На Сурва българите сбъдват мечтите си

Празнува се всяка година на 1 януари и бележи края на коледните празници. Съвпада с магическото време, когато природата се подготвя за своето ново раждане, а светът – за ново сътворение. Тогава според народните вярвания навсякъде господстват каракондоживи, вампири и джадити. Те бродят от залез слънце до първи петли по къщи, ниви и градини. Сеят болести и зараза и нарушават хармонията в подредения свят на човека.

В това време на мистика и тайнство, което народът ни е нарекъл “мръсни дни”, хората носят в дрехите си по няколко скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените не решат косите си, не хващат нож или ножица, не поглеждат и не се събират с мъжете си, а баячки и врачки връзват на новородените и малки деца червен конец, кадят ги с пушек, за да не ги залюби змей. Но и малки и големи с нетърпение и радост очакват последния ден на старата година, за да споделят желанието си за здраве и берекет, щастие и сполука.

По традиция честването на Сурва започва на 31 декември с нареждане на празнична трапеза, която се кади. Тя пресъздава магията за плодородие и берекет. Подчертано символичният и смисъл се определя от задължителното присъствие на обредни храни – варено жито и хляб – боговица, баница с късмети от дрян, руйно вино, ябълки, пуканки и ошав. На маса стопанката слага сарми с месо, пача, печена наденица, свински пръжки.

Огънят в огнището се поддържа до сутринта, а софрата не се вдига до изгрев слънце – за да е здрава, плодовита и щастлива настъпващата година.

Тези най-искрени желания на българина се сбъдват от сурвакарите – малки момчета и момичета. Облечени в празнични дрехи, с торбички през рамо още след полунощ те тръгват из къщите. В ръцете си носят писани тояжки – сурвачки. Направени са от дрянови пръчки със здрави пъпки, в които старите хора припознават дървото на живота, дълголетието и изобилието. Украсени са богато, като най-често се кичат с червена ябълка и бяла вълна – символи на любовта и женското начало, червена люта чушка – подчертаваща мъжката сила, нанизи от пуканки и сушени плодове – знак за плодородие, и дребни парички, нанизани между малки кравайчета– белег за благополучие и късмет.

Най-първо децата сурвакат своите близки. След това обикалят всички къщи. Едновременно със сурвакането, изричат благословии на всеки от семейството, като започват от най-възрастния:

Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина до амина!
След това сурвакат домашните животни. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши сили и ще му осигурят успех във всички начинания.

След наричанията стопанката на къщата дарява сурвакарите с малки краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбонки и дребни парички, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие.
Като обиколят махалите, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в река и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

Особен смисъл и колорит на празника придават традиционните маскарадни игри с кукери, характерни за някои райони на страната. Те са непосредствено свързани с времето, когато по света бродят караконджули и вампири. В народните представи в тях са превъплатени душите на неопяти или прескочени от котка мъртъвци. Никой не е сигурен как точно изглеждат, но се знае, че носят само болести и злини на живите. Според поверията хората ги разпознават по огромните човешки глави и четири конски крака, дългите им уши и големи изцъклени очи. Често се превъплъщавали и в други същества – куче, котка, кон, кокошка, малко пиле или дете, и в този вид се явявали на своите близки точно в полунощ на Сурва. Единствено благословията на маскираните сурвакари “Сурва, сурва година!” можела да развали магията.



Кукерите се организирали в русалийски дружини, в които участвали само мъже, не по-възрастни от 40 години. Най-често се обличат в женски дрехи, носят на главите си маски на животни и птици. Маскират се като бабугери, русалии, джамали, старци, дервиши, мечкари, цигани и др. На кръста си слагат големи чанове, които през цялото време дрънчат.
Носят червени кърпи, мечовете и тояги, които размахват по време на празничното шествие. Вярва се, че кукерите на Сурва са посветени в тайнството да лекуват от неизличими болести.

Смисълът на този своеобразен мъжки карнавал е да защити всяко живо същество от силите на мрака, да прогони надалеч демоничните същества от отвъдното, да възстанови реда и хармонията в малкия свят на човека. Вдигането на много шум и врява, посредством хлопкането на звънците, удрянето на железа, биенето на тъпан и свиренето на гайда, кавал и зурла, целяли да предизвикат уплах или стрес у човека, и така да се освободи от лошите мисли, и пречисти душата си.