Йосиф Сърчаджиев, „Air tango”, “Още веднъж отзад” на Иржи Менцел и др. Въпреки че репертоарът трябва да се подменя и освежава, Митков докарва своята „Волпоне” от Народния театър, откъдето взема актьорите и реквизита. Тя поне събира около 150 човека публика. Сигурно, защото участват Георги Мамалев и Антон Радичев, коментират от театъра. Хонорара, който взема за „Волпоне“ Митков е космически и законът му го позволява.

По фестивали и турнета се обикаля единствено с двете постановки на Митков - „Дон Жуан от Сохо” и „Волпоне”. ЕТ „Здравко Митков“ - театърът е негов и работи за него, оплакват се обезнадеждените театрали.

Между всичките директори, с които са работили, такова чудо никога не е имало. От всичките тези смени театърът се обезличи, загуби своята роля в обществото. Ние нямаме трупа, имаме натрупване на актьори, е тъжната констатация на служителите. И по тази причина няма кой да му се противопостави. Вече голяма част от трупата е съставена от негови студенти от НАТФИЗ.

В театъра усилено се говори, че Стефан Данаилов стои зад Здравко Митков. Това се знаело 2 месеца преди конкурса. Тогава нищо не направихме, защото ни беше страх. Дайте да излезем, дайте да излезем и не се престрашихме. Митков самодоволно си дойде и започна от смяна на мебелировката в кабинета си с нова кожена гарнитура. След това се самоизтъкваше, че е сменил външната реклама на театъра. С нови рекламни табла сме, а публика в театъра няма. Постановката „Вечеря за тъпаци” не се  рекламира никъде и въпреки това 14 години се играе пред претъпкан салон. Сега хиляди левове са хвърлени за новата реклама, а на централните табла са закичени пиесите на Митков. Последната му постановка, по време на репетициите, на която напусна Георги Киров - „Шумът на върбите”, е с денонощно осветена реклама. И пак няма публика. Няма и да има.

След всичките пари, които изхарчи, и психологически и морални вреди, които ни нанесе, Митков ни прекрати и договора с медицинския център, който беше нает да ни оказва медицинска помощ, възмутени са служителите. Вече и с това не разполагаме. Нямало пари.  Наш колега умираше в болница от рак и нямаше пари да покрие някои от изследванията си. Потърсихме съдействие от директора, но ни отказа пак с мотива, че няма пари. Колегата  ни си отиде от този свят огорчен и натъжен. В същото време Митков идва на работа с чисто нов джип „Хюндай”. Почувствахме се крайно унижени. Джипът уж е служебен, уж рекламен, никой не знае какъв точно е.

Говори се, че майка на негов студент от НАТФИЗ, който е назначен в театъра, е представител на тази марка. А джипът най-вероятно е платежното синът да бъде назначен и да расте в актьорската кариера. Дали това не е конфликт на интереси, питат служителите.

Покрай предишния директор също имаше скандал със служебен автомобил, осигурен за театъра – една стара „баничарка”, за която той бе разкъсан, че я е уредил от частната си фирма, без да назначи обществена поръчка. Сега тази кола, разбира се, е под нивото на Митков, така че се вози в новия служебен автомобил. Трупата на Сатиричния театър се чуди кой плаща разходите за бензина.

На първото събрание, на което проф. Митков свикал трупата, заделил време да им обясни, че никога не бил доносник на Държавна сигурност, защото не си бил подписал картончето. Обяснил им, че 20 години кандидатствал за това място и най-накрая съдбата му се усмихнала.

Дали има картонче или не, той си служи с методите на ДС. Ние се борим с голи ръце срещу тази машина и няма да отстъпим. Той ще бъде изгонен с камъни, ако не си тръгне доброволно, наежили са се от Сатирата. А да си отиде „без бой“, никак не им се вярва, защото го намират за кариерист, който безупречно си е подковал работата. Разговаряме със синдици, ще стигнем и до неподчинение. Готови сме на всичко, казват служители от трупата.