Венци Мицов: Днес Народният съд е жив и е в душите ни

Мислете за народния съд!
Мислете и никога не го забравяйте!
Помнете паметта на жертвите!
Помнете и имената на палачите!
Помнете как невинни хора биваха убивани, а други невинни хора - вкарвани в концлагери.

Помнете всичко това, но се опитайте да направите и изводи от най-новата ни история.
Защото, ако не си направим изводи от историята, то това означава, че не ставаме за нищо.

Днес Народният съд е жив и е в душите ни.
Замислете се и ми кажете съвсем честно - не убиваме ли виртуално всеки ден всеки, който не споделя идеите ни?

Не видях ли завчера как под един пост, разказващ за неприемливото мнение на един известен режисьор, млад и интелигентен борец за граждански права и толерантност кълнеше - "Тоя много пуши, ще умре от рак"?

Не видях ли как всяка една новина разделя хората на два състава на народни съдилища и тези хора желаят злото на другата група - било за природа, за конвенции, за джендъри, за казарми, за каквото се сетите още?

Не видях ли в очите ви желание не за спор, а за бърза присъда с изпълнение на площада?
Не видях ли да говорите от името на суверена, заплашвайки с него и говорейки от негово име в стил "Троцки на 5 водки"?
Не усетих ли злоба, вместо желание за разбирателство?

Душите ни...
Душите ни не жадуват близост!
Душите ни жадуват смърт, маскирана като "гражданска енергия"!
Най-напред виртуална...
А после и физическа смърт!

Помнете Народният съд!
И знайте, че той не е присъщ само на комунизма или фашизма.

Народният съд е състояние на духа.
Желание да сочиш с пръст, превръщайки пръста в дуло на автомат.
Желание да раздаваш присъди.
Желание да отстраниш всички, които не мислят като теб...

Помнете Народният съд!
И не позволявайте никога повече една група хора да съди друга група хора от позицията на силата и всеобщата стадна истерия!