Висоцки е жив

Ники Атанасов e журналист, радиоводещ в БНР и поет с китара. Има издадени няколко авторски албума. Смятан е за един от най-добрите изпълнители на песните на великия руски бард Владимир Висоцки. На 22 март Ники Атанасов организира в зала „България” свой юбилеен концерт под надслов „Ники и приятели”. В него ще вземат участие Тони Димитрова, Стефан Димитров, Стефан Диомов, рок група „Карамел”. Ники се готви да издаде поредния си албум, в който ще включи и уникална песен по непубликуван текст на Георги Минчев. Албумът ще се казва „Да става каквото ще”.

Ники Атанасов пее песни на Висоцки повече от 40 години. Още като юноша негов приятел му подсказва, че гласът му наподобява този на руснака-бунтар. Тогава расте поколението на непокорните, опитващите се да разчупят догмите млади хора. С помощта на приятели и познати младежите си набавят плочи на своите рок кумири. Свирят, бунтуват се, израстват. „Откривайки за себе си Висоцки, разбрах, че този човек е истински революционер. Чудехме се как не е прибран и изпратен някъде в Сибир. Текстовете му бяха смели, дръзки, истински Бяхме възторгнати от силата на неговата поезия и завладяващия му дрезгав глас”, споделя Ники. „И до ден днешен всеки, който го чуе, независимо на каква възраст е и дали знае руски език или не, той е запленен”.

От 1998 г. всяка година на 25 януари, когато е роден ненадминатият руски артист, Ники прави възпоменателни концерти. Тази година за пореден път в „Магичния театър” на своя приятел Астор той събира почитатели, които ще дойдат да чуят любимите си песни. Публиката е разнородна, а вечерите се превръщат в своеобразно средище, обединило различни поколения.
Приживе Владимир Висоцки посещава няколко пъти България. Тук той има истински приятели и верни почитатели. В БНР, по думите на Ники Атанасов, той записва първата си дългосвиреща плоча – с автошарж на обложката. Мълвата говори, че записите, които не влизат в албума, сега са притежание на Иван Славков Ники е познавал лично майката на Висоцки, Нина Максимовна. Няколко пъти е разговарял в директен ефир с нея. Тя се отнасяла с голяма обич към българина, навярно припознавайки в него любовта на всички към непрежалимия й син. Никита Висоцки, един от синовете на големия бард, също е гостувал в предаване на Ники Атанасов. Нашият събеседник бил учуден от категоричността на младия мъж, че поставя изричното условие - в разговора с него да не се споменава името на известния му баща. „Щом обаче видях знака, че сме в директен ефир, първият ми въпрос към Никита беше за баща му. И целият разговор мина с една единствена тема – „Владимир Висоцки”, спомня си Ники.

Той се гордее с минимузея на големия руски артист, който има в своя дом. Почитатели на Висоцки са му подарявали портрети, снимки, статуетки, книги, предмети, свързани с живота на великия руснак. Тази колекция непрекъснато се обогатява. Ники не може да изброи концертите, които е изнесъл в София и страната с песни на Висоцки. Удивен е, че много млади хора, още тийнейджъри, идват да слушат песните на руснака-легенда „Странното е, че тези деца нито знаят езика, нито имат спомен за него – те са родени след неговата кончина. Но концертите ми са пълни с ученици, които го харесват и искат да чуят песните на Висоцки”, споделя Ники. Той смята, че в България паметта за големия бард е по-силна от тази в собствената му родина: „В Русия комерсиализмът сякаш завладя всички сфери на изкуството. Такъв целунат от Бога човек едва ли вече ще се роди на тази земя. Висоцки е обречен на вечност и на това винаги да има почитатели. Той е уникален, гений. Той е един и ще си остане един”.

Ники Атанасов е усещал „присъствието” на Висоцки неведнъж по време на свои изпълнения. Веднъж на концерт в ресторанта на Астор Ники къса четири пъти първа струна и споделя за читателите на „Торнадо”: „Разбрах, че той е тук и не иска да пея повече. От този момент нататък винаги по време на свои изпълнения слагам, по стар руски обичай, чаша с водка, покрита с черен хляб. И вече не късам струни. Мисля, че той ме разбра”.

Корабли постоят и ложатся на курс...
Владимир Высоцкий

Корабли постоят и ложатся на курс,
Но они возвращаются сквозь непогоды.
Не пройдет и полгода - и я появлюсь,
Чтобы снова уйти,
Чтобы снова уйти на полгода.

Возвращаются все, кроме лучших друзей,
Кроме самых любимых и преданных женщин.
Возвращаются все, - кроме тех, кто нужней.
Я не верю судьбе,
Я не верю судьбе, а себе - еще меньше.

Но мне хочется думать, что это не так, -
Что сжигать корабли скоро выйдет из моды.
Я, конечно, вернусь, весь в друзьях и мечтах.
Я, конечно, спою,
Я, конечно, спою, - не пройдет и полгода.