0|
5542
|07.03.2010
АРТ ДЖУНГЛА
Законът за кино предизвика ново възражение
В открито писмо до министъра на културата Вежди Рашидов и до премиера Бойко Борисов, режисьорът и оператор Радослав Спасов отново поставя важните въпроси за правната основа и институционалните рамки, според които се прави кино в България.
Дискусията за промените в закона за родната киноиндустрия се води от седмици и в нея участват творци и продуценти със своите често остро противоположни гледни точки, но в откритото писмо ясно е изразена позицията защо един се търси бърз и адекватен изход от тази дискусия:
ОТКРИТО ПИСМО
ДО:
Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ
Министър на културата на Република България
Копие до:
Г-н Бойко Борисов
Министър председател на Република България
6 март 2010 г.
Има една истинска история. Действието се развива в Османската империя. Един български учител отишъл да моли султана, да позволи да си построят в селцето църква. Пред двореца било пълно с народ (рая), хора, които от месеци чакали да бъдат приети. От време на време султанът се появявал, оглеждал раята, посочвал някого и го приемал. След като чакал извстно време, без да е повикан, учителят написал на български на една дъска приблизително следния текст: «ПРОШЕНИЕ от учителя Никола Ковачев, с молба от селяните на с. Ковачовица, Невркопски вилает, да им бъде позволено да си построят черквичка в тяхното село.» Султанът се показал, огледал раята, впечатлил се от странния надпис и повикал неговия носител.
Не е известно дали султанът е разбирал български, но ако погледнете сега от ската срещу селото, ще видите голяма църква с камбанария, по-висока от минарето на съседното село.
ВЪЗРАЖЕНИЕ
срещу нарушаването на Закона за филмовата индустрия,
което ще има последствията за националната култура като част от европейската
Г-н Рашидов,
С писмо от 18. 09. 2009 г. се обърнах към Вас и ви напомних, че „наближава срокът според ЗФИ, в който Вие трябва да посочите кои организации ще имат представителство в Националния съвет за кино”.
Според чл. 14 от ЗФИ - „Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1 министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти.”
Необяснимо защо Вие определихте организациите и техните квоти за нов Национален съвет за кино два месеца след законовия срок, с Ваша заповед от 24. 02. 2010.
От своя страна, изпълнителният директор на ИА „НФЦ” Александър Донев също нарушава Закона и намалява времето за избор на представители от два месеца на 12 дни.
Г-н Рашидов,
Това е много кратко време, в което организациите могат да направят своя обективен избор и да посочат своя представител за член на НСК.
Също така липсват мотивите, с които се отнема квотата на младите колеги в НСК, която беше специална придобивка, дадена от Вашия предшественик.
Намаляването на представителството на организациите в НСК, които имат принос за националното кино, и вкарването на нови организации, неразпознати до този момент от филмовата общност, поставя под въпрос компетентността на Съвета, като това е предпоставка за възможна манипулация.
На следващия ден, с нова заповед от 25. 02. 2010, Вие определяте организациите и квотите както за художествените комисии, така и за финансовата. Но отново не посочвате конкретна квота за всяка организация.
И отново изпълнителният директор на НФЦ поставя кратък срок – до 10. 03. 2010, в който трябва да бъдат посочени представителите на организациите в тези комисии. А Вашите подчинени в нарушение на Закона си позволяват да плашат организациите със служебен състав, ако не спазят определения в заповедта срок.
Всичко това поставя професионалните организации в екстремална ситуация. Те нямат време да направят своя демократичен и обективен избор. Напрежението допълнително се подсилва от факта, че на две или даже на три организации се определя една обща квота.
Тези нови разпореждания могат да се тълкуват като целенасочен акт за противопоставяне между организациите. Какво се цели с това?
Г-н Министър, позволявам си да Ви обърна внимание, че в повереното Ви Министерство и в неговото подразделение ИА „НФЦ” се случват неща, с които се накърнява демократичното право на творческа себеизява на авторите, след като изпълнителният директор си позволява еднолично, без да се позовава на каквато да било тематично-жанрова стратегия да определя темите на проектите, които да бъдат финансово подкрепени. По закон той няма това право. Единствено Вие, в рамките на определения от Закона Ваш лимит или целеви средства, можете да обявявате извънредни сесии за проекти с определена, пак от Закона тематична насоченост.
Самоволното решение вече предизвика негативна реакция в медиите, но г-н Донев не намери нужно нито да го мотивира, нито да го обсъжда с когото и да е било, нито да го отмени. Възникват основателни съмнения, че той поставя точно такива изисквания възоснова на известна само нему предварителна информация, че проекти, отговарящи на тях, вече са подготвени от определени продуцентски компании.
Напомням Ви, че НФЦ е единствената Изпълнителна агенция, създадена със специален Закон, според който филмовата общност участва в самото й управление чрез експертните комисии и чрез консултативния орган НСК.
Изпълнителният директор няма право самостоятелно да взима решения за правната рамка на дейността на НФЦ по отношение на творческия процес и оценката на кандидатстващите проекти.
Националният съвет за кино, независимо от противоречията, които възникваха в него, досега работеше компетентно и особено в посока на необходимата държавна политика в областта на киното, съвместно с Министерство на културата. Впрочем, подобни противоречия са характерни и естествени за всяка творческа общност не само в областта на киното, и Вие като човек на изкуството прекрасно знаете това.
По повод възникналите остри протести относно проекта за данъчен кредит във филмовата индустрия, изпълнителният директор на НФЦ Александър Донев отново открито се опита да омаловажи мнението на легитимните професионални организации и да предотврати всякакви публични дебати по въпроса. Вместо извънредно да събере Националния съвет за кино и да чуе неговите аргументи, г-н Донев го обяви за нелегитимен още преди да изтече срокът на неговия мандат (Заповедта за назначаването на НСК е от 08. 02. 2008.) Защото на 08. 02. 2010 Националният съвет за кино трябваше да излезе с писмо до Вас относно внесения проект за данъчен кредит, подготвено от работна група след консултации с експерти ог Обсерваторията на културата. Въпреки това „уволнения” НСК написа писмо до Вас. Г-н Донев знаеше от нашите обсъждания, че основният консултативен орган в поверената му Агенция има сериозни възражения по въпросния законопроект и направи максималното да заглуши неговия глас.
Всичко това разбуни филмовата общност, но по-важното е, че „мъглата се вдигна” и нещата се проясниха. Защото се видяха двете „лица” на филмовата индустрия в България – европейското и американското.
Първото „лице” е на филмите, които са проява на националната и европейска културна идентичност. Те са в неравностойно положение на свободния пазар и затова такъв вид филмови произведения в цяла Европа се финансират с държавни субсидии и от фондове за кино, захранвани от отчисления от използването на аудиовизуалната продукция. Защото европейските филми са „културни изключения”, уникални и взаимно незаменяеми. Те не се третират само и единствено като стока, и към тях не се прилагат принципите на свободния пазар. Всички европейски държави имат протекционистични закони за националното си кино.
Другото „лице” са продукциите с преобладаващ комерсиален характер, основната част от които се реализира единствено на чуждия видеопазар, защото художественото им равнище не оправдава разходи за разпространение по киносалоните. Продуцентските компании, които произвеждат този тип продукции, несъмнено имат нужда от държавно насърчение, защото съхраняват, разширяват и повишават конкурентноспособността на специфичните кинопрофесии.
Балансът между двете „лица” е от изключителна важност и ако той бъде нарушен, едното лице – онова, чието съхранение е приоритет на цялостната европейска политика в областта на филмовата индустрия - ще изчезне, ще бъде изтрито.
Има нещо повече от тревожно, когато изпълнителният директор на НФЦ игнорира и тенденциозно подценява публично направените протести от голяма част на филмовата общност, като в същото време открито застава зад медийните изяви на частни фирми и техни наемни работници, когато те атакуват действащата нормативна база с нов вариант на проекта за данъчен кредит. Призивите за честен и открит дебат по детайлите на този проект остават нечути и се подменят с обявяване на „пълната му подкрепа” от кинодейците – нещо, което просто не отговаря на истината.
Ваш дълг е да регулирате процесите на дейностите, определени от ЗФИ, в интерес на европейската и национална духовност, а не само на бизнес интереси с комерсиален привкус.
„Българските филми досега са се правили винаги за българска публика и за европейски фестивали. Никой от нашите режисьори не работи със съзнанието, че го гледат в цяла Западна Европа или в Америка. Но нашите млади режисьори, мисля, че ще оценят възможностите и ще ги използват. Ще бъдат принудени обаче да снимат някои от филмите си на английски. Този език в днешната киноиндустрия е като латинския през Средновековието. Искаме или не искаме, е така.”
Това са думи на Вашия заместник, когато е бил на работа в частна американска фирма.
Но българският език е официален език в Европейския съюз и всяко посегателство върху него е против демократичния принцип на равнопоставеност на народите, на езиците и на културите в ЕС, който изрично ратува за културното многообразие като висша ценност на съвременната цивилизация.
Г-н министър,
В последните месеци българското кино изгуби много придобивки, за чието извоюване му бяха нужни години.
Първо
Очерта се тенденция на предоверяване на една личност, която демонстративно се дистанцира от легитимните сдружения на филмовата общност – нещо, което може да доведе до трайни негативни последствия за киното.
Второ
Промените, които се направиха през 2007 в ЗФИ, доведоха до увеличаване на броя на филмите от 5 на 7, съответно и на държавната субсидия за кино. А Министерството я намали фрапиращо не в съответствие с процента на намаляване на собствения му бюджет заради кризата.
Трето
На територията на МК се подготвиха промените в ЗРТ. В работната група не бе включен нито един експерт от киното. Националният съвет за кино предложи промени, които се „изгубиха” в МК. Основно работната група се водеше от представител на АБРО (Асоциация на частните радиа и телевизии), който с поведението си предизвика скандал в Комисията по култура и медии към Народното събрание. Относно текстовете в ЗРТ за присъствието на европейски произведения, в това число и на „оригинално създадени на официалния език на страната”, бяха предложени редакции, които защитаваха предимно интересите на частните телевизии. Това е удар срещу националната и европейска култура с дълготрайни негативни последици. Освен това пред Ваши представители бе обруган и българският език, без точно те да вземат отношение. Обществени организации, представителите на кинорежисьорите и на кинопродуцентите бранеха националния интерес, настоявайки за текст в ЗРТ: „произведения, оригинално създадени на официалния език на страната”, Вашите представители мълчаха. Ако тези Ваши представители се бяха запознали по-задълбочено с Европейската директива, този член щеше да е в полза на съхраняването на българския език като част от европейското езиково и културно многообразие - основен символ на народите от ЕС. От трибуната на НС бе оплюто и националното ни кино и то от човек без никакъв културен принос преди 1989, както и след това. Като министър на културата Вие трябваше да вземете отношение по това скандално изказване.
Четвърто
Ние не знаем, къде е изготвен Законопроектът за данъчен кредит, но Вие не взехте отношение, въпреки че носите морална, културна и политическа отговорност за него. Направените от Националния съвет за кино конкретни предложения се отнасят за пропуски в Закона за филмовата индустрия. Те се обсъждаха миналата година и бяха приети в сградата на МК. Необяснимо е, когато ще се правят поправки заради данъчния кредит в ЗФИ, защо МК запазва пълно мълчание.
Предложеният проект за данъчен кредит е по задокеански модел, който игнорира българското и европейско кино, и е в полза предимно на тези фирми, които извършват услуги в България.
Европейското „лице” във филмовата ни индустрия също е за данъчен кредит, но по модел, който да бъде съобразен с европейската практика и който да бъде в полза и на тези, които участват в създаването на културен продукт.
След анализ на МФ и на Финансовата комисия към Парламента, вносителите на проекта за данъчен кредит го оттеглиха. Това показва, че протестиращите организации са били прави.
Тази Ваша пасивност и неправомерните действия на МК принудиха основните професионални организации в киното с „европейско лице” да потърсят, по познатия от миналото български обичай, помощ от ЕС.
Г-н РАШИДОВ, като гражданин на демократична държава ние очакваме от Вас да бъдете Министър на всички в поверената ви област, а не само на определени кръгове и интереси.
С уважение и болка: Радослав Спасов
ОТКРИТО ПИСМО
ДО:
Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ
Министър на културата на Република България
Копие до:
Г-н Бойко Борисов
Министър председател на Република България
6 март 2010 г.
Има една истинска история. Действието се развива в Османската империя. Един български учител отишъл да моли султана, да позволи да си построят в селцето църква. Пред двореца било пълно с народ (рая), хора, които от месеци чакали да бъдат приети. От време на време султанът се появявал, оглеждал раята, посочвал някого и го приемал. След като чакал извстно време, без да е повикан, учителят написал на български на една дъска приблизително следния текст: «ПРОШЕНИЕ от учителя Никола Ковачев, с молба от селяните на с. Ковачовица, Невркопски вилает, да им бъде позволено да си построят черквичка в тяхното село.» Султанът се показал, огледал раята, впечатлил се от странния надпис и повикал неговия носител.
Не е известно дали султанът е разбирал български, но ако погледнете сега от ската срещу селото, ще видите голяма църква с камбанария, по-висока от минарето на съседното село.
ВЪЗРАЖЕНИЕ
срещу нарушаването на Закона за филмовата индустрия,
което ще има последствията за националната култура като част от европейската
Г-н Рашидов,
С писмо от 18. 09. 2009 г. се обърнах към Вас и ви напомних, че „наближава срокът според ЗФИ, в който Вие трябва да посочите кои организации ще имат представителство в Националния съвет за кино”.
Според чл. 14 от ЗФИ - „Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1 министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти.”
Необяснимо защо Вие определихте организациите и техните квоти за нов Национален съвет за кино два месеца след законовия срок, с Ваша заповед от 24. 02. 2010.
От своя страна, изпълнителният директор на ИА „НФЦ” Александър Донев също нарушава Закона и намалява времето за избор на представители от два месеца на 12 дни.
Г-н Рашидов,
Това е много кратко време, в което организациите могат да направят своя обективен избор и да посочат своя представител за член на НСК.
Също така липсват мотивите, с които се отнема квотата на младите колеги в НСК, която беше специална придобивка, дадена от Вашия предшественик.
Намаляването на представителството на организациите в НСК, които имат принос за националното кино, и вкарването на нови организации, неразпознати до този момент от филмовата общност, поставя под въпрос компетентността на Съвета, като това е предпоставка за възможна манипулация.
На следващия ден, с нова заповед от 25. 02. 2010, Вие определяте организациите и квотите както за художествените комисии, така и за финансовата. Но отново не посочвате конкретна квота за всяка организация.
И отново изпълнителният директор на НФЦ поставя кратък срок – до 10. 03. 2010, в който трябва да бъдат посочени представителите на организациите в тези комисии. А Вашите подчинени в нарушение на Закона си позволяват да плашат организациите със служебен състав, ако не спазят определения в заповедта срок.
Всичко това поставя професионалните организации в екстремална ситуация. Те нямат време да направят своя демократичен и обективен избор. Напрежението допълнително се подсилва от факта, че на две или даже на три организации се определя една обща квота.
Тези нови разпореждания могат да се тълкуват като целенасочен акт за противопоставяне между организациите. Какво се цели с това?
Г-н Министър, позволявам си да Ви обърна внимание, че в повереното Ви Министерство и в неговото подразделение ИА „НФЦ” се случват неща, с които се накърнява демократичното право на творческа себеизява на авторите, след като изпълнителният директор си позволява еднолично, без да се позовава на каквато да било тематично-жанрова стратегия да определя темите на проектите, които да бъдат финансово подкрепени. По закон той няма това право. Единствено Вие, в рамките на определения от Закона Ваш лимит или целеви средства, можете да обявявате извънредни сесии за проекти с определена, пак от Закона тематична насоченост.
Самоволното решение вече предизвика негативна реакция в медиите, но г-н Донев не намери нужно нито да го мотивира, нито да го обсъжда с когото и да е било, нито да го отмени. Възникват основателни съмнения, че той поставя точно такива изисквания възоснова на известна само нему предварителна информация, че проекти, отговарящи на тях, вече са подготвени от определени продуцентски компании.
Напомням Ви, че НФЦ е единствената Изпълнителна агенция, създадена със специален Закон, според който филмовата общност участва в самото й управление чрез експертните комисии и чрез консултативния орган НСК.
Изпълнителният директор няма право самостоятелно да взима решения за правната рамка на дейността на НФЦ по отношение на творческия процес и оценката на кандидатстващите проекти.
Националният съвет за кино, независимо от противоречията, които възникваха в него, досега работеше компетентно и особено в посока на необходимата държавна политика в областта на киното, съвместно с Министерство на културата. Впрочем, подобни противоречия са характерни и естествени за всяка творческа общност не само в областта на киното, и Вие като човек на изкуството прекрасно знаете това.
По повод възникналите остри протести относно проекта за данъчен кредит във филмовата индустрия, изпълнителният директор на НФЦ Александър Донев отново открито се опита да омаловажи мнението на легитимните професионални организации и да предотврати всякакви публични дебати по въпроса. Вместо извънредно да събере Националния съвет за кино и да чуе неговите аргументи, г-н Донев го обяви за нелегитимен още преди да изтече срокът на неговия мандат (Заповедта за назначаването на НСК е от 08. 02. 2008.) Защото на 08. 02. 2010 Националният съвет за кино трябваше да излезе с писмо до Вас относно внесения проект за данъчен кредит, подготвено от работна група след консултации с експерти ог Обсерваторията на културата. Въпреки това „уволнения” НСК написа писмо до Вас. Г-н Донев знаеше от нашите обсъждания, че основният консултативен орган в поверената му Агенция има сериозни възражения по въпросния законопроект и направи максималното да заглуши неговия глас.
Всичко това разбуни филмовата общност, но по-важното е, че „мъглата се вдигна” и нещата се проясниха. Защото се видяха двете „лица” на филмовата индустрия в България – европейското и американското.
Първото „лице” е на филмите, които са проява на националната и европейска културна идентичност. Те са в неравностойно положение на свободния пазар и затова такъв вид филмови произведения в цяла Европа се финансират с държавни субсидии и от фондове за кино, захранвани от отчисления от използването на аудиовизуалната продукция. Защото европейските филми са „културни изключения”, уникални и взаимно незаменяеми. Те не се третират само и единствено като стока, и към тях не се прилагат принципите на свободния пазар. Всички европейски държави имат протекционистични закони за националното си кино.
Другото „лице” са продукциите с преобладаващ комерсиален характер, основната част от които се реализира единствено на чуждия видеопазар, защото художественото им равнище не оправдава разходи за разпространение по киносалоните. Продуцентските компании, които произвеждат този тип продукции, несъмнено имат нужда от държавно насърчение, защото съхраняват, разширяват и повишават конкурентноспособността на специфичните кинопрофесии.
Балансът между двете „лица” е от изключителна важност и ако той бъде нарушен, едното лице – онова, чието съхранение е приоритет на цялостната европейска политика в областта на филмовата индустрия - ще изчезне, ще бъде изтрито.
Има нещо повече от тревожно, когато изпълнителният директор на НФЦ игнорира и тенденциозно подценява публично направените протести от голяма част на филмовата общност, като в същото време открито застава зад медийните изяви на частни фирми и техни наемни работници, когато те атакуват действащата нормативна база с нов вариант на проекта за данъчен кредит. Призивите за честен и открит дебат по детайлите на този проект остават нечути и се подменят с обявяване на „пълната му подкрепа” от кинодейците – нещо, което просто не отговаря на истината.
Ваш дълг е да регулирате процесите на дейностите, определени от ЗФИ, в интерес на европейската и национална духовност, а не само на бизнес интереси с комерсиален привкус.
„Българските филми досега са се правили винаги за българска публика и за европейски фестивали. Никой от нашите режисьори не работи със съзнанието, че го гледат в цяла Западна Европа или в Америка. Но нашите млади режисьори, мисля, че ще оценят възможностите и ще ги използват. Ще бъдат принудени обаче да снимат някои от филмите си на английски. Този език в днешната киноиндустрия е като латинския през Средновековието. Искаме или не искаме, е така.”
Това са думи на Вашия заместник, когато е бил на работа в частна американска фирма.
Но българският език е официален език в Европейския съюз и всяко посегателство върху него е против демократичния принцип на равнопоставеност на народите, на езиците и на културите в ЕС, който изрично ратува за културното многообразие като висша ценност на съвременната цивилизация.
Г-н министър,
В последните месеци българското кино изгуби много придобивки, за чието извоюване му бяха нужни години.
Първо
Очерта се тенденция на предоверяване на една личност, която демонстративно се дистанцира от легитимните сдружения на филмовата общност – нещо, което може да доведе до трайни негативни последствия за киното.
Второ
Промените, които се направиха през 2007 в ЗФИ, доведоха до увеличаване на броя на филмите от 5 на 7, съответно и на държавната субсидия за кино. А Министерството я намали фрапиращо не в съответствие с процента на намаляване на собствения му бюджет заради кризата.
Трето
На територията на МК се подготвиха промените в ЗРТ. В работната група не бе включен нито един експерт от киното. Националният съвет за кино предложи промени, които се „изгубиха” в МК. Основно работната група се водеше от представител на АБРО (Асоциация на частните радиа и телевизии), който с поведението си предизвика скандал в Комисията по култура и медии към Народното събрание. Относно текстовете в ЗРТ за присъствието на европейски произведения, в това число и на „оригинално създадени на официалния език на страната”, бяха предложени редакции, които защитаваха предимно интересите на частните телевизии. Това е удар срещу националната и европейска култура с дълготрайни негативни последици. Освен това пред Ваши представители бе обруган и българският език, без точно те да вземат отношение. Обществени организации, представителите на кинорежисьорите и на кинопродуцентите бранеха националния интерес, настоявайки за текст в ЗРТ: „произведения, оригинално създадени на официалния език на страната”, Вашите представители мълчаха. Ако тези Ваши представители се бяха запознали по-задълбочено с Европейската директива, този член щеше да е в полза на съхраняването на българския език като част от европейското езиково и културно многообразие - основен символ на народите от ЕС. От трибуната на НС бе оплюто и националното ни кино и то от човек без никакъв културен принос преди 1989, както и след това. Като министър на културата Вие трябваше да вземете отношение по това скандално изказване.
Четвърто
Ние не знаем, къде е изготвен Законопроектът за данъчен кредит, но Вие не взехте отношение, въпреки че носите морална, културна и политическа отговорност за него. Направените от Националния съвет за кино конкретни предложения се отнасят за пропуски в Закона за филмовата индустрия. Те се обсъждаха миналата година и бяха приети в сградата на МК. Необяснимо е, когато ще се правят поправки заради данъчния кредит в ЗФИ, защо МК запазва пълно мълчание.
Предложеният проект за данъчен кредит е по задокеански модел, който игнорира българското и европейско кино, и е в полза предимно на тези фирми, които извършват услуги в България.
Европейското „лице” във филмовата ни индустрия също е за данъчен кредит, но по модел, който да бъде съобразен с европейската практика и който да бъде в полза и на тези, които участват в създаването на културен продукт.
След анализ на МФ и на Финансовата комисия към Парламента, вносителите на проекта за данъчен кредит го оттеглиха. Това показва, че протестиращите организации са били прави.
Тази Ваша пасивност и неправомерните действия на МК принудиха основните професионални организации в киното с „европейско лице” да потърсят, по познатия от миналото български обичай, помощ от ЕС.
Г-н РАШИДОВ, като гражданин на демократична държава ние очакваме от Вас да бъдете Министър на всички в поверената ви област, а не само на определени кръгове и интереси.
С уважение и болка: Радослав Спасов
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
